"Просто ми подай шибаната топка! Не мисли, не прави друго. Дай ми я и това е!".

Джордж Бест изглежда обезумял. Датата е 22 юли 1981 г., а мачът е между Сан Хосе и Форт Лодърдейл. Домакините водят с 2:0, а северноирландецът е в състава на гостите, напълно побеснял най-вече от съдията.

Той оставя съперниците да го подритват по терена цял мач.

Съотборникът Гари Етерингтън, към когото са думите, слуша и изпълнява. Бият център след втория гол, той подава на Бест. Легендата тръгва, излъгва 6-7 съперници, като просто се гаври с тях в наказателното поле. И вкарва най-великия гол в историята на футбола в САЩ.

Връщайки се към центъра не се радва, а ругае рефера. Типично за този най-странен от суперталантите в историята на играта.

В онзи момент Бест е на 35 години, напълнял, към края на кариерата си. Но това попадение обикаля целия свят. Картината се гледа и в Англия, където Джордж е смятан за "приключен с футбола", а първенството, в което играе - за смешно.

Историите за американския престой на Бест са легендарни.

Той се появява в Ню Йорк през януари 1976, когато още не е навършил 30 години. В идеална възраст, но вече със сериозни проблеми с алкохола, влиза в преговори с Космос, където искат да съберат съзвездие. Имат вече Пеле и Бекенбауер, искат и Бест. Но преговорите пропадат, ирландецът се снима на улицата в Ню Йорк как жонглира с топката и отива на обиколка из баровете.

Но клубът не го взима по друга причина и тя се корени в история от три години по-рано.

Тогава Клайв Туй, директорът на Космос, пристига в Англия и се договаря с Манчестър Юнайтед за трансфера на крилото. Клубът го пуска без пари, само да се отърве от "проблемното дете". Американецът е на седмото небе, звъни в Ню Йорк и казва на собствениците: "Взимаме го!"

Но... Джордж трябва да подпише контракта. А него никакъв го няма. Туй отива в дома му, но там няма и следа от футболиста. Търси го из баровете в града, за които се знае, че посещава ежедневно. Няма го. Оставя съобщение на телефонния секретар в къщата му, също и в клубните офиси...

Съотборници и приятели като Пат Креранд издирват Бести, за да не изтърве шанса си. Напразно. След два дни очакване, Туй се качва на самолета бесен и си заминава, а контрактът е скъсан. Оказва се, че Джордж се е запилял в Лондон със старата си дружка Родни Марш, с когото не излизат от пъбовете 3-4 дни.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Та затова Космос през 1976-а отказва да го вземе, въпреки че звездата идва "на крака".

Дни по-късно един мъж със сериозна брада и прическа на "Бийтълс", тъмни очила и небрежна чанта на рамо, пристига на летището в Лос Анджелис. На тениската му пише: "Кой, по дяволите, е Джордж?". Това е нашият герой - Бести, който отива да играе за ЛА Ацтекс.

Час по-късно е представен пред медиите на изумителна пресконференция, вързан с белезници за модела Линда Кардоса, която пък носи тишърт с надпис: "Джордж го прави най-добре". Изобщо - циркът е в града.

"Това е нашата застраховка, че скъпата ни инвестиция няма да избяга", опитват да се шегуват от клуба. Те дори не знаят в какво се забъркват.

Треньорът Тери Фишър бързо разбира, че правилата няма да важат за звездата на отбора. А той е толкова добър, че никой няма против това. Съотборниците му го гледат с изумление как дриблира на тренировка, как стреля от центъра и праща топката в горната греда в 8 от 10 поредни шута.

Бест е мотивиран да възкреси кариерата си и в първите 2 месеца е примерен - никакво пиене, двуразови тренировки, плюс такива по тенис за кондиция. В първите мачове просто събира очите на публиката. Финтове, удари, скрити пасове - най-доброто от най-добрия. Това все пак е човекът, за когото Пеле казва: "Той беше по-добър от мен". За никого другиго Краля не е изричал тези думи.

Хубаво начало. Но до плажовете, съвсем наблизо, има един бар, който Бест след време купува. Преди това се заседява там и мястото страхотно му допада. След като го придобива, "Bestie"s Bar" се превръща в легендарно заведение и чак до средата на 90-те работи под това име. 

"Той беше толкова готин, че дори на мен ми се искаше да спя с него", шегува се треньорът Фишър. Припомня си как по десетина момичета идват на тренировки заради Бести, как го следват навсякъде, до дома му...

Срещата с Анджела Макдоналд-Джейнс, бъдещата му съпруга, също оказва ефект. Тя го води по най-тузарските партита в Ел Ей, а - какви партита само има там!

Джордж не е засипан с пари в Америка, както подозират хората във Великобритания. Разказват се легенди за заплатата му, но всъщност се оказва, че той е печелил по 100 000 долара на година в Ацтекс. В другите два клуба, в които играе - Сан Хосе и Форт Лодърдейл, не прави и по толкова. Положителното е, че почти няма разходи, тъй като никъде не го оставят да плаща сметки и го разкарват с автомобили из партитата. Той е душата на всеки купон и компания.

