Остава точно една седмица до началото на Олимпийските игри в Токио.
Както винаги, най-много ни вълнува българското участие, а този път то е с рекордно нисък брой спортисти спрямо миналите издания чак от 1936-а. Надеждите за значими постижения са минимални, а развитието на спорта ни сякаш следва тенденции, валидни не само за него в страната.
България отива в Токио с 42 състезатели в общо 14 спорта, като знаменосци ще бъдат легендата в стрелбата Мария Гроздева и талантливият ни плувец Йосиф Миладинов.
На последните три Олимпиади нашите спечелиха общо 11 медала, като само един бе златен. В Пекин Румяна Нейкова стана последната ни олимпийска шампионка, като освен това завоювахме още един сребърен и три бронзови медала.
В Лондон 2012 взехме два сребърни и един бронзов медал (като Милка Манева стигна до среброто си след наказания на конкурентки почти пет години след игрите), а в Рио - един сребърен и два бронзови.
Не такава бе тенденцията преди Пекин - нашата делегация се връщаше в девет от предходните десет олимпиади с поне десет медала. Изключението бе Мексико през 1968-а, когато отличията бяха девет. С две думи - някога беше обичай и нещо съвсем нормално да чакаме да броим призови места, подиуми и дори злато, а сега всеки медал е огромен успех.
Историческият първи медал на България от летни игри дойде през 1952-а, когато боксьорът Борис Николов завоюва бронза в категория до 75 килограма.
Най-успешните Игри за нашата страна категорично бяха тези в Москва през 1980-а година, когато нашите спечелиха общо 41 медала, от които осем бяха златни, 16 сребърни и 17 бронзови. Осем години по-късно в Сеул постигнахме личния си рекорд за най-много златни отличия - 10.
Традиционно силните спортове за страната ни са борба и вдигане на тежести и позабравената вече от нас лека атлетика.
Конкретно борбата винаги е била в българската кръв. Първото олимпийско злато идва именно в този спорт. Постига го Никола Станчев през 1956-а на Игрите в Мелбърн в категория до 79 килограма, когато побеждава на финала американеца Даниел Ходж. В Австралия дойде и първото българско отличие в класическия стил - сребърното на Димитър Добрев също в средна категория. От Мелбърн си тръгваме с общо четири медала в борбата.
Четири години по-късно в Рим нашите борци спечелиха още шест медала, като единственото ни друго отличие бе в гимнастиката. Димитър Добрев спечели втората ни олимпийска титла тогава. В Токио през 1964-а българската борба доминира с три олимпийски титли - Боян Радев стана шампион в класическия стил, а Еньо Вълчев и Продан Гарджев триумфираха в свободния. И това не бе всичко - нашите завоюваха още четири сребърни медала, както и един бронзов. Големият Радев защити титлата си четири години по-късно в Мексико, когато шампион стана и Петър Киров, който пък дублира постижението си на Олимпиадата в Мюнхен. Там златен медал за България донесе и Георги Мърков.
Българските успехи в борбата продължиха и през 1976-а в Монреал, когато Хасан Исаев спечели титла в свободния стил, която бе допълнена с три сребърни и три бронзови медала. Четири години по-късно в Москва се радвахме на още три олимпийски титли - Георги Райков, Исмаил Абилов и Валентин Райчев. 1988-а бе олимпийската година, в която България за първи път от дълго време не бе "златна" в борбата при участията си. Тогава медалите са четири сребърни и три бронзови.
Българската борба завоюва злато отново през 1996-а в Атланта, когато невероятният Валентин Йорданов стана шампион след победа над Намиг Абдулаев. Четири години след това в Сидни дойде и моментът на Армен Назарян - шампионска титла в класическия стил след успех над корееца Ким. Това остава последният златен български медал в борбата, но оттогава именно в този спорт най-често печелим отличия. Последното бе среброто на Станка Златева през 2012-а в Лондон.
Равносметката от този така успешен за нас спорт е 16 златни медала, 32 сребърни и 21 бронзови.
