Американската футболна премиър лига не е мястото, на което бихте очаквали да намерите финалист от световно първенство. И бивш играч на Байерн (Мюнхен) и Лацио. Все пак говорим за полупрофесионално първенство в държава, в която друг футбол, американският, е №1 в очите на феновете. 

И колкото и странно да звучи, действително футболист, играл на финала на Мондиал 2010 в Южна Африка, в момента е част от въпросната американска лига в щата Флорида.

Неговото име е Едсон Брафхейд и в случай, че сте пропуснали - той действително участва в големия мач за титлата на стадион “Сокър Сити” преди вече повече от десетилетие.

Всъщност участва и в ситуацията, довела до онзи гол на Андрес Иниеста в последните минути на продължението, качил Испания на световния връх след минимална победа над Нидерландия.

Роден в Суринам, подобно на много други футболисти от Ниската земя, Брафхейд се появява на футболната сцена със силни изяви в Ередивизи и най-вече в Твенте. Ляв защитник, който може да бъде ползван и в центъра на отбранаа, в един сезон той дори е съотборник на Николай Михайлов - през 2012/2013. 

Но в най-добрите си дни, когато играе редовно и помага на Твенте да стигне до Шампионската лига, Марко ван Бастен, по онова време селекционер на национналния отбор, решава да го остави зад борда за Евро 2008.

Това по никакъв начин не го обезкуражава и през лятото нна 2009 година той преминава в Байерн (Мюнхен) за сумата от 2 милиона евро.  Дотук добре, трансфер от водещ холандски клуб в посока Бундеслигата, нищо наглед изненадващо. Сънародникът му Луис ван Гаал го вижда като добра алтернатива на проблемния по онова време ляв фланг на защитата на баварците. 

Кариерата му в германския колос обаче приключва още преди да е започнала и след като е сменен след час игра при шокираща загуба от Бордо в Шампионката лига, Брафхейд в крайна сметка изиграва още общо 18 минути за мюннхенския тим. 

Иска да играе редовнно, за да не пропусне втори голям форум - предстоящото в Южна Африка световно първенство и така е пратен под наем в друг гранд, шотландския Селтик. Но когато не ти върви… няма какво да направиш. Тръгва по кофти начин в Глазгоу, като отново е главно действащо лице при резил - загуба за Купата от Рос Каунти.

Напуска стадиона при смяната си.

Но трансферът в Селтик се оказва добър ход и левият бек попада в групата за Мондиал 2010, макар и като резерва на непоклатимия отляво на защитата Джовани ван Бронхорст.

Търпеливо гледа всички шест победи на “лалетата” по пътя към финала. Не откъдето му се иска, но все пак е част от отбор, който може да стане световен шампион. И прожекторите стигат до него - в 105-ата минута на финала, когато заменя вече изтощения Ван Бронхорст, който е играл всяка една секунда до онзи момент. 

Само за да види отблизо голът на Иниеста, изстрелял “Ла Роха” към безсмъртието и званието световен шампион.

Всъщност, защитникът, дебютирал на световно директно на финал, има участие в ситуацията, завършила с гол във вратата на Мартен Стекеленбург. Именно опит за отнемане на топката от страна на Брафхейд я праща в краката на Иниеста, който подема атаката, която сам ще завърши победоносно моменти по-късно. При самият гол също  има едно от най-добрите места на стадиона.

След световното се връща в Мюнхен, само за да разбере, че е аут от плановете на Ван Гаал. Чепатият треньор не е доволен от кратката загрявка на сънародника си по време на мач с Борусия (Мьонхенгладбах).

През 2011 година е продаден на Хофенхайм, следва наем в Твенте, по време на който се засича с младата по онова време надежда и титулярен вратар Михайлов, а след това изкарва две години в Лацио, две в Утрехт, един сезон в дубъла на Утрехт, за малко играе за тексаския Остин Болд в Обединената футболна лига на САЩ и през ноември миналата година стига до полуаматьорския Палм Бийч Старс, където се изявява срещу отбори като Бока Ратон и ФК Брадърс под слънчевите лъчи във Флорида.

Вече на 37 и в залеза на кариерата си, която е една от по-интересните и може би за доста хора неизвестни, Брафхейд може да бъде наречен по много начини - странен и неизвестен тип, но пък финалист на световно първенство.

Вероятно най-малко известният и непознат такъв в модерната история на мондиалите.