Диего Армандо Марадона днес навършва 60 години като доказателство, че и митовете могат да бъдат обикновени хора - остаряват, променят се... Но това, което ги е издигнало на този пиедестал, не избледнява.
Марадона е един от двамата, ако не и най-великият в историята на футбола. Той няма успехите на Пеле - рожденик преди седмица - с трите му световни титли. Няма и шестте "Златни топки" на сочения за негов наследник Лео Меси (по негово време и не можеше да я вземе - беше само за европейци), нито дори трофеите на Кройф с трите му Купи на шампионите като играч и една като треньор.
Визитката му ще ви каже: Шампион на Аржентина с Бока, два пъти на Италия с Наполи, на света с Аржентина. Носител на Купа на УЕФА, Купа на Италия, Купа на краля в Испания... Вкарал 320 гола в 589 мача на клубно ниво, 47 в 115 двубоя за Аржентина. Но това е много далеч от портрет на Диего. Той явление, което трудно може да се обясни с цифри и статистики.
ВИЖТЕ СНИМКИ НА МАРАДОНА ОТ ЕДНА ЛУДА КАРИЕРА И ЖИВОТ>>>
Гений, тръгнал от крайната бедност на предградието Вия Фиорито, където "на четири къщи има една тоалетна" - по неговите собствени думи, минал през страхотни изпитания, запознал се с кокаина в Барселона и Неапол, влязъл в света на италианската мафия. Дал плътност на мечтата на един град в италианския Юг и една нация - родината си, кипящи от страст за футбола. След това слязъл пак при смъртните, че и надолу - с допинг скандал, с две тежки кризи с наркотици, лечение в Куба и САЩ, проблеми в личния живот...
Филмът за него обра награди в Кан, защото Кустурица успя в него да разкаже много от това, което наистина представлява Диего. Живот, изпълнен с емоции, с положителни и негативни неща, скандали и грандиозен екстаз.
Опитахме се навръх 60-ия му юбилей да обобщим в 10 епизода само футболната част от този филм за един човек, който е със статут на мит в играта. Ето ги:
1. 1979 г., Световно първенство за младежи до 20 години и как се става "златно момче"
По това време Диего вече е дебютирал за първия тим на Аржентина, но не е взет на Мондиал 1978, където страната му става шампион. Това донякъде е разочарование, но той все пак няма навършени 18 г. в момента на световното. Година по-късно е капитан на тима до 20 г. в Япония, където Аржентина пак печели титлата.
Малкият Мондиал, както е наричано първенството, се превръща в рецитал на Марадона. Десетката вкарва във всеки кръг от елиминациите, а по пътя са победени Алжир, Уругвай и СССР. В групата падат Индонезия, Полша и страхотният тим на Югославия.
Диего е с приза за най-добър играч на турнира, а в страната вече говорят за това, че мъжкият тим скоро ще има новия си лидер. И то, става дума за състав - актуален световен шампион!
2. 1980 г., Архентинос Хуниорс - Бока 5:3, четири гола на "дебелака"
Малко след като е навършил 20 години, Диего вече е капитан на Архентинос - отборът, който му е дал дебют едва на 15 в първенството. За него се говори като за най-големият талант, виждан от десетилетия в Аржентина. Но преди мача с любимия тим на цялото му семейство - Бока, вратарят на гранда Уго Гати играе психологически игри.
"Малкият дебелак не може да ми вкара гол, няма начин", казва националният страж, за да изнерви леко загръгленото хлапе. Знае колко е опасен Диего, но опитва да го извади от равновесие. Мачът се очаква с огромен интерес, а Марадона отново приковава вниманието на нацията. И не само - случилото се в онзи следобед има и световен отзвук.
Бока повежда очаквано от дузпа, но пак от 11 метра Диего изравнява (сам е спечелил наказателния удар), пращайки Гати в другия ъгъл. След това отборите разменят по още един гол от пряк свободен, 2:2. И тогава идва времето на гениалния "дебелак".
Марадона вкарва от невъзможен ъгъл, отново от фаул, прехвърляйки Гати, който е напълно слисан. После излиза срещу него и пуска топката край вратаря - хеттрик, 4:2 за Архентинос. И не е прикючил. Пак от пряк свободен направо застрелвя Гати - два гола от фаулове, един от дузпа, един от игра - цели четири! Мачът е предаван в цяла Южна Америка, а за него се говори и в Европа. Няколко месеца по-късно десетката вече е играч на Бока и сбъдва голямата си мечта да играе за "синьо-жълтите".
