17-11-2017 20-11-2018

Поемата и филмът, с които Коби се обясни в любов на баскетбола (видео)

Отиде си един различен спортен герой

09:20 | 27 януари 2020 | Редактор : Динко Гоцев 3 3303

Коби Брайънт, който си отиде на 41 години в неделя, бе човек с образование, визия и талант, които излизаха извън рамките на баскетболното игрище.

Коби Брайънт 1978-2020

Израснал в Италия, говореше свободно италиански и испански. Записа музикални албуми, участва в телевизионни сериали, ръководеше проект за глобалната популяризация на футболната лига на САЩ - МЛС, и още...

Той бе и ментор, който оказа голямо влияние върху всеки млад баскетболист в света, който израсна в ерата на Коби. Човекът, за когото казват, че "пренесе факела" на играта след Майкъл Джордан.

През 2015-а, на старта на последния му сезон в НБА, Брайънт написа поема, разпространена чрез платформата Player`s Tribune. Това бе писмо, обяснение в любов към любимия му баскетбол.

Три години по-късно получи "Оскар" за филмирането на анимирана късометражна версия на поемата, озаглавена "Скъпи баскетбол". Озвучена е от самия него.

Ето го текстът, можете да видите и видеото на творбата.

"Скъпи баскетбол,

От момента, в който започнах да обувам чорапите на баща си и да стрелям въображаеми победни стрелби в "Great Western Forum" (старото име на залата на Лейкърс), знаех, че едно нещо е истинско:

Влюбих се в теб.

Това бе толкова дълбока обич, че ти дадох всичко - от ума и тялото до душата си.

Като шестгодишно дете, влюбено в теб, не виждах края на тунела. Виждах само себе си, тичащ навън.

Просто тичах. Тичах нагоре-надолу по всяко игрище и след всяка топка. Заради теб. Ти поиска моя хъс, аз ти дадох сърцето си.

Защото то просто искаше да даде повече.

Играх, въпреки потта и всяка болка, не заради предизвикателството, а защото ТИ ме викаше. Направих всичко за теб, защото това прави човек, когато някой го кара да се почувства толкова жив, колкото ме караше да се чувствам ти.

Ти даде на едно шестгодишно момче неговата "Лейкърс" мечта и поради това ще те обичам винаги. Но не мога да те обичам така обсебващо още дълго. Този сезон е всичко, което все още мога да дам. Моето сърце може да поеме ударите, умът може да понесе трудностите, но тялото ми знае, че е време да каже сбогом.

И това е нормално. Готов съм да те пусна. Искам да го знаеш сега, за да можем и двамата да се насладим на всеки момент, който ни е останал заедно. На хубавото и лошото. Дали сме си толкова много. Всъщност - всичко, което имаме.

И двамата знаем, без значение какво ще правя след това, че аз винаги ще бъда твоето дете.

С опънати чорапи, кошче за боклук в ъгъла...

5 секунди на часовника, с топката в ръцете си.

5 ... 4... 3... 2... 1...

Ще те обичам винаги,

Коби"