Формула 1 скърби за една от най-запомнящите се фигури в историята на спорта. Сър Франк Уилямс почина на 79-годишна възраст, а с него сякаш си отива и аурата на култовия британски отбор, който през миналата година смени собствеността си, след като семейство Уилямс го продаде на американската инвестиционна група “Дорилтън Кепитъл”, а Клеър Уилямс, дъщерята на сър Франк, напусна ръководния си пост. 

Да, отборът продължава да носи същото име, но сега, когато създателят му вече го няма, няма как нещата да бъдат същите.

Уилямс има кратка и недотам впечатляваща кариера като пилот и механик, а през 1966 година поставя началото на отбора, който в следващите над 50 години ще се превърне в легенда и едно от знаковите имена в моторния спорт.

След като започва във Формула 2 и Формула 3, през 1969 година тимът дебютира във Формула 1 с шаси на “Брабам”, а след това посвещава целия си живот на това да преследва върха сред най-бързите.

Снимка: Getty Images

Живот, изпълнен с върхове и падения и в който целта винаги е била една - да бъде сред най-добрите. Мисията му е изпълнена, защото  отборът, който тръгва от непретенциозен склад, превърнал се в гараж, в градчето Дидкот, днес има срещу името си девет титли при конструкторите и още седем при пилотите.

Единствено “Ферари” има повече конструкторски триумфи, а само италианците и “Макларън” са участвали в повече стартове във Формула 1 от отбора на Франк Уилямс.

Страстта към състезанията е основната движеща сила в житейския път на сър Франк, който в средата на 80-те години, точно когато “Уилямс” набира страхотна скорост, е променен завинаги от автомобилна катастрофа.

Повечето фенове на Формула 1 ще помнят Уилямс като вечно усмихнатият и лъчезарен човек в инвалидна количка. В която той се озовава след катастрофа през 1986 година, като в следствие на инцидента шефът на отбора остава парализиран, след като няколко дни е на границата между живота и смъртта.

Докторите искат разрешение от съпругата му Джини да изключат машините, които го поддържат жив, но тя категорично отказва, вярвайки във волята на съпруга си и в това, че той все още не е приключил.

Снимка: Getty Images

И се оказва права, разбира се. Шест седмици след катастрофата във Франция, Уилямс е при отбора си, макар и вече в инвалидна количка и неподвижен, а публиката на Гран при на Великобритания го посреща на крака и с нестихващи аплодисменти .

“Той отдаде живота си на това да създаде отбор, чиято цел всяка година е да произведе възможно най-добрата състезателна кола. Любовта и страстта, както и отдадеността му към това, което прави, го поставят редом до Ензо Ферари”, категоричен е бившият пилот на отбора и световен шампион с “Уилямс” от 1996 година - Деймън Хил.

Историите, които са свързани с британския тим, и до днес са синоним на романтиката в спорта - нещо, което е немислимо и на практика загубено в ера, в която електрониката е с все по-голяма и по-голяма роля във Формула 1.

Самият Франк признава, че често е провеждал работни разговори от обществен телефон, след като този у дома е бил спрян. Дъщеря му Клеър, която бе начело на отбора от 2013 година до миналата пък разказва как баща ѝ е излизал да купи храна, но вместо това се е връщал у дома със запалителни свещи за колите си.

“В падока няма човек, който да иска да успее повече от Франк. А ако в един момент той успее да намери финансиране и да се организира както трябва, то тогава ще стане страшно за всички останали”, казва по адрес на Уилямс през 1974 година един от съперниците му на стартовата решетка - Кен Тайрел.

А думите му сякаш са пророчество, защото в тандем с инженера Патрик Хед и необходимите финанси, воденият от сър Франк отбор се установява на голямата сцена през 80-те години на ХХ век. Алън Джоунс печели дебютната титла за британците през 1980 година, а през онова десетилетие отборът стига до общо три трофея при пилотите и общо четири при конструкторите.

Найджъл Менсъл разказва, че това, което Франк Уилямс създава, се простира далеч отвъд автомобили и пари, посочвайки като пример вдъхновението на всички в отбора, което те черпят от своя лидер и това, че той не се отказва след почти трагичната случка в средата на 80-те.

Менсъл определено знае за какво говори, защото през 1992 година печели титлата като пилот на британците. 

Снимка: Getty Images

И макар да е вечно усмихнат и ведър, Франк носи тежък товар в душата си. Клеър Уилямс разказва, че той остава белязан от смъртта на Пиерс Къридж - близък негов приятел и пилот на “Уилямс”, загинал през 1970 година. 

Гибелта на легендата Айртон Сена през 1994 година, също в болид на “Уилямс”, оставя отпечатък върхu Франк за остатъка от живота му, категорична е Клеър.

Но въпреки всички случки, той продължава да се бори и да се състезава.

Вече повече от година “Уилямс” няма нищо общо с фамилията-създател, но наследството на Франк ще бъде помнено за вечни времена.

Снимка: Getty Images

Докато имаше възможност, всъщност почти до последно, Франк редовно бе в бокса, а макар да не можеше да използва пълноценно тялото си, очите му бяха пълни с живот и той радостно проследяваше всичко, което се случваше около него.

Сър Франк Уилямс вероятно може да раздели своето пътешествие на две - преди и след 1986 година, която променя всичко за него. Можем да кажем, че той е живял два живота.

Деветте триумфа при конструкторите и седемте при пилотите, комбинирани с 313 подиума, 114 победи и 128 полпозишъна са само малка част от това, което “Уилямс”, отборът на сър Франк е направил за Формула 1.

А неговото име винаги ще бъде синоним на този спорт. Дори и дълго, след като вече не е край пистата.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo