17-11-2017 20-11-2018

Третата в света Ивет Горанова пред Dir.bg за Олимпийската мечта и на какво учи каратето

Интервю със световната и европейска бронзова медалистка

17:31 | 5 април 2019 | Редактор : Николай Петров 15 2582 Снимка: Facebook

19-годишната Ивет Горанова спечели Европейско и Световно бронзово отличие, като вече е голямо име в каратето. Ивет постигна това в рамките на половин година, като на два пъти победи водачката в световната ранглиста.

Сега цел №1 пред нея е да спечели квота за Олимпийските игри в Токио през следващата година. Ето какво сподели младата ни звезда в олимпийското карате в интервю за Dir.bg:

- Ивет, как едно момиче на твоята възраст постига подобен успех? Разкажи ни как се стигна до него?

- Това е първият медал за България от Европейско първенство, а миналата година през октомври бе първият медал от Световно.

Истината е, че това са изключително много тренировки и труд. Трябва най-вече постоянство, защото, ако не си постоянен в нещо, няма да има успех. Това е най-важното.

- Колко време на ден тренираш и в колко дни от седмицата?

Тренирам всеки ден и в някои седмици пропускаме деня за почивка. По две-три тренировки на ден в зависимост от периода и кога има състезания. Правим много международни съвместни лагери с други страни, които имат доста положителен ефект. С тях се обиграваме доста добре. Една тренировка продължава час и половина.

- Колко популярно всъщност е каратето в България и има ли много твои връстници, които да се занимават с това и да са амбицирани покрай твоите успехи?

- В България най-много състезатели има при децата до 14 години, защото повечето когато навлязат в пубертета, вече губят интерес към спорта. Това не е само в каратето, но и в повечето спортове. Започват да се отказват и да поемат други посоки. Малко са тези, които решават да се занимават професионално с карате. Това е лошо, защото този спорт може да ти даде много в живота

Снимка: Facebook

- С какво каратето се отличава от другите бойни спортове и какво ти носи като лични качества?

- На първо място те учи на дисциплина, на уважение и на самоконтрол. Учи те не само да се биеш и да се отбраняваш, но и да излизаш от всяка една ситуация. Учи те как да решаваш всеки един проблем и предизвикателство в живота.

- Ученичка си в 12-и клас. Как съчетаваш двете задачи?

- Много е трудно, но оставям малко учението на заден план в последните две години. Фокусирала съм се върху каратето и най-главната ми цел са Олимпийските игри в Токио. Правя всичко възможно да спечеля квота.

Снимка: Facebook

- Колко всъщност са големи шансовете за класиране и какъв резултат ти трябва, за да се случи това?

- До последно нищо не се знае, защото едно състезание носи доста точки, ако вземеш медал. След всяко състезание ранглистата постоянно се променя, защото победителят е различен. До последно не се знае кой ще вземе квотите, но наистина имам шанс, защото съм в топ 10 и съм между най-добрите. И побеждавам. В нашия отбор ще се борим трима състезатели и се надяваме на поне една квота. В моята категория ще идат 10 състезателки от две категории, които сливат - до 50 и 55 кг. В света ще се борим повече от 1000 момичета.

- При толкова млади спортисти като вас как остава амбицията да се отдадете на това, тъй като знаем, че има много изкушения извън залата и е трудно да останеш фокусиран и да се отдадеш изцяло на спорта? Особено при риска той да не ти донесе успех? Как оставаш мотивирана да го вършиш?

Снимка: Facebook

- На мен всички тези тренировки и усилия ми харесват. Доставят ми удоволствие независимо колко трудно е. Накрая, когато имаш някакъв успех, идва удовлетворението и получаваш още повече мотивация. Това си е до човека - дали ще поеме този риск, тъй като наистина не е сигурно дали ще има успех. След всяка една загуба разочарованията са големи, но не трябва да се отчайваш, а да те мотивира да тренираш още и да станеш по-добър. Ако си се отдал на сто процента, рано или късно ще успееш.

- Виждаш ли достатъчно мотивация в своите връстници? Има ли надежда България да тръгне нагоре в спорта изобщо? Напослседък се вижда, че резултатите ни спадат дори в спортове, в които традиционно имаме успехи.

- Мисля, че има надежда, макар и да сме малко. Рядко се срещат спортисти, които на моята възраст да са отдадени напълно, но малко или много важното е поне да има един или двама добри, които да имат успехи. Ако има такива, те мотивират останалите да си кажат "щом те могат и аз мога". По този начин да се увеличи броя на спортистите.

Embed from Getty Images

- Това важи и за теб в пълна степен...

- И аз си казвах, когато някой от по-големите вземеше медал, че и аз мога. Сега виждам, че когато взема медал на Европейско или на Световно, другите започват да се замислят. Сигурно си казват, че щом имаме еднакви тренировки и подготовка, значи и те могат да го постигнат.

- Изненадващо ти не попадна в десетката на класацията за Спортист на годината. Разочарова ли те това? И мотивира ли те да си там през следващото издание?

Embed from Getty Images

- Не мога да кажа, че ме разочарова. Исках да съм в десетката и имах надежда, но със сигурност ме мотивира тази година да имам още по-големи класирания, за да няма колебания в хората, които гласуват.

Вероятно фактът, че се състезавам в каратето, който не е сред най-популярните спортове, има своето влияние. Едва наскоро станахме олимпийски спорт и интересът все още не е толкова голям. Ако продължаваме да имаме успехи на големи първенства, ще се изравним с другите спортове.

ИЗБРАНО