17-11-2017 20-11-2018

Няма да играем с тези черни роби! Историята на първата Копа Америка

Няма турнир с по-големи страсти и лудост, само чуйте историята на първия преди 103 г.

10:01 | 15 юни 2019 | Редактор : Динко Гоцев 12 6923

Копа Америка е като парола - това е турнирът, в който емоцията обикновено е повече от качеството. Нищо, че на шампионата на Южна Америка играят някои от най-големите звезди на планетата. Нищо, че имаме Аржентина, Бразилия, Колумбия, Уругвай...

Ретро

Страст, скандали и битка със зъби и нокти за приза "най-добър на континента". И така - вече 103 години.

От тази нощ Копа Америка започна в Бразилия, но нека се върнем към корените на надпреварата. Заслужава си. Ако мислите, че днес има скандали, псуват и удрят съдии, вкарват си голове с ръце и се бият в тунела към съблекалните, то нека ви уверим - живеем в мирни времена на Копа-та, в сравнение с първите издания.

Аржентина е в основата на организацията.

През 1910-а страната кани Бразилия, Уругвай и Чили на турнир, с който да отбележи 100 години от старта на битката за независимост от испанската корона.

Афишът на първия турнир от 1916 г.

Но бразилците отказват да пътуват, след като от аржентинските организатори се чуват намеци, че "няма да се толерира" присъствието на чернокожи играчи на турнира.

Така тази първа надпревара си остава неофициална. Шест години по-късно се създава и Южноамериканската конфедерация, а Аржентина отново се нагърбва с организацията. Целта, естествено, е да се докаже на съседите кой е най-силният тим на континента.

През юли 1916-а е и първата Копа Америка, макар да носи тогава име "Южноамерикански шампионат" и пак е с четирите отбора. Няма квалификации. Всички играят по веднъж помежду си и се определя шампион.

Официално, причината Аржентина да е домакин, пак е юбилей - един век от края на процеса на извоюване на независимост. Той продължава шест години, толкова и се отбелязва явно.

Турнирът се превръща в един голям скандал, но е символен за историята на тази луда надпревара, която и до днес запазва автентичност и - най-важно - жар, страст и емоция.

Исабелино Градин печели надпревари в леката атлетика, толкова е бърз

На 2 юли 1916-а Уругвай излиза на стадион "Геба" в Буенос Айрес срещу Чили. Ситуацията е такава, че никой не брои чилийците и бразилците за фактор в турнира. Най-добрите два отбора "в света" са Уругвай и Аржентина. До доказване на противното, защото те не са срещали още в този момент европейски съперници.

Това е първият мач в първия континентален турнир по футбол изобщо. Цели 44 години по-късно Европа има своето първенство (1960 г.).

Разбира се, всичко започва като... за Южна Америка. С циркове и откровени скандали. Чилийците са бесни първо заради инцидент от преди мача. Те твърдят, че сутринта преди срещата, неизвестен стрелял с пушка по хотела им, докато се разхождали из фоайето. Местните власти не са видяли нищо.

Все пак отборът се съгласява да играе след дълги уговорки. Влиза в съблекалнята да се преоблича. Мач ще има! Но... това не е краят на драмата преди първия в историята мач от Копа Америка. Треньорът на чилийците сочи загряващите уругвайски играчи и беснее.

Шефът на делегацията на тима казва на рефера, че няма да играят, защото противникът е довел двама "черни роби". Нарича ги "африканците" и казва, че има официална жалба срещу тях и не разбира как са на терена.

"Робите" са Исабелино Градин и Хуан Делгадо, двама футболисти с далеч по-тъмен от останалите цвят на кожата. И двамата - изключителни играчи по това време. Изключителни, но тъмнокожи...

Градин е наричан в Монтевидео "черният с бялата душа" - вечно усмихнат добряк, невероятен спортист и с музикална дарба.Той е любимец на феновете в страната си. Толкова е бърз, че през 1919-а печели злато на 200 и 400 м на Южноамериканските атлетически игри. Феноменален играч.

Допълнително ядосан от отношението и ритниците на чилийците, Исабелино вкарва два гола и подава за още един. Уругвай мачка с 4:0 и дава старт на турнира.

