Тази вечер завършва сезонът в световния футбол... Да, да - знаем, че звучи странно, след като новият вече е започнал с първи кръгове на няколко европейски лиги (включително българската), както и рундове от евротурнирите.

Но днес завършва официално сезон 2018-2019 г., като от 22 ч Сенегал и Алжир ще изиграят финала на Купата на африканските нации. Сцената е 75-хилядният стадион в Кайро, а битката - толкова оспорвана, че букмейкърите не могат да видят фаворит. Ставките за двата състава са почти равни в големите компании за залози.

От едната страна е звездата на Ливърпул Садио Мане - капитан и лидер на сенегалците, от другата - Риад Марез (Манчестър Сити), капитан и водач на алжирците.

Финалът ще се предава в 31 страни, сред които е нашата (по Ринг).

Историята на турнира обуславя драма, защото ... просто това е Купата на Африка. Няма да мине мирно и тихо, въпреки че турнирът дотук почти бе изчистен от скандали.

Не така е в историята, като няколко тъмни петна продължават да изпъкват върху реномето на надпреварата за Черния континент. Ще ви върнем към някои позабравени от тях в деня на финала, който светът ще гледа с особен интерес.

Купата на нацията и Мандела

Турнирът в Южна Африка през 1996 г. е паметен, като дълго време бе смятан за изцяло положителна глава в историята на Купата на Африка. Надпреварата идва в момент, в който футболът в страната отново се появява пред света след близо 20-годишно изгнание.

Ето я предисторията - ФИФА изхвърля Южна Африка от всички свои състезания през 1976 г. след бунтовете в Совето, потушени с избиването на стотици студенти от режима на Апартейда. Чак в началото на 90-те забраната пада.

По това време играта футбол в страната е за тъмнокожи, докато крикет и ръгби играят повече белите.

Мандела с отбора, спечелил купата през 1996 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но в отбора от 1996 г. няма разделение - черни и бели играят рамо до рамо, а нацията е в еуфория. Бафана-Бафана, както е прякорът на отбора (момчетата - на зулуски диалект - б.а.), печели надпреварата след драми на четвъртфинала с Алжир (2:1 с гол три минути преди края) и финала срещу Тунис (2:0 с два гола в последните 17 минути). На полуфинала е победен тима на Гана, който е смятан за фаворит в турнира (3:0).

Наричат я "купата на народа", "купата на нацията" - Нелсън Мандела лично я връчва на отбора и празнува с него. Светъл ден в историята на турнира.

Години по-късно обаче започнаха да се появяват свидетелства за това, че купата е била "орисана" за домакините по по-невидими начини от това, което се случва на терена. Открито се заговори за уговорки и влиянието на Мандела тогава за крайния изход на турнира. Дали е така... никога няма да узнаем - самият президент вече го няма, а и минаха толкова години.

Куршуми по тогоанците

Една от най-страшните истории се случи преди 9 години, когато тимът на Того пътуваше към тренировъчната си база по време на турнира в Ангола. Автобусът минава през малкия анклав Кабинда, който в това време е размирна зона, а в него вилнее групировка "Освободете Кабинда", която изобщо не действа с протести и закани. А с автомати.

15 бойци от групата атакуваха автобуса на тогоанците, убиха шофьора и заградиха возилото с автомобили. В продължение на няколко минути автобусът е обстрелван с автоматично оръжие, а две коли с охрана - също въоръжена, отвръщат на огъня.

Еманюел Адебайор никога не се възстанови напълно психически от атаката в Ангола

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В престрелката загинаха помощник треньорът Амелет Абало, Станислас Оклоо - телевизионен журналист, както и шофьорът - анголец на име Марио Аджуа. Тежко ранени бяха шестима футболисти, треньорът Юбер Велуд, докторът на отбора Тадафаме Ваджа... Двама от играчите никога повече не се върнаха на терена заради уврежданията, причинени от куршумите. Того, естествено, се оттегли от турнира. И типично в стил "африкански футбол", бе наказан от Конфедерацията на континента с изключване за следващите две издания!

Еманюел Адебайор, тогава звезда на Манчестър Сити, се върна в Англия три седмици по-късно. Нападателят бе отслабнал с 8 кг, отказваше да се храни и бе веднага поет от психолози на английския клуб.