В дните до старта на европейското първенство на 11 юни, Dir.bg ще ви представи всички отбори-финалисти.

Продължаваме с може би най-интригуващата група в целия турнир. Там освен абсолютните аутсайдери в лицето на Унгария, присъстват още актуалните шампиони на Европа от Португалия, както и последните два тима, печелили световната титла - Германия и Франция.

Представяния на Европейски първенства

Франция има дълга и успешна история, когато стане дума за участия на първенствата на Стария континент. Две титли, един загубен финал и едно трето място казват напълно достатъчно. Участието на Евро 2020 ще бъде десето от общо шестнадесет възможни за "петлите", които са сред тимовете, играли на първото в история Европейско - през 1960 година.

Тогава след две загуби те се задоволяват с четвъртото и последно място в турнир, който още е с формат с едва четири финалиста. Следва доста продължителна суша - "сините" не се класират за следващите пет турнира, но когато се завръщат на сцената го правят с гръм и трясък.

На Евро '84 те отново не се класират посредством квалификациите, а получават правото да играят, защото са домакини. И отнасят всичко по пътя си, за да стигнат до първата си титла. Водени от гениална фигура като Мишел Платини, който в рамките на онези финали отбелязва умопомрачителните и рекордни и до днес 9 гола!

Платини носи пестелив успех с 1:0 срещу Дания на "Парк де Пренс" в първия мач, а във втората среща, вече в Нант, нанизва хеттрик при 5:0 срещу Белгия. Хеттрик записва и срещу Югославия в мач, в който домакините трябва да правят обрат, за да спечелят с 3:2 в Сент Етиен.

В полуфиналите съперник е Португалия. Жан-Франсоа Думерг открива в 24-ата минута, но Жордао изравнява за португалците петнадесетина минути преди края. Продължения. Там същият Жордао вкарва втори гол, но Думерг изравнява в 114-ата минута, а в предпоследната 119-та, Платини слага край на спора - 3:2. Десетката бележи и един от двата гола във финала, който е спечелен с 2:0 срещу Испания, а Франция е на върха на Европа.

По стара френска традиция, шампионите не се класира за следващото първенство през 1988, а през 1992 година отпадат още в групите. През 1996 година в Англия се задоволяват с полуфинал, след като в елиминациите бият Нидерландия с дузпи, а след това отново с дузпи отпадат от Чехия точно преди големия финал.

През 2000 година французите излизат от групата си с една загуба - от домакините Нидерландия и победи над Дания и Чехия. В четвъртфиналите голове на Зинедин Зидан и Юри Джоркаеф в рамките на десетина минути преди почивката стигат за 2:1 срещу Испания. В полуфиналите Зизу отбелязва златен гол три минути преди края на продълженията, след като Нуно Гомеш е открил за Португалия, а Тиери Анри е изравнил. Отново 2:1 за "петлите".

Италия е препятствието на финала, а Марко Делвекио извежда "адзурите" напред в 55-ата минута. Титлата сякаш ще бъде за италианците, но Силвен Вилтор вкарва в четвъртата минута на добавеното време, за да прати мача в продължения. Голът му идва след лека грешка на италианската защита и вратар. А десет минути след това, в 104-ата, неспасяем шут на Давид Трезеге с левия крак слага край на всичко - Франция пак е европейски шампион.

Между 2004 и 2012 има два четвъртфинала с едно отпадане в групите между тях, а на домакинското Европейско, последното преди започващото днес, титлата болезнено бе отнета на Франция от Португалия. По ирония на съдбата - отново след продължения и 1:0 във финалния мач.

Тимът

Вероятно най-талантливият отбор на това Европейско първенство е този на Франция. Така или иначе достатъчно силните французи получиха и бонус със завръщането на Карим Бензема в състава на Дидие Дешан. Само мисълта за потенциално атакуващо трио с Бензема, Килиан Мбапе и Антоан Гризман вероятно кара съперниците да треперят.

Изключителна стабилност навсякъде - достатъчно е да споменем Рафаел Варан в защита, Н'Голо КАнте и Пол Погба в средата на терена и да стигнем до атаката, където положението е просто извънземно. Мбапе, Гризман, Бензема, Осман Дембеле, Оливие Жиру...

