В наши дни въпросът мачовете от испанското първенство често се свеждат до това може ли някой да изненада Реал и Барселона. Тук-там някой се намесва нахално и в битката за титлата - Атлетико даже я взе преди 5 сезона. Но в общия случай това са опити, които изглеждат някак смутено като на първокласник, който се запознава със съученичка.

Но преди 20 години, на 19 май 2000 г., завърши последният за XX век и безспорно най-луд и непредвидим сезон в историята на испанската Примера дивисион. В разгара на цялото първенство 1999-2000 г., разгромите бяха голяма рядкост, изненадите - постоянна величина, а прогнозите - трудна работа.

Титлата отиде в Галисия, трофеят "Пичичи" за голмайстор №1 замина за Кантабрия, а призът "Замора" (вратар №1) остана за Страната на баските. Мадрид и Барселона? Не. Този сезон ги нямаше на картата.

Това е последният случай, в който нито един от споменатите трофеи в испанския футбол не отиде в някой от двата колоса Реал и Барселона.

В невероятен коктейл от шокиращи резултати, сезонът се превърна в уникално шоу, но и донякъде - в комедиен сериал.

В края му европейската завеса се спусна с финал в Шампионската лига пак между испански тимове - Реал и Валенсия (3:0 за Мадрид).

Но година по-рано, да започнем със Суперкупата. Шампионът Барселона срещна Валенсия, носител на купата. След 1:0 на "Местая", тимът на Ектор Купер направи 3:3 като гост и първият трофей за сезона вече бе изненада - отиде за Валенсия.

След първите три кръга в първенството, уж всичко си беше на мястото. Барса и Реал с по три победи на върха. В четвъртия рунд каталунците паднаха навън от Алавес с 1:2.

Класирането бе оглавено от Райо Валекано и бе сложено началото на един луд шампионат.

В шестия уикенд от сезона Валенсия отиде на "Сантяго Бернабеу" и водеше с 3:0 на полувремето срещу Реал. Спечели с 3:2.

Седмица по-късно Раул вкара два гола на "Камп ноу" и първото Ел Класико за сезона завърши 2:2.

Но още 14 дни минаха и Реал падна от Атлетико с 1:3, след което белите кърпички се появиха на "Бернабеу" за треньора Джон Тошак. Висенте дел Боске го замени. Въпреки смятата, на 3 декември Реал изживя един от най-срамните си дни, след като Саво Милошевич и Сарагоса вилняха насред "Бернабеу" - 5:1 с два гола и две асистенции на сърбина. След 14 кръга грандът от Мадрид бе на 17-о място?

Това трябваше да постели пътя на другия пълен със звезди колос Барселона към лесно злато. Но през ноември каталунците отидоха в Ла Коруня и паднаха с 1:2, надиграни от Депортиво на треньора Хавиер Ирурета.

Embed from Getty Images

Холандската машина Рой Макай ги приспа с два ранни гола. Последва невероятен месец, в който Барса загуби всичките си четири мача! Помните ли такъв случай след това?

Малага, Майорка и Валенсия повториха това, което започна Депор. А този тим вече бе наречен Супер Депор от испанските медии, след като през 90-те се появи отникъде и направи паметни мачове, включително в Шампионската лига.

По това време Барса на Луис ван Гаал налагаше в състава талантливите юноши Шави и Карлес Пуйол, превърнали се после в легенди.

След 15 кръга испанското класиране изглеждаше така, сякаш някой бе обърнал страницата с него с главата надолу. Депортиво водеше, Селта бе втори, а Сарагоса, Райо Валекано и Алавес допълваха топ пет.

Лидерът Депор направо бе изумителен. Макай вкарваше отвсякъде и постоянно. Виктор Санчес и Славиша Йоканович (който години по-късно бе треньор на Левски) даваха сигурност в средата на терена до старите диригенти Мауро Силва, Джалминя и Флавио Консейсао.

Там бе и Донато, наричан Дядото, защото вече бе на 38 години, а килограмите му на пръв поглед си бяха като за спокоен пенсионер в галисийско село. Но той движеше нещата.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На нова година Супер Депор водеше с 6 т. пред Сарагоса. Но след 1 януари изгуби пет пъти поред като гост - от Алавес, Валядолид, Нумансия, Малага и Барса. Поредната аномалия в този напълно откачен сезон.

През февруари Джалминя намери отнякъде гениалното си наметало и побърка Реал Мадрид в друг паметен, необясним мач - 5:2! Така 10 кръга преди края Депортиво водеше с 4 точки пред ... Алавес.

Тези пък идваха от аматьорския футбол, само 10 години по-рано бяха в пета дивизия. В сезона, за който припомняме, Алавес би три пъти Барса и Реал и преследваше титла в Примера!

По това време Реал се възраждаше, като успя да бие Барса с 3:0 в ответното Ел Класико. Каталунците пък изпаднаха в криза и самосъжаление от това и паднаха два пъти поред по 0:3 от... Майорка и Овиедо. Изобщо - луд сезон!

Реал бе в серия от 11 победи в 13 мача, когато сензационно борещият се да не изпадне Расинг Сантандер отиде на "Бернабеу" и го би с 4:2.

Два гола вкара Салва Балеста, който в края на първенството бе топголмайстор с 27 попадения.

През април Барса спечели с 3:0 като гост на Атлетико и... го прати във втора дивизия. О, да - още една невероятна история от този сезон. Вторият тим на Мадрид и вероятно трети на Испания, отиде в Сегунда дивисион. А аталунците, отново надигнали глава след серия кризи, бяха само на 2 точки от лидера Депортиво, който пък се бе спънал в наглед леки съперници.

Оставаха три мача. Куриозите не спираха.

Барса отказа да се яви на полуфинала с Атлетико за Купата на краля, оплаквайки се от липса на играчи за мач на националните отбори.

Три испански тима бяха в полуфиналите на Шампионската лига - Валенсия срещу Барселона, Реал срещу Байерн.

Валенсия смаза Барса с 4:1 в първия мач и остави тима на Ван Гаал да мисли само за титлата у дома. Домакинството срещу намиращия се вече в средата на класирането Райо изглеждаше лесна задача. Успехът щеше да прати Барса на върха с точка пред Депор, който играеше на следващия ден. Но Райо спечели с 2:0 като гост, с което влуди трибуните на "Камп ноу". Депортиво гостуваше на Сарагоса, като двата тима се бореха за ... титлата.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Равенството 2:2 направи разликата на върха три точки в полза на Супер Депор, а домакините минаха Реал на четвъртото чясто. Два кръга преди края шест тима имаха теоретичен шанс за титлата. Уникално!

Лидерът Депортиво бе спечелил едва един мач като гост от Нова година до този момент. Тимът направи нервно 0:0 срещу споменатия Сантандер, а Барса повтори резултата като гост на Реал Сосиедад. И пак не успя да скъси дистанцията.

Сарагоса би с 3:2 в Малага и остана в битката за титлата преди последния кръг. Валенсия, Реал Мадрид и Алавес се стягаха за битка за четвъртото място в Шампионската лига.

В последния ден от сезона Депортиво не можеше да избере по-лек съперник. Еспаньол бе 11-и и нито имаше как да изпадне, нито да мечтае за Европа. Още в първите минути Донато и Макай успокоиха трибуните - 2:0.

В Барселона знаеха развитието на мача на конкурента. Домакинското 2:2 срещу Селта бе посрещнато с нови освирквания на "Камп ноу".

В същото време на "Риасор" в Ла Коруня играчите едва се движеха по терена от хартии, конфети и димки. Депор стана шампион с 69 точки, Барса и Валенсия останаха с по 64, а четвърти бе Сарагоса с 63. Така петият Реал вече бе принуден да спечели финала в Шампионската лига срещу Валенсия, за да играе отново в турнира. Направи го с 3:0.

Но сезонът в Примера бе нещо, достойно за книга. Шампион - Депортиво при 11 загуби в 38 кръга! Изпадащи - Атлетико Мадрид, Севиля и Бетис, три от най-традиционните и подкрепяни клубове в страната.

А активът на отбора на Ирурета от 69 точки е най-ниският, с който е определен първенец в Испания, откакто влезе в сила правилото за три точки за победа (1995 г.). Барса е втори с 12 загуби. Реал бе пети, а головата му разлика - 58:48 си е направо унизителна. Това бяха невероятни 12 месеца в испанския футбол.

Титлата отиде в 19-ия по големина град на страната, а сезонът бе като влакче на ужасите в увеселителен парк. Не знаеш какво идва зад ъгъла.

Грандовете бяха развенчани, а Макай, Ирурета, Донато и останалите са завинаги легенди в синьото и бялото на Супердепор. Клубът задържа ниво още няколко сезона, след което изпадна, а през последното десетилетие едва 2 сезона е в Примера.

Но пък онзи сезон с неговата единствена титла в историята, остава паметен. Последният за стария век.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos