Чували ли сте за Алън Симонсен?

Наричат го "миниатюрният датски принц" и играе през 70-те и 80-те години.

Ако изобщо името ви говори нещо, то това може да е само, ако помните знаменитият и нищо се спечелил тим на Барселона от началото на 80-те с Марадона и Бернд Шустер.

Иначе е съмнително да го знаете.

Е, а би трябвало - Симонсен е носител на "Златна топка".

Взима я през 1977 г., когато Борусия (Мьонхенгладбах) печели титлата в Германия, а на финал за Купата на шампионите губи от Ливърпул (той вкарва и там за 1:3).

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА НЯКОИ СТРАННИ И НЯКОИ НАПЪЛНО ЗАСЛУЖЕНИ НОСИТЕЛИ НА "ЗЛАТНАТА ТОПКА">>>

Алън Симонсен е един от най-оспорваните притежатели на трофея

Малкият принц е един от най-странните носители на приза, без съмнение. В същата година Кевин Кийгън е втори, а именно той е лидер на европейския и английски шампион Ливърпул. И, разбира се, медиите на Острова задават въпроси...

В понеделник Лео Меси взе шестата си "Златна топка", като издуха всички грандиозни играчи-епохи, които са се докосвали или не до най-ценната индивидуална награда във футбола. И пак има въпроси.

Какво толкова спечели Меси през годината? Една титла в Испания. На кого е вкарал водопада от голове, който седи в статистиката му? Кои са големите му мачове?

И т.н. аргументи, отново създаващи интрига около тази награда. Да си кажем честно, и на Върджил ван Дайк да я бяха дали, нямаше да е незаслужено.

Преди година беше Лука Модрич - един добър играч от Реал, без да изпъква в този тим, с който спечели Шампионската лига. Един от лидерите на Хърватия, която стигна финал на Мондиала.

Убедиха ни, че тези две надпревари са надделели при вотовете. Е, а защо тогава първи не стана Рафаел Варан - несменяем титуляр в Реал и Франция, която спечели световната титла. А самият Варан бе безгрешен като компютър в най-важните мачове. Или Антоан Гризман? Блестящ за Атлетико и на финала в Лига Европа, и на цялото световно с "петлите".

Станли Матюс печели през 1956-а първата "Златна топка", изпреварвайки Ди Стефано и Копа от Реал

Откакто има "Златна топка", има и спорове. Почти винаги. Има безспорни победители, но са малко. Още първата награда предизвиква въпроси, но в онези години няма социални медии и интернет, та отзвукът не е толкова мощен.

Списание "Франс Футбол" дава първия приз от вотовете на спортни журналисти в Европа през 1956 г. на сър Станли Матюс, който печели само с 3 т. пред Алфредо ди Стефано и 14 пред Раймон Копа. И двамата играят в Реал, а Матюс е от скромния английски Блекпул. В Мадрид не са доволни...

На това можем вероятно донякъде да отдадем факта, че последните 11 приза "Златна топка" са само за Реал и Меси. С годините може би стигнахме до опорната точка, че е по-важна обвивката, отколкото съдържанието.

Христо Стоичков спечели през 1994 г. без да е шампион на Европа - загуби финала от Милан с Барса, и без да е световен шампион - четвърти с България. Вероятно, ако тогава важеше правилото за играчи извън континента да печелят, Ромарио щеше да му отнеме приза, защото и той блестеше в Барса, а стана първи на Мондиала с Бразилия.

Две години по-рано обаче Ицо пак можеше преспокойно да прибере "Топката" заради невероятна година и купа на шампионите с каталунците. Но я дадоха на Марко ван Бастен, което у нас бе прието с негодувание.

Е, гласуват хора. Всеки път има спорове, защото субективните ни мнения се сборват за нещо изключително абстрактно, каквото са индивидуалните награди в един отборен спорт.

Кройф има три "Златни топки". Платини - също, толкова са и отличията на Ван Бастен. Ди Стефано има две, Бекенбауер, Румениге, Кийгън - също по две. Толкова има и бразилският феномен Роналдо. Изключителни играчи като Зидан, Баджо, Матеус, Гулит, Герд Мюлер, Роналдиньо, Кака и Фиго са само с по една. И всеки път може да се намерят аргументи защо трябва да са повече.

Освен Симонсен, има още няколко особено спорни избора. През 2001 г. Майкъл Оуен стана първи, след като Ливърпул взе пет трофея, а той наниза хеттрици в ключови мачове - например при 1:5 за Англия в Германия срещу прекия си конкурент Оливер Кан. Немецът пък бе европейски шампион с Байерн. И пак имаше скандали.

Кой заслужава повече?

В година на световно първенство (1986-а) първи става Игор Беланов, който взима КНК с Динамо (Киев). Нищо, че Гари Линекер е голмайстор на Мондиала, а Стяуа е шампион на Европа с вратаря Дукадам, спасил четири дузпи на финала.

През 1991 г. мечтата на Бернар Тапи и марсилския супербогат клуб се сбъдва - "Златната топка" е за Жан-Пиер Папен, въпреки че първи в Европа става Цървена звезда. Французинът изумително бие със 100 т. (при старата система на доста близки точкувания) Деян Савичевич и Дарко Панчев.

Конспирация? Може би... А може би просто това е вотът на журналистите, смятат, че Папен е бил по-добър и по-постоянен.

Все повече обаче се оформя мнението, че етикетът печели, а не съдържанието. През новия век от 19 награди само 5 не са в Реал и Барселона. Оуен от Ливърпул, Кака и Шевченко от Милан, Недвед от Ювентус и Роналдо с Манчестър Юнайтед.

Малко е прекалено, може би. А може би - справедливо.

Колкото хора, толкова и мнения.

Спорна е, оплювана е, обожавана е и е мечта на всеки, който тръгва в професионалния футбол. Именно в това и е магията на "Златната топка".

Тя остава блян, който разделя мнения.

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА НЯКОИ СТРАННИ И НЯКОИ НАПЪЛНО ЗАСЛУЖЕНИ НОСИТЕЛИ НА "ЗЛАТНАТА ТОПКА">>>

През 2001 г. Майкъл Оуен получи приза след невероятно година с Ливърпул, но и тогава имаше спорове.

2004 г., първи е Андрий Шевченко