Завръщането на Бензема може би ще означава промяна на тактическата постройка и евентуална игра в 4-3-3 спрямо 4-2-3-1, с която футболистите на Дешан спечелиха Мондиал 2018, но когато разполагаш с толкова добри играчи, за тях няма да е проблем да се нагодят към каквото и да е треньорско решение.

Селекционерът

Дидие Дешан е превърнал името си в синоним на успех. Достатъчно е да кажем само това - единствените футболисти, които са печелили световната титла и като играчи, и като треньори са Франц Бекенбауер, Марио Загало... и Дешан.

Бившият национал е начело на родината си от 2012 година, а съпоставките с друг дълголетник в лицето на Йоаким Льов не са никак неуместни. Сега Дешан и възпитаниците му тръгват към това, което изпуснаха преди пет години у дома и напълно очаквано са сочени като огромен фаворит да спечелят турнира.

Под ръководството на Дешан французите са спечелили впечатляващите 66% от мачовете си. Преди да се захване с Франция той имаше и няколко клубни авантюри - с Монако, с Ювентус и с Марсилия, като бе в Юве в най-трудния период при изхвърлянето в Серия "Б". С "монегаските" игра финал в Шампионската лига, а с Марсилия спечели титлата на Франция, но сякаш винаги ще бъде свързван с националния тим, а не с клубните си работи.

Съставът

Вратари: Юго Лорис (Тотнъм), Стив Манданда (Марсилия), Майк Маинян (Милан)

Защитници: Бенжамен Павар (Байерн Мюнхен), Преснел Кимпембе (Пари Сен Жермен), Рафаел Варан (Реал Мадрид), Клеман Лангле Барселона), Курт Зума (Челси), Люка Дин (Евертън), Люка Ернандес (Байерн Мюнхен), Лео Дюбоа (Лион), Жук Кунде (Севиля)

Халфове: Пол Погба (Манчестър Юнайтед), Тома Льомар (Атлетико Мадрид), Корентен Толисо (Байерн Мюнхен), Н'Голо Канте (Челси), Адриен Рабио (Ювентус), Муса Сисоко (Тотнъм)

Нападатели: Антоан Гризман (Барселона), Оливие Жиру (Челси), Килиан Мбапе (Пари Сен Жермен), Осман Дембеле (Барселона), Карим Бензема (Реал Мадрид), Кингсли Коман (Байерн Мюнхен), Уисам Бен Йедер (Монако), Маркус Тюрам (Борусия Мьонхенгладбах)

Звездата

На 22-годишна възраст футболистите по нашите географски ширини все още минават за млади таланти. Но случаят тук е напълно различен. На 22 години Килиан Мбапе е доказана фигура и е звезда не просто на клубния си отбор, а на световния футбол.

Светкавицата от парижкото предградие Бонди е от онези таланти, които се появяват веднъж на поколение, а дори и по-рядко, за да оставят трайна следа с играта си и да преобърнат представите за възможно и невъзможно във футбола.

42 гола в 47 мача на клубно ниво този сезон са красноречив показател. Мбапе може да играе навсякъде в нападение, но най-често е използван на един от двата фланга, където е като вятър - съперниците усещат присъствието му, но не могат да го настигнат.

При световната титла преди три години отбеляза три гола още като тийнейджър, а сега вече е готов да бъде както звезда, така и лидер на този плашещо силен отбор на Франция.

Програма в групата

15 юни Франция - Германия в Мюнхен

19 юни Франция - Унгария в Будапеща

23 юни Франция - Португалия в Будапеща

Букмейкърите

Със ставка от 5.50 за шампионска титла, французите са абсолютен фаворит на букмейкърите, а това не трябва да е никаква изненада предвид представянето им и това с какъв състав разполагат.

Що се касае до груповата фаза, "петлите" са сочени като втори най-реален вариант за класиране напред (1.12), като само шансовете на Германия за продължаване са оценени по-ниско (1.083). Възможността Франция да спечели групата е 2.37, а тази да отпадне - 6.00.