Вдигането на тежести е другият спорт, който редовно ни носеше успехи в олимпийските години навремето. С умиление си спомняме за велики кратки мигове на триумф от отлепянето на щангата до изтласкването й на високо. Често компрометиран заради положителни допинг проби, този спорт си остава вторият най-успешен в нашата олимпийска история.
Дебютът ни дойде в Мелбърн през 1956-а, когато Иван Абаджиев се класира седми, а Иван Василев пети. Първата ни титла стана факт през 1972-а в Мюнхен - Нораир Нурикян "се позлати" в категория до 60 кг. Примерът му последваха Андон Николов и Йордан Биков, а сребро грабнаха Атанас Шопов, Младен Кучев и Александър Крайчев. Там някъде страната ни се превърна в световна сила в този спорт, макар и това да си остана най-успешната ни Олимпиада за щангите.
Развитието се доказа четири години по-късно и в Монреал, когато Нораир Нурикян стана олимпийски шампион за втори път - нещо, което друг наш сънародник не е постигал в този спорт. Злато грабна и Йордан Митков, а Трендафил Стойчев, Кръстю Семерджиев и Георги Тодоров си тръгнаха със сребро. В Москва нашите спечелиха още две титли - тези на Янко Русев и Асен Златев. Със сребро тогава се окичиха Стефан Димитров, Румен Александров, Благой Благоев, Валентин Христов и Александър Томов. Регулярните златни медали в щангите продължиха и в Сеул през 1988-а, когато Севдалин Маринов стана шампион в категория до 52 килограма, а Борислав Гидиков е №1 при 75-килограмовите.
През 1992-а в Барселона Иван Иванов стана олимпийски шампион при 52-килограмовите, а примерът му последва Гълъбин Боевски на игрите в Сидни през 2000 г. Последният ни златен медалист е покойният Милен Добрев от 2004-а в Атина, а последното отличие на България бе на Милка Манева от Лондон преди девет години, макар и да го получи едва с шест лета закъснение.
Българските щанги могат да се похвалят с 12 златни олимпийски медала, 17 сребърни и осем бронзови. 37-те отличия оставят този спорт твърдо на второ място във вечната н ранглиста.
Родната лека атлетика ни оставя спомен за едни от най-вълнуващите моменти на Олимпийски игри. Дебютът ни идва в Париж през 1924-а, когато Любен Карастоянов, Антон Цветанов, Васил Венков и Кирил Петрунов участват в дисциплините. Едва на Игрите в Мюнхен през 1972-а светът научава за нашите таланти в този спорт. Тогава Диана Йоргова спечели среброто на скок на дължина, а същото постижение прави Йорданка Благоева във високия скок. В онази олимпийска година идва и бронза на Василка Стоева в хвърлянето на диск, както и този на Иванка Христова в тласкането на гюле.
Именно Христова донесе първата олимпийска титла на България в леката атлетика. Тя е недостижима на Игрите в Монреал през 1976-а с постижение от 21,16 метра. Там Йорданка Благоева взе второ сребро, а Мария Вергова бе втора в хвърлянето на диск. Трето сребро на България донесе Николина Щерева след силно представяне на 800 метра.
На Игрите в Москва през 1980-а Петър Петров донесе първото отличие при мъжете - бронз в спринта на 100 метра. В руската столица Мария Вергова отново бе сред призьорите с бронз в хвърлянето на диск.
Най-голяма радост обаче бе на Олимпиадата в Сеул през 1988-а. Йорданка Донкова стана олимпийска шампионка на 100 метра с препятствия, а тогава дойде и златото за Христо Марков в тройния скок - първо в мъжката лека атлетика. В Сеул Стефка Костадинова също имаше успех, завършвайки втора в скока на височина. Цветанка Христова пък спечели бронз в хвърлянето на диск.
На Олимпиадата в Барселона злато нямаше, но отново не останахме без медали.
