17-11-2017 20-11-2018

Шампионската изповед на Детелин Далаклиев: Спечелих световната титла с контузия

10 години след триумфа в Милано боксовата легенда говори пред Dir.bg

09:46 | 12 септември 2019 | Редактор : Деян Веселинов 11 9220 Снимка: Павлин Даскалов

С дискова херния и тежкото психологическо усещане, че винаги нещо малко не му достига за първото място. Така заминава Детелин Далаклев за световните финали в Милано през 2009 г. Боксьорът в категория до 54 кг е капитан на националния отбор и добре знае каква отговорност носи. И това не е просто клише, защото той е и единствения ни медалист след края на форума - при това златен.

На днешния 12 септември се навършва точно десетилетие от великия успех, а екипът на Corner.bg се срещна с Детелин, за да се гмурне в неговите спомени, равносметки и нестихваща любов към бокса.

"Ще бъда искрен и честен. Отидох на световното първенство подготвен, но и контузен." - така започва спомените си последният ни световен шампион.

На финалите в Милано обаче Далaклиев завоюва така мечтаната титла по категоричен начин. За да стигне до финала, българинът взима победи срещу съперници от Виетнам, Уелс, Турция, Узбекистан и Куба, а доминацията му е видима с просто око. Във всичките 5 мача Детелин допуска противниците да му вземат общо 5 точки, за да стигне до двубой за трофея срещу руснака Едуард Абзалимов. И до днес си спомня как се е развил финала и последните 15 секунди, които решават всичко. Пълните спомени от тези паметни мигове може да чуете от шампиона във видеото, а той признава, че моментът на осъзнаване на постигнатото е дошъл далеч по-късно.

"Всички започнаха да ме пипат, да ме бутат, да ми говорят. Изобщо не разбирах какво се случва. Само чаках момента да отида до хотела и да си отдъхна. Виеше ми се свят. Беше нещо невероятно"

Снимка: Bulphoto

Десет години по-късно Далаклиев оценява още по-ясно колко е трудно да отидеш на световно първенство, камо ли да го спечелиш. Всяка година на днешната дата Детелин се събира с най-близките си и отбелязва един от най-големите моменти в своя живот, както сам определя триумфа си в Милано.

Тази година обаче е планирал нещо по-различно. Той кани по-широк кръг от приятели и почитатели, за да сподели спомените си и поуките от своята кариера. Ще разговаря със всеки. Ще почерпи всеки. И ще опита да запали искрата на голямата си любов към бокса и в най-младите. Събитието е днес в 18:00 ч в "10XCafè" в Плевен (намира се на ул. "Хаджи Димитър" 2), а входът е свободен.

"Знаете, че създадох спортен клуб в родния Плевен. Много клубове се направиха, но на много от тях се гледа като бизнес. При мен нещата стоят малко по-различно. Искам да направя нещата професионално. И ще се радвам децата в Плевен да тренират този велик спорт"

Не му е лесно в новото начинание. Разказва ми колко е трудно да създадеш боксов клуб в България. Да намериш място, да го купиш, да обзаведеш с екипировка и всичко необходимо. Трудно му излизат сметките. Как да вземе повече 50 лева месечна такса за дете в семейство в Плевен?! И все пак амбицията и боксовата страст го карат да продължава. Дипломиран в НСА, Детелин е самокритичен. Мисли, че се е забавил с влизането си в треньорската професия, но е гладен да се учи, а и да учи младите. Той ще води лично всички занимания стига само да завърши ремонта на помещението, в което ще се помещава неговя "Спортен клуб ДСД Боксинг".

Още докато задавам въпроса кой е запалил искрата за бокса у самия Детелин Далаклиев, той бързо ми казва:

"Моят кумир в бокса беше Даниел Петров. Бях на Балкана през 1996 година, когато в Атланта Даниел стана олимпийски шампион. Започна да реве на стълбичката и това ме запали по спорта"

Години наред, докато тренира, но преди да стигне световния връх, Далаклиев си пази и един скъп спомен. Големият Тончо Тончев му подарява шише за вода, което години наред е негов талисман. И точно в прехода на поколения в спорта е ключовият момент. България няма медал от световни финали при мъжете именно от златото в Милано. В криза ли е олимпийският ни бокс?!

"Не бих казал, че сме в криза. Преди аз да стана световен шампион, отново имаше 15 години без злато. В крайна сметка имаме шестима световни шампиони - българи в историята на този спорт"

Пожелава това усещане и на днешните ни национали, защото в момента се провежда световно в Екатеринбург. Там големите надежди за медал на България са насочени към Даниел Асенов.

"Пожелавам на Даниел да следва своя път. Да не се отклонява и да не изпуска своя момент. Момчето има четири европейски титли, мисля че това показва какви данни има."

Завършваме срещата си с Далаклиев с широка усмивки. Усеща се лесно, че всичките тренировки, контузии, несполуките и триумфите са зад гърба му. Не обича да се връща назад и първо търси отговорността в себе си. Признава, че никога не е имал свой истински ментор, с когото да постигне останалите си мечти - олимпийски медал и трайни успехи в профибокса. Но от пътя, който е поел, изглежда няма да е изненада, ако той се превърне в такъв за някой от бъдещите български боксови гордости. А ние можем да му кажем само едно:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ШАМПИОНЕ! БЛАГОДАРИМ ЗА ПОБЕДИТЕ!

Биография:

Детелин Далаклиев е роден на 19.02.1983г. Започва своята кариера в Плевен, където е роден. В последствие се състезава за клубовете ЦСКА, "Левски", "Ботев Пд", "Академик" и "Плевен Мизия 80". Многократен шампион на България в категория до 54кг. Участва на олимпийските игри в Атина 2004 и Лондон 2012. Участник на 4 световни (2 медала) и 5 европейски първенства (3 медала).

Световен шампион през 2009 г. в Милано. Спортист на годината в България за същата година.