Днес ЦСКА трябва да представи двете си нови попълнения, взети в последния ден на трансферния прозорец. Те са вероятно малко известни на аудиторията у нас, освен на тези, които следят отблизо футбола от години и се интересуват от някои от най-големите млади таланти на планетата.
Защото точно такива бяха преди около пет години Джероум Синклеър и Адалберто Пеняранда, които от днес ще са футболисти в българското първенство с екипа на "червените". Светът ги знае и помни като суперталанти, вундеркинди, които чупиха рекорди и обещаваха да покорят върховете на играта.
Засега това не се случва, но историята помни как попаднали на точното място, момчета с потенциал като техния могат отново да блеснат.
Ще заблестят ли пред очите ни два от забравените към момента, но сочени за най-ярки диаманти на футбола?
Кои са те:
Джероум Терънс Синклеър, току-що навършил 24 години, англичанин. Минал през юношеските формации на Уест Бромич, близък до родното му място - Бирмингам. През 2011-а е привлечен в академията на Ливърпул, където стартира толкова вихрено на върха на атаката, че Брендън Роджърс, който става мениджър през 2012-а, е изумен.
Треньорът на първия тим дава дебют в мъжкия футбол на Синклеър на 26 септември 2012 г., 6 дни след като е навършил 16. Той го пуска в игра за 9 минути срещу Уест Бромич за Купата на лигата (2:1), а с това Джероум става най-младият играч, обличал някога екипа на първия тим на Ливърпул.
И до днес никой не е бил този рекорд, а може и да не го бие никога.
Играе на върха на атаката, като крило - и от двата фланга, заради мощта си и доброто боравене с левия крак, при по-силен все пак десен.
В следващите година и половина остава в тимовете до 19 и 23 години, но използва времето да се дипломира с отличие в специалност "Бизнес".
Считан за едно от най-интелигентните момчета в академията, той отново е повикан да тренира с първия тим, където е редом до Стивън Джерард, Луис Суарес и други играчи от световна класа.
В края на сезон 2014-2015 г. Синклеър играе два мача за първия тим, включително като гост на Челси и при изпращането на Джерард у дома срещу Кристъл Палас. Бъдещето е светло, след като е вкарал стотици голове за тимовете на "червените" до 16, 18, 19, 20 и 23 години.
Идването на Юрген Клоп на "Анфийлд" през октомври 2015-а променя доста неща, но е факт, че Джероум Синклеър е част от първия състав на германеца - той е на скамейката при 0:0 с Тотнъм на 17 октомври 2015 г. През януари, няколко месеца по-късно, вкарва гол на Екзитър за Купата на ФА, а Клоп се изказва ласкаво за таланта му.
Тогава е на 19 години, но отказва да подпише професионален договор с Ливърпул, след като първият му такъв изтича през лятото на 2016 г. Аргументите - иска да играе зад граница, в Испания (говори се, че интересът е от Валенсия и Севиля).
"Аз харесвам Джероум, той е невероятен талант. Но не мога да го принудя да остане при нас - казва Клоп. - Ако той мисли, че ще се развива другаде по-добре, решението е негово. Просто отбелязвам, че играчите на неговата възраст допускат грешки и понякога излизат от пътя заради едно решение."
През април същата година Борнемут предлага 4 милиона лири за него, клубът му ги приема, но той отказва. През лятото, след като плановете за Примера пропадат, подписва с Уотфорд, тогава във Висшата лига. Ливърпул пак получава 4 милиона лири като обезщетение за развиването на таланта, който е свободен от договор.
Стартът му на новото място също е труден, като играе основно за купите, но все пак записва 5 мача във Висшата лига в първия сезон. Общо играе 12 за Уотфорд, на който е собственост и в момента.
Даваха го под наем на Бирмингам, Съндърланд, Оксфорд и Венло в Нидерландия. Навсякъде заиграваше, след което нещо... Все пак в миналия сезон записа 23 участия в Ередивизии, което не е никак малко.
Защо не му потръгна?
Версии много, но една от тях е, че съветите на хората около него да напусне Ливърпул преди 4 години са били началото на излизането от верния път. Защото повечето от тези младоци, които останаха при Клоп, или играят още в клуба, или си тръгнаха в други моменти и отидоха на места, където кариерите им вървят прилично.
Силните му страни - не е типичен голаджия, но притежава страхотна скорост и мощ, като често тръгва директно срещу защитниците.
Адалберто Пеняранда Маестре е на 23 години, нападател от Венецуела. Наричан "Златното момче" в страната му, защото е лидер на поколението, което промени амбициите на Венецуела на големите първенства.
Роден в Ел Вигиа, продукт на академията на Депортиво ла Гуаира, където дебютира в първия тим на 16 години. На 17 печели Купата на Венецуела с отбора, а на 18 за него идва Удинезе и го привлича в Серия А.
Не и преди да изживее големия ужас на живота си през април на същата 2015 г.
След купон в родния му град е атакуван от гангстери, които искат да оберат него и съотборника му Чарлис Ортис. Двамата опитват да избягат с автомобила на Ортис и са простреляни - Пеняранда и до днес има белег на лявото бедро от това, но куршумът минава чисто през него и дори не се налага операция.
През юни е играч на Удинезе, който веднага го преотстъпва на Гранада. Отваряме скоба - Удинезе, Гранада, както и Уотфорд, на който е собственост днес, са притежание на фамилия Поцо и често си разменят играчи за доброто на тяхното развитие, а и на принципа "на когото каквото му трябва" между три свързани клуба.
Пеняранда играе в Сегунда през сезон 2015-2016 г., влиза в немалко мачове и записва 3 гола. Дебютира в Примера в началото на следващия шампионат с Гранада, като става най-младият играч в историята на клуба, който играе в елита. Завършва кампанията с 23 мача и 5 гола и в Испания за него се говори като за бъдеща суперзвезда.
Играе на "Камп Ноу" и "Сантяго Бернабеу" без никакъв страх. Бърз, изключително техничен, способен да играе по целия фронт на атаката, като го сравняват с Алексис Санчес. Доста по-висок от него е обаче - 185 см.
Следват три сезона под наем - Уотфорд го прехвърля из Малага, Удинезе и белгийския Юпен, като никъде не достига статистиките от Гранада. Обяснимо - съвсем млад венецуелец, който сменя обстановка, отбор и съотборници на всеки 12 месеца из различни краища на Европа.
През 2017-а обаче прави невероятни неща на Мондиала до 20 години в Корея, където Венецуела няма спиране чак до финала.
В групата са победени Германия, Мексико и скромния Вануату - с пълен актив от 9 т. тимът продължава в елиминациите. Там са преодоляни Япония, САЩ и Уругвай, за да се стигне до мача за трофея срещу Англия.
Пеняранда вкарва два гола по пътя към него, реализира и от 11 метра при дузпите на полуфинала с уругвайците.
На финала обаче изпуска дузпа, а Венецуела губи с 0:1, като голът вкарва Доминик Калвърт-Люин.
Ако не знаете кой е, отворете списъка с топ голмайсторите на Висшата лига за момента през този сезон. Това е деветката на Евертън, която блести под ръководството на Карло Анчелоти.
Пеняранда е избран в идеалните 11 на турнира, като за него се пише и говори като за един от суперталантите на играта.
Има и 16 мача за мъжкия тим на Венецуела, като записа участия на Копа Америка още през 2016-а, когато бе на 19 години. Не го викат от година, защото играе рядко в клубния си тим.
Защо и той не се разви както се очакваше?
Причините са в характера му и стила на живот, както сам призна наскоро в интервю у дома, за медията "Меридиано". Например - имал е скандал с треньора на Юпен миналия сезон, след като започна добре и бе титуляр. Скарват се на тренировка.
След това негово видео с интимно съдържание от парти в дома му плъзва из социалните мрежи, което никак не се харесва на клуба. Във Венецуела славата му е на момче, което обича да се забавлява.
"Какво лошо има? Изкарвам добри пари, млад съм и не съм семеен?", пита той във въпросното интервю. Проблемът е да не пречи на играта.
Именно затова и Уотфорд търси варианти да го праща под наем там, където Адалберто може да се концентрира изцяло върху футбола. Талантът му е огромен, просто трябва да попадне под одеялото на дисциплината, концентрацията и мотивацията, за да избуи.
Това са фактите, очакванията, реалностите и - вероятно - казусите, с които идват новите в ЦСКА.
Ако видим от тях дори 50 процента от потенциала, за който светът знае, а с очите си са гледали стадиони като "Анфийлд", "Камп Ноу" и "Бернабеу", ще си струва да се гледат мачовете на "червените" с тези двамата в атака.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}