3. 1982 г., Трансфер №1 в света
Диего играе само 40 пъти в Бока, вкарвайки невероятните 28 гола. И носи титлата на Аржентина за гранда. Става идол на феновете, особено с един гол в дербито с Ривер, когато се подиграва на съперниците в ужасен дъжд и на наводнен терен. Балансът му е като на състезател по фигурно пързаляне, когато всички около него падат и се плъзгат в "блатото" на "Бомбонера".
През лятото на 1982 г., малко преди Мондиала в Испания, където вече е извикан в първия тим на Аржентина, Марадона става рекорден трансфер в световния футбол - Барселона го купува от Бока за 5 милиона долара.
Не прави силно първенство в страната, където предстои да играе клубния си футбол. Аржентина не успява да защити титлата си, изхвърлена със загуба от Бразилия във втората групова фаза. Диего е изгонен в този мач с червен картон, а у дома въпросите следват един след друг:
Готов ли е този очевидно гениален млад играч да води страната на най-високите форуми?
4. 1982-84 г., Кошмарът Барса
Периодът му в Каталуня започва с няколко обещаващи изяви и феновете виждат какъв играч е привлечен. Нещата вървят добре, докато не се разболява от хепатит, който го вади от терените за близо 9 месеца.
Дългият път към завръщането е белязан от няколко добри мача, но идва срещата с Атлетик (Билбао), в която Андони Гойкоечея чупи глезена му. Контузията е толкова тежка, че лекарите не са сигурни дали ще може изобщо да играе отново. Близо 3 седмици минават, преди да го успокоят, че при добра терапия и възстановяване, би трябвало да успее да се върне на терена.
Ужасът в Барселона завършва с побой на финала за Купата на краля, когато нервите му не издържат в мача със същия Атлетик, атакува с карате похват Гойкоечея, а после настава битка по терена на играчите.
Разсипват го от критики в Испания, с което е ясно, че бъдещето му не е в този клуб и в това първенство.
За двете години в Барса все пак остава в историята. Вкарва четири пъти на Реал в дербитата Ел Класико и става първият играч на каталунците, аплодиран от "Сантяго Бернабеу". Това става след един фамозен гол, при който се подиграва на вратаря и един защитник, преди да отбележи (долу).
5. 1986 г., Божията ръка и световната титла на "номер 10 и останалите 10"
Марадона пристига в Неапол през лятото на 1984 г., чупейки собствения си световен рекорд за трансфер - 6.9 милиона долара, платени от Наполи на Барселона. Над 75 000 тифози изпълват стадион "Сан Паоло", където местните не вярват на очите си - най-добрият футболист в света е тук, в техния град, в отбор, който никога не е бил дори близо до титлата.
Парите на бизнесмена Корадо Ферлаино, подпомаган неофициално от местната "камора" (мафия), стяган Наполи да стане тим, който да преследва скудетото в Италия и място в европейския елит.
Диего не разочарова - 30 гола в първите му два сезона, но титлата така и не идва. Първенството на Италия е ужасно силно, там са събрани най-добрите футболисти в света през 80-те.
Преди скудетото има друга мисия - през лятото на 1986-а Аржентина с новия си капитан начело отива на Мондиала в Мексико с една-единствена цел. Марадона е изумителен на това световно първенство. Вкарва 5 гола и добавя 5 асистенци, играейки във всяка минута от седемте мача на отбора.
Аржентина е световен шампион, а титлата е наречена от европейски вестници - донякъде неуважително към останалите му съотборници - "триумф на номер 10 и останалите 10".
Това е и единственото световно първенство, за което се смята, че е доминирано тотално от един играч. Сравнимо с него може да бъде само представянето на Пеле през 1958-ма за Бразилия, но се приема, че Марадона е далеч по-влиятелен за титлата на Аржентина през 1986 г.
Разбира се, светът няма да забрави и Божията ръка, която е вероятно най-паметният момент в новата история на футбола. В четвъртфинала срещу Англия Диего вкарва гол с ръка за 1:0, а после бележи изумителен втори за 2:0, слаломирайки между цялата отбрана на съперника.
"Измамата на века и голът на века", пише френският "Екип".
Светът гърми след скандала, а само за няколко минути най-силният футболист на планетата е показал своята най-лоша и най-добра черта.
6. 1987 г., Неапол не сънува, а танцува
Наполи печели историческата си първа титла през сезон 1986-87 г. в изключителната конкуренция на невероятно силната Серия А от края на 80-те. С треньора Отавио Бианки и атаката, наречена от тифозите Ма-Джи-Ка (Марадона, Карневале и Джордано), "небесносините" печелят скудетото с 3 т. пред Ювентус. Не губят мач у дома през целия сезон и записват общо три поражения в Серия А.
Добавят и Купата на Италия - златен дубъл, след който никой в Неапол не работи за около седмица. Марадона е със статут на Бог в града, като го рисуват по стени на сгради и кръщават новородени деца на него. И днес това не се е променило в региона около южния град в Италия - името на Диего е парола, свещено.
Това, което аржентинският гений донесе на неаполитанците от този беден край - победа над богатия Север, който във футбола те асоциират с парите на Юве, Милан и Интер, не може да бъде заменено никога.
Вероятно това е и романтичният епизод от мита за Марадона, който го отличава от другите велики в играта. Той не стига пика на кариерата си в някой колос, заобиколен от супериграчи.
Прави го с убийствено постоянство в най-тежкото първенство по онова време, италианското, със скромния южняшки Наполи.
Ражда се и песента: "Мама, мама, мама, аз видях Марадона", която и днес се пее и пуска в неаполитанските ресторанти и кафенета.
7. 1989 г., Европейските подвизи
Наполи печели Купата на УЕФА през 1989-а след невероятен рейд в турнира, отново опровергавайки всички прогнози по пътя си. Тимът на Марадона, вече подсилен и с класическата бразилска деветка Карека, минава през ПАОК, Локомотиве Лайпциг (финалист за КНК година по-рано), както и френския Бордо, пълен с национални играчи на тази страна. Пътят е невероятно труден, преди на четвъртфинал да стане... още по-тежък. Ювентус бие с 2:0 Наполи в първия мач и сякаш европейската мечта отлита. Реваншът обаче е епос, който остава в историята като един от най-големите мачове в цялата история на клуба от Юга. 3:0!
Марадона дава тон с гол от дузпа, а Карневале прави 2:0, за да се стигне до продължения. В 120-ата минута Реника бележи с глава, а изригването е мощно като от Везувий, който гледа отвисоко над Неаполитанския залив. В онази вечер светът отново усеща силата на Диего, който се опълчва на фаворитите и преследва невъзможни наглед мисии, за да ги превърне в реалност.
Същото се случва и на полуфинала, където Байерн е в ролята на фаворит срещу Наполи. След 2:0 в Италия, мнозина се съмняват дали отборът на Отавио Бианки ще издържи в Мюнхен.
На загрявката обаче баварските фенове виждат нещо, което ги оставя безмълвни - Марадона се подготвя за мача съвсем отделно от останалите, с развързани връзки, спокоен и нахилен като хлапе, което ще рита с приятели в парка. Тази загрявка на Диего остава култова и до днес, като е гледана милиони пъти в интернет през годините. После в мача Марадона два пъти дава голови пасове на Карека и Наполи повежда на два пъти, за да се стигне до крайното 2:2. И неаполитанците са на финал.
Там ги чака пак германски съперник - Щутгарт. След 2:1 у дома и 3:3 навън, трофеят е за аржентинския номер 10 и неговите смели съотборници.
8. Второ скудето, бразилски сълзи и разочарование в Рим
Марадона извежда Наполи до втора титла само в рамките на 3 години в сезон 1989-90 г., въпреки че насреща е страховитият Милан на Берлускони и Саки. Тимът с тримата холандци Ван Бастен, Гулит и Рийкард е спечелил два пъти поред Купата на европейските шампиони, но у дома го спира Диего.
Двата отбора разменят победи с по 3:0 през сезона, гонят се точка за точка, но Наполи натиска здраво в последните 5 кръга с пет поредни победи, като Марадона вкарва четири пъти в тях. Той завършва като топреализатор с 16 попадения (от общо 57 за отбора си), Карека добавя 10.
Празненствата отново са няколкодневни, като Неапол не спи, а култът към аржентинския номер 10 е вече почти религиозен, нещо като вярване в свръхсила.
През същото лято обаче градът трябва да реши - дали е за Диего, или за Италия. Стартът е неубедителен, а на осминафинала с Бразилия тимът му е напълно надигран и три пъти гредите го спасяват. Но малко преди края Марадона прави един от онези пробиви, които само той може, сервира топката на Клаудио Каниджа и аржентинците буквално похищават победата над вечния съперник!
