17 март беше, е и винаги ще бъде дата със символно значение за българския футбол. Особено, разбира се, за ЦСКА и неговите фенове.

На този ден преди 39 години шампионите на България постигнаха нещо немислимо - елиминираха Ливърпул, който по това време мачкаше като валяк по европейските терени и бе актуален първенец на континента.

Нещо повече - отборът на великия Боб Пейсли бе станал три пъти крал на Европа за 5 сезона, като само двете титли на Нотингам Форест на Брайън Клъф нарушиха хегемонията на Ливърпул в турнира на шампионите.

"Дано днес хората имат някаква представа какво направихме тогава и какъв отбор победихме. Ливърпул беше на върха на футбола с години - каза пред Dir.bg Стойчо Младенов днес. За него това е специална дата може би в най-голяма степен. Двата гола на легендарния нападател останаха в историята, те донесоха победата. - Всяка година 17-ти март е значително по-различен ден за мен, а и за колегите ми от онзи отбор. Топли душата...

От сутринта започват поздравления по телефона. Бих се радвал един ден да се повтори, да го изживеем пак.

Дали ми е останала неразказана история от този мач? Едва ли, всичко толкова пъти е говорено, писано... Незабравимо!"

Снимка: Иван Григоров

Предисторията на великия мач е свързана със споменатия Форест на Клъф. ЦСКА детронира този отбор година по-рано, пак докато той е действащият първенец на Европа.

За да дойде 17 март, горящите факли от вестници на стадион "Васил Левски", елиминирането на най-силния отбор в турнира и двата гола, завинаги белязали Стойчо Младенов като Екзекутора на Ливърпул. ЦСКА бие с 2:0 в онази мразовита мартенска вечер, когато теренът едва е изчистен от снега, а той е навсякъде около игрището на националния стадион. След 0:1 в първия мач, попадението на Стойчо в 77-ата минута изравнява резултата, а в продълженията пак той, паднал и от много трудна позиция, вкарва гола на триумфа.

"След минути световните агенции ще съобщят новината - големият Ливърпул, шампионът на Европа, е елиминиран от българския първенец! Да вярваме ли или да не вярваме!", са думи на покойния Николай Колев-Мичмана, които всеки фен, гледал онзи мач помни.

Ражда се и поемата:

"О нещастен Ливърпул, тежък беше жребият за тебе!

ЦСКА ти отреди, славата ти той погреба.

Но главите си вдигнете, тежки сълзи не ронете!

Интер, Нотингам, Аякс бяха тука преди вас.

Те нарекоха стадиона "гробница за шампиони"."

Широко разпространено е мнението, че това е най-големият мач в българския клубен футбол. Най-голямата победа над най-силния в момента отбор, постигана някога.

ЦСКА е детронирал Аякс след тригодишното му владичество в Европа, после Нотингам, побеждавал е Байерн, Ювентус, Монако, Реал Сосиедад - и то, когато са били актуални шампиони на най-големите футболни страни.

Embed from Getty Images

Но 17 март и Ливърпул остават Еверест-ът на всичко това.

"Тогава за няколко години победихме шампионите на Германия, Англия, Франция и Испания - спомни си Младенов днес. - Не знам дали хората си дават сметка за това постижение. За съжаление все повече се отдалечаваме от блясъка на големия футбол и от такива победи. Всеки ден аз мисля и страдам за това. Нормално е да ми е тъжно, дал съм по-голямата част от живота си за футбола, за българския футбол."

Как се е случило чудото ли? За тогава, за ЦСКА, дори не е било разглеждано и приемано като такова.

"Имахме базата, условията, възстановяването и състава, за да се борим с най-силните в Европа - казва Младенов. - ЦСКА беше изграден от национални състезатели, дори сред резервите ни имаше такива. Не отстъпвахме по нищо."

А днес как е?

"Днес... Липсват личностите, които да носят отговорност и да могат да ръководят", е мнението на Стойчо, който след страхотната кариера на терена стана два пъти шампион на България с ЦСКА като треньор, спечели Купа на Персийския залив с Ал Ахли (Джеда) и Купата на Казахстан с Кайсар. Но днес е без работа в родния футбол.

Това не е тема на датата 17 март обаче и разговорът ни завършва с пожелание.

"Трудно време е, желая на всички да се опазим живи и здрави - това на първо място - завърши легендата за нашата медия. - Да си пожелаем ЦСКА да повтори или поне да се доближи до такива победи като тази срещу Ливърпул."

Остава ни да се присъединим към пожеланието българският футбол да види пак победи като тази от 1982-ра. А също така да добавим и дребен детайл от поемата, спомената по-горе с първите стихове от нея. Тя включва и изречение, събрало в себе си героя на онази незабравима вечер и вратаря-символ на ливърпулските успехи от онези години, Брус Гробелар:

"Ех - въздъхна Гробелар - Стойчо е на гола цар."

Поемата е народен фолклор. А в този на българския футбол има един човек с прякор Екзекутора на Ливърпул и това никога няма да се промени. Името му е Стойчо Младенов.

Embed from Getty Images

Снимка: Иван Григоров