Цветанка Христова този път взе среброто, а Донкова бе трета при бягането с препятствия. През 1996-а България отново бе "златна", този път благодарение на Костадинова. Фурията в скока на височина спечели златото с 2,05 метра - на четири сантиметра от световния й рекорд. Днес тя е председател на БОК и ще води делегацията ни в Токио.
Последният златен медал за страната ни в леката атлетика дойде през 2000 година в Сидни, когато Тереза Маринова скочи 15,20 метра в сектора за троен скок и спечели категорично титлата. Оттогава България има само един медал в майката на спортовете - среброто на Мирела Демирева от високия скок в Рио през 2016-а.
Родината ни може да се похвали с пет олимпийски шампиона в атлетиката, осем вицешампиони и шест бронзови медалисти.
Страната ни има още пет значими олимпийски спорта с не малко успехи - спортна стрелба, бокс, кану, гребане и гимнастика.
Спортната стрелба ни донесе четири олимпийски титли - тези на Таню Киряков в Сеул и Сидни, както и тези на Мария Гроздева в Сидни и Атина. Те остават в българската историята като едни от малкото с повече от едно златно отличие на Игрите. В този спорт те и техните колеги ни донесоха още шест сребърни и шест бронзови медала.
Първият ни олимпийски шампиони при боксьорите е Георги Костадинов от Игрите в Мюнхен през 1972-а. Тогава той триумфира в категория до 51 килограма с победа над Лео Руабуого от Уганда. Петър Лесов повтори триумфа през 1980-а в Москва в същата категория, а шампиони още са Ивайло Маринов (Сеул, 48 кг) и Даниел Петров (Атланта, 48 кг). Освен четирите ни титли, можем да се похвалим с пет втори места и девет трети.
В кануто титлите ни също бяха до момента са четири. Първата бе на Любомир Люенов от 1980-а в Москва в дисциплината 1000 метра. После дойде триумфът на Ваня Гешева в Сеул на 1500 метра. Незабравими остават и златните медали на Николай Бухалов в Барселона - на 1000 и 1500 метра. В този спорт имаме още пет сребърни медала и осем бронзови.
Олимпийските ни титли в гребането остават три, като две от тях дойдоха на Игрите в Монреал през 1976-а. Тогава на двойка скул триумфира тандемът на Светла Оцетова и Здравка Йорданова, а на двойка без рулеви злато донесоха Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева. В този спорт остава и последната олимпийска титла на България - страхотното гребане на Румяна Нейкова в Пекин на единичния скул през 2008-а. В този така успешен за нас спорт имаме още четири сребърни медала и седем бронзови.
Да не забравяме гимнастиката. Там Стоян Делчев стана олимпийски шампион на висилка в Москва през 1980-а, а Любомир Герасков повтори постижението в Сеул осем години по-късно на кон с гривни. С огорчение и много гордост си спомняме за среброто на Йордан Йовчев в Атина през 2004-а, когато трябваше да бъде шампион - нещо, което дори гърците признаха. В този спорт България завоюва още четири сребърни медала и осем бронзови, което го оставя на осмо място за най-успешен. Йовчев отиде на шест Олимпиади, като колекцията му от медали е общо с четири, за съжаление - без заслужения златен. Сега отново имаме представител в спортната гимнастика - младият Дейвид Хъдълстоун.
Единственият друг спорт, в който страната ни има олимпийски шампион, е плуването. Постигна го великата Таня Богомилова на Игрите в Сеул през 1998-а в дисциплината 100 метра бруст. Тогава тя се състезаваше по-малко от година след раждането на нейната дъщеря Ана, но просто не даде шанс на съперничките и спечели с олимпийски рекорд.
Сега надеждите ни за Игрите в Токио не са големи, но приятна изненадата може да дойде отвсякъде. Реализмът показва, че всеки медал ще е успех в актуалната ситуация. След 13 години без злато и с общо 11 медала за този период (в последните три летни Олимпиади), някакъв изкуствен свръхоптимизъм би бил излишен.
А беше време, когато всеки ден или почти във всеки спорт очаквахме с надежда да грабнем отличие и да видим българин на подиума.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}