Със сълзи на очи Италия казва сбогом на своя Паолито - едно от най-обичаните момчета на страната, и не говорим само за футбол. На 64 години късно снощи в Рим издъхна Паоло Роси, а съпругата му Федерика Капелети обяви новината с тъжна публикация в социалните мрежи, придружена от едно простичко "Per sempre" (завинаги), под общата им снимка.

Роси е починал след дълго боледуване от нелечимо заболяване, пише днес в. "Република" от италианската столица. За здравословния му проблем не се знаеше много, но в последните две години легендата оказа публична подкрепа на няколко каузи в борбата с рака, включително за други големи във футбола - Джанлука Виали и Синиша Михайлович.

Кой бе Паолито, както го нарича цяла Италия?

Слабоват, с "мускулатура на художник, а не на футболист", както го описваше германската преса преди финала през 1982-ра, той остана завинаги в залата на славата на играта именно с онзи Мондиал.

Embed from Getty Images

Както Диего Марадона плени света с играта си, измамата си, харизмата и лудостта си през 1986-, четири години по-рано Роси фокусира върху себе си световното внимание.

Неговите 6 гола на турнира идват в решаващите три мача, след като Италия е невзрачна и едва излиза от групата с три ремита.

Но историята е по-дълга...

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ КАРИЕРАТА И ЖИВОТА НА РОСИ>>>

Роден в Прато, недалеч от Флоренция, това е човек на изкуството, широко скроен и непрестанно усмихнат. Такива са хората от Тоскана. Тръгва за футбола от Ювентус, където обаче не успява да се наложи в първия отбор, минава през наем в Комо и първия му успешен период във Виченца, където става национал.

Геройствата му от 1982-ра може би засенчват това, че вкара три пъти на Мондиал 1978 и за първи път светът го видя.

След това световно в Аржентина обаче започва най-мрачният период за слънчевото момче.

Embed from Getty Images

Пратен е в Перуджа, след като Виченца отпада, а именно там го заварва скандалът Тотонеро (черно тото), засегнал освен неговия отбор Милан, Лацио, Авелино, Болоня, Палермо и Таранто. Общо 22-ма играчи са изхвърлени за по 3,4 и дори 6 години от футбола. Сред тях Роси (3 години, по-късно опростен на 2), както и легенди като Саволди, Манфредония, Джордано, Коломба, Морини...

Стига се до съд, като Роси трябва да влезе и в затвора, но след обжалване присъдата става условна. Мисли за отказване от футбола, кариера като адвокат, съчетана с неговото любимо рисуване. Картините са голямата му страст - все пак е тосканец, израснал с въздуха край Флоренция.

Но по това време се намесва Ювентус, който го привлича през 1981-ва, въпреки че той е наказан и не може да играе. В края на същата година санкцията е опростена и Паоло влиза на терена. Толкова е слаб, че медиите в страната го наричат "призрак, който обикаля по игрището". Изиграва само три мача като титуляр през сезон 1981-82 г., вкарва един гол от дузпа. Няколко пъти влиза като резерва, но не показва кой знае какво.

Затова и решението на Енцо Беардзот - "мъдрецът с лулата", да го включи в групата за Мондиал 1982, е смущаващо и страната реагира "на нож". Италия така или иначе отива на световното като аутсайдер, а и под сянката на скандала Тотонеро, гръмнал по целия свят. Това сякаш сплотява още повече отбора, който излиза във всеки мач като за последно, притиснат от неприязънта и презрението на останалите.

Подобна, между другото, е ситуацията през 2006-а, когато след скандала Калчополи, Италия пак отиде на Мондиал опетнена, отписана и.. пак спечели титлата.

През 1982-ра в Испания "скуадра адзура" играе ужасно в групата с Камерун, Полша и Перу - три равенства, измъкване през иглени уши с равни точки и един вкаран гол повече от африканците...

После идва втората групова фаза, където Италия "няма шанс" - съперници са световният шампион Аржентина с Марадона и фантастичната Бразилия на Зико и Сократес.

Роси се събужда, въпреки че не вкарва на аржентинците - 2:1, а срещу селесао на отбора му трябва само победа. При реми напред отиват бразилците. Мачът в Барселона, на стария стадион на Еспаньол - "Сария", е легендарен и вечен в световния футбол. За мнозина - най-добрият в цялата история на Мондиали.

3:2 за Италия с хеттрик на Роси! Зико и Сократес плачат, естетите по света - също. Паолито възкръсва, а страната има своя нов герой. До вчера незабележим, белязан от скандала и едва не влязъл в затвора, а днес - любимото момче на италианците.

В полуфинала с Полша слабичкият нападател няма спиране - още два гола, 2:0 и финал. На "Сантяго Бернабеу" пак той нанася първия удар срещу ФРГ, а след него "скуадрата" печели с 3:1 и вдига световната купа.

Embed from Getty Images

Роси е обожествен в страната си, а след това идват и няколко много силни години с Ювентус, макар никога да не стига висините от 1982-ра. Печели и купата на шампионите, има "Златна топка", "Златна обувка". Има и бляскавата купа на световен първенец - за какво повече може да мечтае един футболист?

В годините след отказването помагаше на федерацията, а през новия век бе анализатор, имаше своя колонка във вестник "Гадзета дело спорт", често коментираше националния тим в RAI.

"Няма друго събитие като световното първенство - казваше за кариерата си Роси. - Да видиш цяла Италия по улиците при посрещането ни... Да видиш Рим, изпълнен с хора, които плачат от радост. Няма да забравя как още при слизането от самолета ни дадоха по един вестник "Гадзета дело спорт", а на цялата му първа страница имаше само една снимка на отбора с купата от Мадрид, както и изречението: Истина е!

Да... Истина беше. Беардзот бе отговорен за победата ни, не аз. Той успокои отбора, построи стратегия, създаде атмосфера. Говореше с мен за музика и изкуство, защото знаеше, че обожавам тези неща. Така изгони напрежението от мен, а аз отидох на първенството изключително напрегнат да се представя добре.

Преди мача с Бразилия приятел ми донесе в хотела една огърлица, някакво герданче, което бе купил за дребни песети в Барселона същия ден. Червено и бяло... Сложих го за мача, не знам защо - търсих някаква помощ свише, не бях вкарал гол до този момент. После не го свалих до финала. И до днес го пазя у дома."

В сряда, на 9 декември, Паолито - Златното момче на Италия, си отиде. За няколко дни съдбата си прибра Марадона и него - двама герои на футбола, осветили с блясъка си две поредни световни първенства.

Вечни герои на играта.