17-11-2017 20-11-2018

Това е магия. И след 100 години поне един човек ще си тананика: "Аз видях Марадона"

Футболът загуби най-обичания, най-мразения, най-различния... Вероятно - най-великия

20:42 | 25 ноември 2020 | Автор : Динко Гоцев 53 7812 Снимка: AP/БТА

Виж още Почина великият Диего Армандо Марадона

Новината удря през лицето. Почина Диего Марадона.

Не става въпрос за това, че бе изненадващо. Нито пък затова, че бе на 60. Свикнахме с лошите новини, с тъжните вести. Такава е годината.

Но това е Марадона. Различно е. Твърде много е, прекалено е.

Трудно е да се обясни на децата на поколението, израснали със социалните мрежи, които виждат своите герои ежедневно, ежечасно. У дома, на терена, навсякъде. Трудно е да се обясни защо този мургав и къдрокос тип, леко топчест, странен, различен, вечно "в издънка" и с хаотичен личен живот, е мит. А той е мит.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Диего не остави никого равнодушен, когато се появи на сцената - в родината си в края на 70-те, а за света - в началото на 80-те. Чувахме и четяхме по някой ред, че там някъде има генийче, което просто събира очите на всички. Чакахме да го видим четири години, защото така бе тогава. На световното или европейското, това бяха срещите ни с тези футболни великани.

През 1982-ра не успя да изуми света, но всички видяха какво може.

Четири години по-късно той помете представите за това как един човек може да променя сам футболни мачове, как може да хипнотизира пред екраните милиарди. Вероятно така е било с Пеле през 1958-а. Така казват. Но през 1986-а светът видя едно чудо.

Видя най-красивият и най-фалшивият голове в историята за няколко минути. И двата ги вкара той. Един с крак, един с ръка. И завинаги спортът, който е оплел в мрежата си цялата планета, падна в краката му.

Мразят го, презират го - той е измамник за гола с ръка. Обожават го, защото е гениален. Той имаше повече талант от всеки друг, играл тази игра. Това е безспорно. Може би един ден ще се спори, че толкова надарен, докоснат от Бог за футбола, е Меси. Но за това има време.

Марадона имаше нещо, което го различава от всеки друг.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В България децата се караха в дворовете и на улицата при всяка игра на футбол кой да е "Диего". По време на онова лято на 86-а, а и след това. Вероятно тези редове са валидни за повечето държави по света, в които са имали телевизори и са гледали онова световно.

Е, да изключим Англия. И това е спорно, защото през годините някои от най-големите комплименти за гения на Диего дойдоха точно от там, независимо от случилото се на онзи четвъртфинал.

Виж още Марадона, мафия и скудето - 28 години Неапол сънува напразно титлата

Десетката с божествената левачка превърна в свои последователи до фанатизъм сънародниците си. Омагьоса и Неапол - един град, живеещ във вечна битка с реалността, че няма онова, което имат "онези на север".

И когато през 80-те най-силното тогава първенство с Ювентус, Интер, Милан, Рома погледна на Юг, видя там къдрокосия младеж от Аржентина.

Марадона отиде в Наполи, накара Везувий отново да клокочи и създаде нова религия. Марадонизъм. И ако мислите, че прекаляваме, прочетете каква църква има в Аржентина. Църквата на Марадона.

И има хиляди последователи. Там хората се женят, извършват се служби, погребения... Това си е нова религия, нали?

Това е нещо много повече от етикета "добър футболист". Това е духовно лидерство, магия, подчиняване на милиарди сърца.

И днес да питате един 40-45-годишен човек на улицата в София, Джакарта, Прага или Истанбул кой е Марадона и защо е велик, шансът онзи отсреща да се усмихне широко и да заговори възторжено, е над 80-90 процента. Поне едно поколение израсна с необяснимата харизма и лудия гений на десетката.

За него правят филми. И то не един. Най-култовият е на Кустурица. Гледайте го, ако не сте. Ще ви обясни много неща за тази най-странна от лудостите, наречена Марадона.

За него пеят песни. "Mano de Dios" - Божията ръка, която сам влиза на сцената да изпее във въпросния филм.

Или "Ho visto Maradona" - неофициален химн на Неапол и околностите от 35 години насам. Децата в училище я учат.

"Мамо, мамо, мамо - сърцето ми ще изхвръкне,

Аз видях Марадона, аз видях Марадона,

О, мамо, аз съм влюбен!"

Това е - необяснимо. Просто магия.

Както повече от 30 години след онзи Мондиал има милиони по света, които помнят как на улицата са искали да са Диего при поредното мачле на хлапетата от махалата, така и след 100 години ще има поне един, който някъде на тази планета ще си тананика:

"Мамо, мамо, мамо - Аз видях Марадона".

И то - без да го е гледал.

Ето това е магия.