Отново е време за Game ON - новата видео поредица на Dir.bg, която ще ви накара да се откъснете от натовареното ежедневие, да се посмеете и да научите нещо ново и различно за популярните български спортисти. В Game ON водещият Деян Веселинов се изправя срещу популярни български футболисти в предизвикателство "един на един", а двубоите се провеждат под формата на видео игра на конзола.

В третия епизод от поредицата ви срещаме с един мъж, който е свикнал да печели. С над 400 мача зад гърба си в професионалния футбол, той е осемкратен шампион на България с Лудогорец, капитан на тима и човек, който цялата футболна общност у нас познава отлично. Роден и израснал в Благоевград, юноша на Пирин, започва професионалната си кариера именно при "орлетата" през 2004г. Четири години по-късно преминава в Локомотив (Сф), където е част от онзи тим на "железничарите", който изигра и последните си запомнящи се европейски мачове срещу тимове като Фейенорд и Рен. Един избор през лятото на 2011г. се оказва с решаваща роля в живота на Дяков. 

"Имах възможност за мен да премина и в някой от грандовете на българския футбол, но тогава избрах Лудогорец и като погледна назад във времето наистина се радвам, че се получи така"

Снимка: dir.bg

 ИГРАТА

Дяков симпатизира на Ювентус, а любимият му футболист е Дел Пиеро. Все пак избира да играе срещу водещия с Арсенал, защото това е тимът на сърцето на неговия брат. Светльо признава, че не е от поколението на геймърите, но спортния му хъс си личи отдалеч: 

"Не съм от най-добрите, но ще се опитам да те бия - няма да ти се дам. Даже при 3:0 ще спра"

 "ФУТБОЛНА ШИЗОФРЕНИЯ"

Тези, които гледат български футбол редовно познават отлично стила на Дяков. Сърцат, борбен, на моменти - безкомпромисен. Вътрешен полузащитник, който умело може да руши играта на съперника, но особено в Разград направи огромен скок и в организационните си качества при изнасянето на топката. След мача пред камерите винаги е коректен, скромен и благ, докато на терена често е замесен в най-спорните ситуации, в най-твърдите единоборства, а наказателните картони често са част от сделката, която Дяков е сключил с емоциите си.

 "Много съм различен на терена и извън него. На терена и брат ми да е, и майка ми или баща ми да е - няма да им простя."

Една от причините за тази войнствена нагласа на терена вероятно идва от футболното ДНК, което родният Благоевград носи. Един от най-богатите на таланти и имена в историята на този спорт у нас региони винаги се е отличавал с това, че повечето му представители са такива - с широки души и усмивки. Но като типични люти македонци - готови да се сбият на терена пряко и преносно. 

"Характерът, който имаме всички футболисти от Благоевград ни отличава. Да, качествата са много важни, но трябва да се бориш, да се трудиш. Както всяко нещо в живота и във футбола не всичко е по мед и масло." 

НЕЗАБРАВИМИТЕ БИТКИ

 Серията от шампионски титли на Лудогорец отвори вратите на клуба пред възможността всяка година да среща елитни европейски съперници. Реал Мадрид, Ливърпул, ПСЖ, Арсенал и Интер са сред най-популярните тимове в света и докато за феновете на играта е голяма емоция просто да ги видят на живо, то за капитана на Лудогорец страстите са други. Той трябва да се изправи срещу някои от най-добрите халфове в света. Пирло, Верати, Джерард...Те са сред най-впечатляващите съперници, които е имал Дяков и всички си приличат по едно:

 "Всички са кучета на терена! Никой не пуска аванта на терена, но в същото време си личи, че са едни джентълмени. Те затова са и на това ниво. Първата Шампионска Лига, когато излизахме срещу Роналдо, Кроос, Модрич беше специално. Те са уникални футболисти, но го нямаше това притеснение. Опитваш се да излезеш, да се надиграваш, но без да показваш никакъв респект от тях. "

 И въпреки срещите с някои от най-знаковите имена в световния футбол, там на върха на емоцията и спомените е мач срещу румънския Стяуа. Това бе паметната квалификация за класиране в турнира на богатите в Европа, която завърши с героични спасявания на Козмин Моци при дузпите и до днес е незабравима за Дяков. 

"Най-тежко ми беше, когато гостувахме на Лацио. Няма да го забравя. Тогава изпуснах дузпа, но това не ме бърка много. Получих обаче червен картон (два жълти) и тогава оставих отбора с човек по-малко. И въпреки че накрая спечелихме, тогава ми беше много трудно."

Снимка: dir.bg

РЕТРО МОДЕЛ

 Използвам възможността да открехна вратата на съблекалнята на Лудогорец заедно с капитана на отбора. Говорим си за шегите между футболистите и динамиката в отношенията между съотборниците. Събрани от различни краища на света, различни култури и националности - оказва се, че най-суетният сред всички в отбора е мадагаскарецът Анисе. Кой обаче е на другия полюс?

"Няколко човека сме тези, на които не ни пука особено как изглеждаме. Аз съм един от тях. Честно ти казвам, жена ми ми избира дрехи, аз не съм си купувал дрехи сигурно от 3-4 години. Нямам Instagram. Аз съм малко от ретро моделите - нямам и татуировки...Гел слагам два пъти годишно, пак когато жена ми ми сложи. Казвам ти - ретро модел съм."

 СЛЕД ФУТБОЛА

Само след месец Дяков ще празнува 36-ия си рожден ден. Възраст, която със сигурност го доближава до размисли за следващия етап от живота на един професионален спортист. Намеренията му са да изиграе още поне един сезон в любимия си Лудогорец, а след това:

" Поне си давам сметка в кое съм силен. Много хора казват, че не знаят какво са щели да правят, ако не беше футбола и ето казвам ти, не е клише - но аз наистина не знам. Аз нищо друго не умея. Мисля, че под някаква форма мога да бъда полезен и да остана в играта и след края на кариерата ми, но още не мисля затова. Всичките ми показатели са все още на ниво."

Снимка: dir.bg

Цялото интервю и предизвикателство в играта на Game ON, както и неподправените реакции от мача Арсенал (Дяков) - Ливърпул (Веселинов) може да видите във видео епизода.