Апелът на чилийците е отхвърлен. Те са бесни. Но това далеч не е краят на скандала.

"Маймуни в Буенос Айрес". Това е заглавие на местен вестник в Аржентина в деня след мача на стадиона "Геба". Изумително.

В Уругвай отговорът идва след 2-3 дни (все пак няма интернет и информациите достигат бавно). Там пишат за възмутителното отношение на аржентинците и чилийците, като зоват своите да напуснат турнира. Късно е. Те вече са тръгнали да го печелят.

Артур Фриденрайх - с по-тъмни черти, но все пак не е смятан за "роб", какъвто е случаят с Градин

Аржентина бие с 6:1 Чили, а гостите се изнервят от съдийството на бразилеца Сидни Пулен, който дава две дузпи за домакините само за 3 минути. Горещите чилийци са убедени, че всичко е заговор срещу тях. Тук отваряме скоба. Сидни Пулен не е никакъв бразилец, води се такъв, защото... играе за Бразилия на същия турнир. И свири мачове!

Той е англичанин, роден в Саутхемптън, който се мести в Бразилия през 1911 г. и играе за Фламенго. Сидни отива с тима на първата Копа, но в дните, в които няма мач, свири други двубои. И не е само той.

В чилийския отбор играе Карлос Фанта, който е и треньор на състава. Но още по-култово е, че той е и съдия! Води мачовете Аржентина - Бразилия (1:1), Уругвай - Бразилия (2:1), както и двубоят, който се оказва финален - Аржентина - Уругвай! На практика, Фанта свири всички срещи, в които не играе Чили. Пулен ръководи само един.

Турнирът е нещо страшно екзотично, което днес трудно можем да си представим. Пулен отива да ръководи мача по костюм, с елегантен цилиндър - джентълмен от Великобритания. На трибуните дори се чуват подвиквания в стил "какъв е този чужденец".

В състава на Бразилия също има проблем с "маймуни" и "роби". Голямата звезда, първата такава изобщо на бразилския футбол - Артур Фриденрайх, също е с негроидни черти, което предизвиква неприязън в местните вестници и от зрителите на трибуните.

На 17 юли на същия стадион "Геба", който днес вече не съществува, Уругвай и Аржентина ще решават кой ще е шампион. Домакините трябва да бият, на съперника стига и реми. И... мачът продължава точно пет минути.

Пожарът, който спира финалния мач още в петата минута

От трибуните летят обиди към тъмнокожите играчи на Уругвай, настава скандал и незнайно как лумва пожар. Разбира се, това са дървени скамейки и всичко бързо пламва. С тях изгаря и едната от съблекалните, в която са екипите на аржентинците и на съдията Фанта. Той се прибира до хотела с ризата, с която ръководи мача. "Финалът" ще се преиграва на следващия ден, решават организаторите. Уругвайците искат направо да си ходят, но... все пак изкушението да спечелят турнира е голямо.

Мачът на обяд на следващия ден е на стадиона на Расинг. Уругвай удържа 0:0 и е шампион. Двубоят е карнавал на ритници и спречквания, а обидите към Градин и Делгадо са направо грозни.

Вестниците на следващия ден опитват дори да премахнат от снимката на шампионите двамата, а в нито един от тях не пише името на голмайстор №1 на турнира - а той е Градин. Неговите голове в мачовете се отразяват само като минута. Така е и по време на надпреварата. "В 23-ата минута влезе второ попадение за Уругвай", в този дух.

Скандалният турнир завършва, а Аржентина потъва в печал - някакви "роби" взимат титлата от страната.

Днес такива случки са невъзможни. Но стават какви ли не циркове, типични за този край на света. Преди 4 години на един мач Чили - Уругвай съдията изгони разбеснелия се Единсон Кавани, който искаше да пребие целия отбор на съперника.

Нито едно повторение не показа какво бе предизвикало такова поведение. Оказа се, че Гонсало Хара от противника му... бръкнал в задника при един корнер.

Южна Америка... Това е положението.

Победата е по-важна от всякакви абстрактни думи като феърплей, колегиално отношение и спортсменско поведение.