Преди 10 години в една ноемврийска вечер в Париж, френските флагове се вееха победно. Ирландските очи плачеха. След очевидна и умишлена игра с ръка на Тиери Анри, Франция вкара нередовен, но признат гол в продълженията, с който изхвърли Ейре на баража за Мондиал 2010. Една от най-големите несправедливости във футбола, без съмнение. Десетилетие след нея, човек от платформата TheAthletic издири големия антигерой в онази вечер - рефера на мача.

Не е лесно да намериш Мартин Хансон.

Той е направил така, че да е далеч от света. Хващаш полета до Копенхаген, после влак през границата с Швеция, Малмьо, Кристианстад и до Рьонеби. Оттам тръгваш с автомобил по пътища, по които час и половина не виждаш друга кола.

Холмсьо е сред езерата на региона Блекинге, а там е толкова необичайно да се появи външен човек, който пита как да намери някой, че те гледат странно.

Първият срещнат те гледа изпитателно. Англичанин, който пита за Мартин Хансон? Това не е на добре - очевидно си мисли. Хората от Холмсьо не са забравили онази вечер от 2009-а и знаят как да пазят своя обичан съгражданин.

Половин час по-късно излизам от пътя и стигам до една фермерска къща като от история на Астрид Линдгрен. Невероятна картина насред гората. Един дървен знак ми казва "Valkommen", но аз изобщо не съм сигурен, че съм добре дошъл там.

Тим, един черен лабрадор, ме посреща изключително сърдечно като за куче-пазач. След това ми подава ръка Хеге - съпругата на Мартин.

"Хората наоколо знаят ситуацията - обяснява ми. - Първите дни и седмици бяха ужасни след онзи мач. Смениха номерата на телефоните ни, а адресът ни в общината бе заличен временно. Имаше ужасни заплахи."

Самата Хеге също е асистент-съдия, свирила е на два футболни турнира от Олимпийски игри. Казва ни - и двамата знаем колко брутална е професията и как една грешка може да обърне не един стадион, а целият свят срещу теб. Нещата, които се изписват и изговарят тогава срещу Хансон, са умопомрачителни.

В онази вечер бе извършена откровена измама на терена, но не от съдията. Анри не си призна, нямаше ВАР, а реферът не видя ситуацията от телата на играчите пред него. Страничният не му помогна, а бе на идеална позиция. На никого не му пукаше - Хансон бе разпънат на кръст в световните медии, а в ирландския парламент бе наречен "престъпник".

Онзи момент промени спорта. Първите думи на човека, когото сме дошли да срещнем, са именно тези: "Днес футболът живее с ВАР, с допълнителни арбитри до вратите. Удобно и лесно. Бих искал да бе това причината за промените..."

Срещата е на 18 ноември. Точно на десетата годишнина от нощта на измамата. Спомените са съвсем ясни в главата на Мартин.

Embed from Getty Images

Тримата арбитри се прибират в съдийската стая на "Стад дьо Франс" около 23.30 ч местно време, мачът е завършил.

"Винаги се прегръщахме, поздравявахме за съвместната работа и си благодарихме взаимно с голегите от екипа ми - разказва. - Така бе и тогава. Мислих, че това е един от най-добрите ми мачове като съдия, във всичките 120 минути. Бях в чудесен момент от кариерата ми, водих важни мачове и в добра форма. По-рано същата година свирих финала за Купата на Конфедерациите. В съблекалнята имах усещането, че сме се справили отлично. Не бяхме гледали още никакви кадри от мача."

В съблекалнята на ирландците, недалеч, картината е различна. Виковете се чуват чак извън чашата на огромния стадион. Вратарят Шей Гивън плаче и крещи, а обувка лети на коридора. Вратата е ритана силно отвътре. Неведнъж.

Джовани Трапатони, селекционерът на Ейре, е в състояние, в което никой не го е виждал. Той не успява да събере мислите си за интервю, а изкрещява на разваления си английски език: "It has been a fucking murder". Нарича всичко това "шибано убийство". Повтаря го десетки пъти пред камерите.

В това време на монитор наблизо тече картина с най-важните моменти от двубоя. 103-а минута, центриране на Малуда, Анри прибира топката очевидно с ръка и я подава на Галас. 1:1. И край за Ейре.

Ирландските играчи полудяват при гледката на записа, наизлезли от съблекалнята полуголи, бесни и крещящи. Този гол ги е извадил от Световното.

Хансон още не е гледал записа. Той е сигурен, че Галас е вкарал топката във вратата с глава, в най-лошия случай - с рамо. И е прав. Не подозира, че измамата е секунда по-рано.

Тогава пред съдийската стая се появява Анри, който се извинява за играта с ръка. "Не можех да мисля, просто изключих - казва Мартин, клатейки глава. - Седях там и тотално светът се срина под краката ми. Исках да го питам - защо не ми каза на терена? Но не можех."

Embed from Getty Images

Човек от ирландската федерация се появява и вижда рефера, който е седнал върху куфара си пред вратата и е напълно разбит. Казва му: "Не ви виним, знаем, че не сте видял. Виновен е играчът, това е ужасна измама от негова страна." Хансон си спомня, че не му е станало по-добре от тези думи тогава, но днес оценява колко са велики в кошмарните минути след мача.

Играчите обаче не са в настроение да прощават. Капитанът Роби Кийн дава радиоинтервю, в което обвинява в заговор Сеп Блатер, Мишел Платини и "лъжливите французи", като добавя, че "сега сигурно Блатер и Платини си пращат SMS-и, доволни от резултата".

Днес това не може да се случи - ВАР ще отмени това попадение без никакво съмнение. Но тогава няма ВАР.

Хансон започва в съдийството още на 15, а на 30 е покрил всички изисквания на ФИФА. Луд по футбола шведски младеж. Днес страстта му към играта не е стихнала, но раните от нея са очевидни. Баща на две деца, той е внимателен, когато говори с тях за футбол. Още повече, че именно играта е била причина за развода и пропадането на първия му брак. "Оставях на заден план семейството си, приоритетит ми бе футболът и работата. Огромна грешка. Виновен съм за това", казва бившият рефер.

Майка му Биргит чете и изрязва всичко, писано в местните медии за Мартин. Ужасни неща, особено след онзи случай. "Няма значение, искам да имам всичко това", казва тя и показва албума с изрезките. И заговаря по темата, която е най-тягостна за семейството.

"Най-ужасни бяха заплахите. Идваха писма в пощата в Холмсьо - "ще те убием на улицата", "ще избием децата ти" и други подобни неща. Четях и тях. Исках да знам всичко. Беше кошмар."

Синовете му тогава са на 9 и 11 години. Нямат представа за заплахите, защото Мартин крие от тях. "След това се върнах на терена в шведското първенство. Стана още по-лошо. На всеки мач бе серенада с обиди - "проститутка", "престъпник", "подлец" - и то хорово, не просто от отделни фенове. Бях като някакъв зъл герой за всички."

Дните след онзи мач са като на филм - удар след удар от всички посоки. Арсен Венгер, който няма нищо общо с конкретния двубой, казва: "Той или е нечестен или некомпетентен. Предпочитам да е второто, за негово добро."

Embed from Getty Images

Единствен Анри го защитава и дори предлага да има преиграване на мача, извинявайки се за измамата си. Не, че това променя нещо в кошмара на Хансон. Рефери от цяла Европа му пишат в подкрепа. Всички останали го мразят.

Градът го обвива в подкрепата си, при него непрестанно има хора, които искат да помогнат. Журналистите са гонени още при пристигането, а те идват от къде ли не. Минути след мача в Париж, автомобилна катастрофа е потресла малкото градче, двама млади загиват. Трагедията тотално праща един футболен мач с участието на местния съдия някъде назад по важност. И това, хората от Холмсьо не спират да повтарят на Хансон. Това е просто един мач, не е трагедия.

"Така е, но за ирландците си беше трагедия - усмихва се Мартин. - Те бяха толкова близо до световното, а са честни и добри хора. Това ме убива отвътре."

Вестниците пристигат от местната пощенска служба. Всякакви - от Скандинавия, Великобритания, Франция. Заглавията са: "Le Hand of God", "French Nickers", "Hand Gaul!" - нямат дори нужда от превод. Неговата снимка е навсякъде.

Огромна изненада идва месеци по-късно, когато ФИФА го известява, че е в списъка за Мондиала. Въпреки случилото се в Париж. Но... нещата не са точно такива, каквито изглеждат.

Мартин Хансон е в ЮАР за първенството, но само като четвърти арбитър. Вдига табелите за смените и казва на треньорите да са по-спокойни. Той е единственият рефер, който не получава нито един мач на терена.

Приятелят му Хауърд Уеб, английски топ съдия в онези години, признава по-късно в автобиография, че Мартин никога не е бил същият след случилото се в Париж. Той се затваря в себе си и "комуникацията ни се промени драстично".

Днес той е наблюдател на УЕФА и гледа мачове от трибуните. Основно в родината си и Скандинавия. Уморен е от пътувания, а и не иска навсякъде да бъде сочен с пръст с припомняне на "измамата на века". Задачата му е да следи за представянето на реферите отстрани и да дава инструкции къде и какво може да се подобри.

Какво ще стане, ако един ден получи назначение в Ирландия? И по-важният въпрос - ако срещне Тиери Анри, как би протекъл разговорът им днес?

"Няма да му кажа ни дума, никакво съмнение", отсича и лицето му става сурово. Това е първият момент от срещата ни, в който той променя гласа си и в него има горчивина.

Опитвали са да го склоняват да пише книга или да снимат документален филм за мача. Отказва. Парите не му трябват, а и не иска никаква публичност. Той е сам срещу света от 10 години.

"Животът тук ни харесва - казва съпругата му. - Имаме всичко, най-вече спокойствие."

Хансон е и пожарникар в Карлскрона, най-близкото до Холмсьо градче. Уважаван и познат в региона.

Малкият му син днес е на 19 години и свири юношески мачове в региона. Той вероятно е най-добре обученият рефер на тази възраст в света - с такива родители. Но иска ли да стане професионален съдия?

"Всъщност, мисля, че ще играе футбол - казва Мартин. - Има талант. И сигурно ще е по-добре, защото едва ли ще му е лесно да е рефер с фамилия Хансон..."

Звучи логично.