Ламонт Марсел Джейкъбс от Ел Пасо в щата Тексас, или Марсело Джакобс от Десенцано дел Гарда. Така го наричат във втората му родина, която той държи на първо място в сърцето си.

Това е новият крал на мъжкия спринт - безспорно дисциплината, която е запазена марка на всяка една Олимпиада.

В три поредни Олимпийски игри на сцената имаше само една личност - великият Юсеин Болт, който просто нямаше конкуренция. До него в съседните коридори бягаха огромни имена в спринта със страхотни постижения, но не можеха да го достигнат.

В Токио обаче Болт го нямаше, отказа се преди 4 години. Липсваха и големи имена в спринта, за които категорично да знаем, че ще са с медал. Именно заради това на сцената се появиха нови герои като Марсел Джейкъбс а интригата бе голяма и широко отворена.

Това бе един странен финал, в който за втори път в последните 50 години нямаше спринтьор от Ямайка. Също така в него не видяхме нито един представител на карибски остров, което не се бе случвало от хитлеровата Олимпиада през 1936-а, когато тези острови просто не са били независими държави.

Това бе финал, в който с първо време влезе китаец, а при всички тези странности, защото да не видим злато и за един италианец, роден в Ел Пасо. Град, който бе по-известен като основна сцена на всички филми за мексикански наркокартели.

Джейкъбс го направи с европейски рекорд от 9.80 секунди, носейки първа титла на Стария континент от 1992-а, когато триумфиа състезаващият се за Великобритания Линфорд Кристи.

Но и той не е роден в Европа, а в Ямайка. Шотландецът Алан Уелс, който е най-бърз през 1980-а, е последният победител в тази дисциплина, роден на евроепйска земя.

Та кой е Марсел Джейкъб, за когото само маниаците на леката атлетика бяха чували, а днес целият свят познава?

Роден е в Тексас, в семейството на афроамериканец и италианка. Двамата се запознават докато неговия баща служи в американска база на Ботуша.

САЩ за него обаче остава само страната на местораждане, защото когато е на година и половина, баща му е разпределен в Южна Корея, а майка му прибира Марсел в Италия, където да го отгледа.

Така че съзнателният му живот преминава в Италия, проговаря на италиански, учи в италиански училища, всичките му приятели са италианци, изграден е и като атлет там.

Марсел просто е роден отвъд океана и на външен вид изглежда като американец, но по душа е Марсело Джакобс. Самият той признава, че никога не е отишъл да види роднините си в САЩ, защото просто няма достатъчно добър английски и в момента работи по въпроса.

"Да, роден съм в САЩ, баща ми е американец, но аз не го познавам добре. Всяка моя клетка е италианска, мисля на италиански, пея на италиански", споделя той в интервю преди няколко месеца.

Още по-невероятното при него е, че дълги години е състезател само и единственото в скока на дължина. Дори преди игрите в Рио през 2016-а става шампион на Италия в тази дисциплина. Адски нетипична трансформация за атлет на толкова високо ниво.

Постепенно обаче треньорите му го пренасочват към спринта, а на 13 май тази година, той се превръща в 150-ият човек, пробягал 100 метра за по-малко от 10 секунди.

Преди да се появи в Токио, Джейкъбс бе слизал само два пъти под тази граница. Това бяха онези 9.95 секунди от месец май, както и 9.99 от Диамантената лига в навечерието на игрите.

Именно заради това сложният суперкомпютър, който прогнозира резултатите от игрите, му даде само процента шанс за олимпийско злато.

Този суперкомпютър обаче работи само с цифри, а не взема предвид човешкия фактор. В японската неделя вечер Марсел Джейкъбс бе най-бърз от всички, като поне още три години ще носи тази слава - Крал на спринта.

Сам признава, че през живота си не е имал почти никакъв контакт със своя баща, но по съвет на треньориа си, започва да общува с него в последните месеци. Самият Марсел смята, че до голяма степен тези разговори с баща му и сближаването са една от причините той да е толкова силен в Токио.

Друго приятно стечение на обстоятелствата се оказа златото, което Данмарко Тамбери спечели в скока на височина около 3 минути преди Джейкъбс да излезе във финала на спринта.

Наистина може би най-невероятните 3 минути в олимпийската история на Италия. а

Джейкъбс сподели:

"Да, преди да изляза видях както направи Тамбери, имах шанс да зърна сълзите и радостта в целия италиански щаб. Точно за това си мислех преди старта, че щом той може, значи и аз мога".

Може би днес не можем да го осъзнаем добре, но тази титла на Джейкъбс ще остане сред златните мигове на Олимпиадите, а след години ще бъде въртян във всякакви класации, свързани със сензации и велики моменти.

Тази сензация бе сътворена от Марсел Джейкбъс, роден в Тексас, но израсъл в красивата Ломбардия, недалеч от Бреша.

Италианец по душа и сърце. Вече и най-бързият мъж на планетата.