Историята му със сигурност е достойна за филм. Или поне отчасти звучи като филмов сценарий. Но всичко в нея е истина. В историята на Светослав Георгиев.

Двукратен участник на параолимпийски игри. Знаменосец на България и в двете си участия на Олимпиади. Ски бегач, който представя страната пред света и който е принуден да оцелява ежемесечно с пари, които за много хора вероятно са незначителна сума, но не и за него. Олимпиец, който е бил пети и шести в Европа и който живее с около 250 лева на месец.

Това е Светослав Георгиев. Спортист с увредено зрение, който първо е надежда в леката атлетика, но по стечение на обстоятелства се преориентира към ските на по-късен етап. 

“Аз даже на себе си не го разказвам това”, казва той в отговор на въпрос да разкрие историята си. Светослав е роден през 1988 година в Габрово, но не прекарва дълго време в родния си град. Живее с майка си и баща си до седем-осемгодишна възраст, след което отива във Варна - там има специално училище за хора с увредено зрение. От малък е по болници заради проблемите си с очите, а след като се озовава в морската ни столица, тя се превръща в него втори дом. 

С баща ми не сме се разбирали. Когато научава, че имам увреждане, започва да хвърля вилици по мен. Чак напоследък започнах да ходя при майка ми, откакто той почина”, добавя спортистът. 

“Целогодишно живеех там, във Варна. Имаше пансион, от 4-5 клас съм там. Общо взето насила ме връщаха вкъщи за по 1-2 седмици. В този период започнах с леката атлетика. В шести клас госпожата ме видя, че тичам и така започнах. След няколко години вече бях по първенства за параолимпийци - европейски, световни”, връща се назад към началото на спортния си път Георгиев.

През 2005 година дори става трети на скок на височина и на 400 метра на юношеското световно първенство по лека атлетика в Колорадо Спрингс в САЩ.

Когато е време за следващата стъпка в живота му, а именно раздялата с Варна и продължаването напред по пътя към спортните цели, влизане в НСА, както той сам казва, “нещо го стряска” и остава при баба си, а не поема към столицата. Днес казва, че в онзи период е бил затворен в себе си, опитал да работи, но това не му се получава. Не е като спортът.

“Пробвах да работя, да имам пари… но не ми е на сърце това нещо, отново се свързах с шефа на параолимпийците, г-н Илия Лалов и така се върнах в спорта”, продължава той. Записва се в Академията от втори опит, възстановява резултатите си, подобрява предишните си постижения, но както сам отчита - на 24-25 години в леката атлетика вече си старец, защото говорим за огромна конкуренция, която бълва нови надежди - дори и при параолимпийците.

Винаги исках да пробвам нови неща, колкото и да са трудни. Не се запалих веднага, на момента, защото беше много трудно. Като котка на лед”, казва скиорът за първите си опити в ски бягането и зимните спортове като цяло, но добавя, че от самото начало е искал да бъде №1.

“Полека-полека настъпвах. Отидохме в Сочи 2014 година, макар да не бях много подготвен. Стреснах се от конкуренцията, видях нивото на другите. Имало е моменти, в които ми е идвало да хвърля щеките и да се откажа, но ми минава и продължавам”, споделя още той. На следващата Олимпиада, в Пьонгчанг през 2018 година, самочувствието му вече е по-голямо. Там е знаменосец на България на откриващата церемония, след като четири години преди това е носил националния флаг на закриването на Игрите в Сочи.

Снимка: Getty Images

И така, в подготовка за третото си олимпийско участие, Светослав Георгиев преживява… с по 150 лева на месец. 200, след като покрай пандемията са добавени по още 50 лева към пенсиите.

Не се финансирам. Имам някакви доходи, но не са такива, с които да мога да се издържам. Пенсията ми е 149 лева, държавата отпуска 50 лева заради пандемията. Случвало ми се е да се чудя как да ги разделя за половин месец. Искал съм по 5-10 лева назаем и после съм се чудел как да ги върна. Ако някъде има някаква работа, която да свърша и ме питат дали мога да свърша някаква работа, за да взема някой лев. Питат ме дали мога да я свърша и я върша, мога, не мога…”, откровен е параолимпиецът, който има квота за Игрите в Пекин догодина. Преживява с по около 250 лева месечно, защото освен въпросните 150 и допълнителните 50, приятел, който е наясно с бюрокрацията, намира как Георгиев да получава по още 40 лева.

 “Майка ми също е с една пенсия, готвачка е, но работи. Неудобно ми е, но се е случвало да ѝ звъня, да ѝ поискам 20 лева… Тя самата няма 2 лева в джоба, но ми дава 20”, казва той и добавя, че един от хората, на които е изключително благодарен, е професор Стефан Стойков от НСА, който редовно го е снабдявал с храна и продукти, когато е живеел в общежитията на Академията в Студентски град. Сега е високо в планината. Живее на базата на НСА на Витоша.

Щях да бъда много гладен, ако не беше той”, признателен е Георгиев, който посочва Лалов и Стойков за едни от най-важните хора в живота си.

Снимка: Любомир Асенов

Най-добрите му резултати са пето място в биатлона и шесто място в ски бягането. Сам казва, че е трудно да стигне до медал, защото конкуренцията е много голяма, но това не го отказва. Следващата му цел е “да направи нещо” на параолимпийските игри в Китай догодина. Подготвя се под ръководството ня треньора Иван Бирников.

Винаги имам нужда от помощ, но не се намира така лесно. Кой ще ти помогне на добра воля в днешно време? Повечето хора не са много отворени. Пък и кой съм аз? Светослав, който тича. Нещата са малко сложнички при мен…”, чистосърдечно казва той.

И тук идва логичният въпрос - толкова ли е трудно държавата, от която се бият в гърдите с финансирането на какво ли не, под път и над път, да направи така, че едно момче, представящо същата тази страна пред света, поне да може да живее нормално, преследвайки спортните си мечти?

Или иначе казано - майка за едни и мащеха за други.

За всички, които искат да подкрепят Светослав Георгиев:

Сметка - BG42STSA93000018503248

Титуляр на сметката - Иван Бирников (треньор на Светослав)