През първата година Бест пропуска само две тренировки, и то - с грип. Играе знаменито, свободен е, никой не го разпознава по улиците, а и среща любовта в лицето на Джейнс. Иска да остане в Калифорния завинаги и, вероятно, ако го беше направил, животът му щеше да се развие различно.

Embed from Getty Images

Но през 1977 г., когато е паузата между сезоните в американската лига, ирландецът се връща на Острова под наем във Фулъм. Иска да играе.

Вместо това се събира в новия си отбор с Родни Марш, за когото вече споменахме. И се започва... Съвсем скоро блъска новичката "Алфа Ромео", която президентът на клуба му е дал да кара по време на престоя си във Фулъм. 57 шева по главата и фрактура в рамото са други белези от катастрофата, освен тези по неузнаваемо смачката кола.

Забърква се в история и с дъщерята на шефа, която води до семеен скандал и Анджела го напуска, хващайки самолета за Щатите. Двамата по-късно се събират, тя ражда и единственото му дете - сина Калъм.

Но завръщането на Бест в Америка след наема във Фулъм, е катастрофа. Той пак играе добре, но извън терена е тръгнал по стария път, който познава отлично.

Невероятно харизматичен и широко скроен, никой не го съди и не му се сърди за начина на живот. Съотборниците му го обичат, въпреки че все по-често не се появява на тренировки. Скоро отборът от ЛА се оказва пред фалит и Бести е пратен във Форт Лодърдейл.

Там го чакат Гордън Бенкс, Герд Мюлер, Теофило Кубиляс - световни звезди в заника на кариерите си. Първият мач е срещу Космос на Пеле, Киналя и Бекенбауер, а Бест е извънземен. Отборът му бие с 5:3, като той вкарва два гола с първите си две докосвания на топката до 7-ата минута.

Стадионът е пълен, публиката се забавлява с този атрактивен, атакуващ тим. Има само един проблем. Без мобилен телефон, да следиш Джордж и да знаеш къде е и какво прави, се оказва адски сложна задача.

"Той не се явяваше на срещите в клуба или идваше часове по-късно с чаровната си усмивка. Пропускаше тренировки. Не се появи за снимката на отбора преди сезона, та се наложи да го добавяме към нея допълнително, което по онова време бе трудна задача." Разказите са много, този идва от треньора Рон Нюман, който тогава води тима.

Разривът е неизбежен, Нюман сменя в един мач ирландеца, който едва ходи от умора - не е тренирал почти цяла седмица. Бести хвърля по него фланелката си. Но треньорът е подготвен, хваща я и я прибира до себе си на скамейката.

"Нямаме никакъв проблем, цял живот съм искал да имам фланелка на Джордж Бест", шегува се пред пресата. Но е ясно, че нещата не са забавни.

По това време футболистът вече е тръгнал на запои по 4-5 пъти седмично. Не са изолиран случай. Години по-късно се оказва, че точно в Америка е развил зависимост - алкохолизъм, наречето го, както искате. Тя води в крайна сметка и до смъртта му през 2005-а, когато бе на 59 години.

Бъдни вечер, 1979-а. Томас Ронген - американски полузащитник, както и Вим Сурбиер, вече покоен легендарен играч на Аякс и Нидерландия, изнасят мъртвопияния Бест от клуба "Bestie"s Bar" на плажа в Ел Ей, където куп футболисти са се събрали да посрещнат празника. Джордж е напълно неадекватен. Съпругата му Анджела го чака у дома напразно. Той дори не е казал, че отива в бара.

Когато към 3.30 часа сутринта Сурбиер и Ронген домъкват Джордж до дома му, успяват да го вкарат и качат по стълбите до спалнята, Анджи още не си е легнала. Бясна е. Взима кухненски нож и го намушква в задника, което определено събужда влачения от съотборници мъж. Карат го в болница, има ужасно много кръв, а в това време Анджи вече си е събрала багажа.

Embed from Getty Images

До 1982 г., когато за последно напуска Щатите, историите от "Bestie"s Bar" са легендарни. И до днес се прехвърлят от уста на уста. През 90-те заведението е купено от друг собственик и носи името "Underground", но и днес всеки в Лос Анджелис си го знае като "Bestie"s".

Едно огледало, сложено над бармана от ирландската легенда при ремонта след покупката през 70-те, разказва своята собствена. То е оставено от новия собственик и си е там.

Дейвид Дъф, който работи дълги години в клуба, си спомня:

"В онзи ден, когато погребваха Бести - 25 ноември 2005-а, аз бях на работа в бара. Беше около 2 ч сутринта тук, горе-долу тогава са го полагали в гроба в Белфаст. Огледалото просто падна. Падна от няколко метра, без да има земетресение или нещо да го е разклатило. И остана напълно цяло, не се счупи!"

Дали е чудо, дали е легенда... Кой знае? Около този магнетичен, различен и изключително харизматичен футболен гений, никога нищо не е било сигурно.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos