Датата 20 май има специално място в историята на българския спорт, не само футбол.

Тя е символна, защото донесе у нас нещо, което не сме имали никога преди 20 май 1992 г., както и никога след него.

И е много вероятно да нямаме поне в обозримото бъдеще. А то е - българин, носител на най-ценния приз в клубния футбол.

Преди 28 години Барселона спечели Купата на европейските шампиони след 1:0 над Сампдория на финала. Мачът бе в Храма на футбола - "Уембли" в Лондон, а у нас се чакаше като национален празник. 

Вероятно това е вечерта, в която нито един телевизор в България не е излъчвал нищо различно. И нито един не е бил изключен.

Христо Стоичков вдигна купата над главата си след полунощ, не и преди да изиграе тежък 120-минутен мач срещу италианския шампион, минал през драми. И сякаш цялата страна я вдигна с него в онзи момент.

Беше колективен акт, а мачът стана основна тема за обсъждане сред хората. А времената бяха такива, че ежедневни теми за обсъждане имаше колкото искаш...

Гол на Роналд Куман донесе победата и беляза първи триумф в турнира на клуба, който днес е смятан за един от най-големите в него.

А до онзи 20 май Барса още не бе вдигал купата...

Отбор, който светът наречен Дриймтим, воден от великия нидерландец Йохан Кройф, го направи.

Стоичков имаше своя огромен принос по пътя към финала с три гола и в двата мача срещу Динамо (Киев) - 3:0 и 2:0, а след това с попадение и асистенция за 2:1 в решаващия полуфинален двубой срещу Бенфика.

Барса нямаше да е на "Уембли", ако не бе главата на Хосе Мари Бакеро, вкарал 15 секунди преди изтичането на времето за 1:3 в адската атмосфера в Кайзерслаутерн, още във втория кръг. След 2:0 у дома, при 0:3 каталунците отпадаха.

Embed from Getty Images

В онази вечер цяла България гледаше "Уембли", както започна коментара си покойния Николай Колев-Мичмана. Усещането да гледаме там Христо - един наш сънародник, бе напълно непознато и величествено. Номер осми пак отиде на финал 2 години по-късно, когато обаче загуби - 0:4 от Милан.

След това до последния мач в турнира стигна и Димитър Бербатов, при това - три пъти. Но нито веднъж не бе титуляр, загуби всички финали с Леверкузен и Манчестър Юнайтед, а в третия случай дори остана извън групата на "червените дяволи" през 2011-а.

На 20 май 1992 г. Стоичков бе решен да не губи. Негови удари бяха спасени от вратаря Палиука, един срещна и гредата. Камата бе на нивото, което поддържаше безпощадно цели 5 сезона в Барса след трансфера от ЦСКА.

Embed from Getty Images

Спорно е дали в края на същата година не трябваше да спечели първата си "Златна топка". Дадоха я на Марко ван Бастен, събрал 18 т. повече от втория - българина. Две години по-късно нещата си дойдоха на мястото и в това отношение.

През 2017-а Барса организира бенефис за 25-годишнината от великия мач, сложил началото на истинското европейски величие на клуба. Ицо бе там, както и Лаудруп, Куман, Гуардиола и останалите.

Година по-рано, на същата дата през 2016-а, Стоичков организира своя бенефис, наречен "50 години номер 8". Именно на този ден, защото той е неговият втори рожден ден, както сам го нарича.

 

"Ето го историческият миг - Христо Стоичков, един българин, е шампион на Европа!", с неповторимата си интонация казва Мичмана в края на предаването.

Незабравим е кадърът, на който Ицо, последен в редицата по стълбите но стария "Уембли" за награждаването - съвсем умишлено, сяда на парапета на кралската ложа, за да вдигне купата.

Исторически ден. Дано пак имаме шанс да видим такъв български триумф. За момента изглежда в сферата на фантастиката.

Embed from Getty Images

 Статистиката

20 май 1992 г., Лондон, стадион "Уембли"

Финал за Купата на Европейските шампиони:

Барселона - Сампдория 1:0 след продължения

1:0 Куман (112)

Състави:

Барселона: Субисарета, Ферер, Нандо, Куман, Хуан Карлос, Гуардиола (Алесанко), Еусебио, Бакеро, Лаудруп, Стоичков, Салинас (Гойкоечея).

Сампдория: Палиука, Манини, Виерховод, Лана, Пари, Катанец, Серезо, Бонети (Инверници), Ломбардо, Манчини, Виали (Бусо).

 

Embed from Getty Images