На полуфинала на Мондиал 1990 те срещат домакините именно в Неапол, като стадион "Сан Паоло" видимо е раздвоен за кого да вика - Диего или своите? Триумфират аржентинците след дузпи и са на финал, а италианската нация потъва в скръб. Нещо, което по-късно Марадона ще посочи като момента, в който е нарочен за враг и набелязан като мишена за последвалите събития.
На финала в Рим Аржентина губи от Германия с дузпа в последните минути и изпуска шанса да защити световната си титла. Диего плаче на "Олимпико" и обвинява съдиите, но истината е, че в този мач неговият отбор е категорично надигран. А и - той няма никакъв шанс да е на финал, ако не е бил носен на раменете на своя гениален номер 10, твърде сив и обикновен е като цяло аржентинският състав.
9. Кокаин и спускане по склона
След Мондиала идва и първият мегаскандал с Марадона. Не, той не е първият - защото боят на финала за Купата на краля от 1984-а и разкритията, че има извънбрачно дете в Неапол от местната певица Кристина Синагра, също са придобили голям отзвук. Но това е друго.
Диего е уличен в употреба на кокаин и наказан за 15 месеца. Отрича, но и двете му проби са положителни. Тук идва мантрата с "италианците си отмъстиха за полуфинала в Неапол", а през годините теорията е еволюирала в неговите очи - "Берлускони и Юве си върнаха, защото с Наполи им взехме две титли" и т.н.
След изтичането на наказанието един друг Марадона се опитва да се върне на терена. През 1992 г. подписва със Севиля, но завръщането му в Испания е прието студено от медиите. Там не са забравили скандалите от десетилетие по-рано, а и репутацията му е компрометирана от скандала с кокаина. Престоят му не е запомнящ се, играе 26 мача за един сезон, вкарва пет гола и... това е. Решава, че е време да се върне в родната Аржентина и да опита да влезе във форма за Мондиал 1994, въпреки че не е викан в националния отбор след наказанието.
Записва пет мача в Нюелс олд Бойс в Росарио, след което го връщат в тима за решаващия плейоф срещу Австралия, спечелен с огромни мъки - (1:0 и 1:1), и отворил пътя към Мондиал 1994 в САЩ, който ние помним отлично.
10. Мондиал 1994 и краят на пътя
Диего се появи в Щатите променен, свалил над 10 килограма и в невероятно физическо състояние. Не бе и престарял, само на 33 години, като се очакваше, че е възможно - ако е в кондиция - да поведе един суперталантлин аржентински тим към титлата.
В групата Гърция бе прегазена с 4:0, Нигерия бе победена с 2:1, а десетката бе в сърцето на всичко на третия си Мондиал. И тогава започна трагедията.
Новината за положителната проба с ефедрин дойде точно в деня преди мача срещу България, в който на нашите бе необходимо реми, за да се класират на осминафинал.
Светът бе шокиран, а съперникът - очевидно без особено настроение след случилото се часове по-рано. От което се възползваха нашите, победили с 2:0 аржентинските звезди, а после играли полуфинал на паметното световно първенство.
Марадона изгледа двубоя от трибуните, както и този с Румъния на осминафинала, загубен с 2:3. Това бе и краят му на голямата сцена, въпреки че опита да играе в любимата Бока, след като наказанието му изтече, близо 2 години след Мондиала в Щатите.
Нататък филмът не свършва - треньорска кариера, като дори и днес е начело на елитния аржентински Химнасия ла Плата. Води и родината си на световно първенство (2010), но без успех. Преживя големи кризи с наркотици и разклатено здраве, развод със съпругата Клаудия, драми в личния живот.
Днес навършва 60 години и, за съжаление, мнозина от по-младите фенове на футбола го асоциират с на моменти печалния образ, който показва в публичното пространство в последните десетина години. Като например на Мондиал 2018 в Русия, когато бе видимо злоупотребил с... какво ли не, по време на мача Аржентина - Нигерия от групите.
Но Марадона остави такава диря във футбола, че за него ще се говори и след 100 години, ако има поне един фен на тази игра по света тогава.
ВИЖТЕ СНИМКИ НА МАРАДОНА ОТ ЕДНА ЛУДА КАРИЕРА И ЖИВОТ>>>
Наи-силните си години даде на неаполитанците
Световен шампион през 1986 г.
Снимки: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}