Пловдивският Локомотив е новият ностиел на Купата на България. За "смърфовете" това бе исторически първи трофей от турнира, дошъл след 4 загубени финала в миналото.

Двубоят бе историческо градско дерби срещу Ботев, в което Локомотив победи с 1:0.

Трофеят може и да бе първи в историята на "черно-белите", но за един от героите в тима да вдига Купата на Бъглария, е сякаш навик. Превърна се в едва ли не ежегодно занимание. 

Това е Момчил Цветанов, който спечели 5 трофея от турнира с 4 различни отбора - историческо постижение. С подобно нещо могат да сe похвалят само бразилските национали Дани Алвеш и Максуел, но пък те го правят в различни страни (със Севиля, Барселона, Интер, ПСЖ и т.н.).

Освен четирите трофея от този турнир, Цветанов е двукратен шампион на България и носител на Суперкупата на страната.

"Една неописуема вечер, изпълнена с адски много радост за Пловдив, най-вече за "черно-бялата" част, която изстрада много в последните години.

Може би съм най-щастливият човек. Това, което се случи снощи е нещо славно и ще остане в историята на футбола ни.

Феновете на Локомотив, собственикът и моите съотборници заслужаваха всичко това. Горд съм от този колектив. Успяхме да покажем на цяла България, че Пловдив е футболен град.

И двата отбора заслужават уважение, но Пловдив е "черно-бял", ние сме императорите на града", сподели Цветанов пред Dir.bg.

Той игра през всичките 90 минути на вчерашния финал, негов пети в турнира точно 11 години и един ден след първия му.

На 15 май 2008-а, едва 17-годишният Цветанов попада в групата за финала между Литекс и Черно море. Той не влиза в игра. но ловешкият тим печели с 1:0, а бързоногото крило окачва на гърдите своя първи медал.

Година по-късно Литекс отново е на финал, а Цветанов се появява като резерва при победата над Пирин с 3:0 в София.

През 2016-а Цветанов е част от една от най-паметните футболни приказки у нас. Той е сменен в последните секунди при победата на третодивизионния тогава ЦСКА с 1:0 над Монтана на финала.

Преди година Цветанов бе играч на Славия. Той не успя да вземе участие във финала срещу Левски, но все пак бе част от състава на "белите", който шокира изявения фаворит в "синьо" - купа №4 и трофей №7 за играча.

Така дойде и вчерашният мач и "черно-белия" триумф, исторически за Локо и пореден за Цветанов.

"Тези неща сякаш не мога все още да ги осъзная. Може би никога няма да успея да осъзная какво постигнах и какво предстои да постигна - казва Момчил.Най-вероятно това ще осъзнае моят син, един ден като спра с футбола.

Тези купи, тези успехи, които имам, много други футболисти не са ги постигнали. Говорим за големи играчи, уникални футболисти и легенди. Това леко ме смущава, защото аз не мога да им стъпя на малкия пръст. Говорим за хора като Аян Садъков и Христо Бонев, които нямаха такъв шанс. А аз съм орисан да имам късмета, да спечеля доста трофеи.

Всеки един от тези успехи - дали шампионска титла, Купа или Суперкупа, си има своята тръпка. Всеки носи невероятна емоция, но мисля, че победата от снощи бе най-сладката. Споменът ще остане много много дълго в съзнанието.

Заедно с феновете, ръководството и съотборниците ми, сътворихме нещо, което ще се помни вечно.

Освен това, искам да посветя този трофей на Аян Садъков.

Страхотните фенове на този отбор ме приеха по невероятен начин и се радвам, че помогнах за този трофей. Тук се чувствам на мястото си и бих завършил кариерата си в Локомотив.

Това, което ме прави най-щастлив са усмивките на хората, които ме подкрепят. Моето семейство, жена ми и дететето ми.

Благодаря им, а сега предстои заслужена почивка", завърши Цветанов пред Dir.bg.