Вдъхновил холивудски филм с Дензъл Уошингтън, песен на Боб Дилън, няколко книги и вписан в учебници по право. Като такъв може да се определи животът на боксьора Рубин Картър, познат с прякора си Урагана.

И макар, попаднал между светкавичните му удари, всеки съперник да се чувства сякаш в центъра на ураган, не представянето на ринга го прави толкова популярен. Той е подсъдим и осъден в един от най-спорните процеси в историята на САЩ.

Прочува се с това, че е неправомерно обвинен за тройно убийство, макар съдът в Ню Джърси до ден днешен да претендира за своето правилно решение. В дадени периоди Картър дори се превръща в един от символите на борбата за расово равенство в САЩ.

Вече покойният Рубин, който почина преди 6 години от рак на простатата в дома си в канадската столица Отава, е талантлив боксьор от 60-те години. Въпреки таланта и атрактивния стил, той така и не слага шампионски пояс. Една битка за световната титла в средната категория през 1964-а си остава върховият момент в тази кариера.

След това той е жертва на една от най-големите несправедливости в историята на американската съдебна система. Но в никакъв случай не си мислете, че Урагана е "ангел" и изцяло положителен образ.

Роден в семейство със седем деца в "труден" квартал в Ню Джърси, детството му е далеч от спокойно и мирно. Бедността и престъпността са нещо обичайно за махалата, а Картър не е изключение.

"Рубин не е убиец. Да, той спукваше хората от бой, но иначе не беше агресивна личност", разказва озадачаваща версия братовчед му Джони пред медиите през 70-те.

Още на 11 години Картър наръгва с нож бял мъж, който опитал да го изнасили. Такова поне е обясненията на Урагана, докато от другата страна твърденията са за опит за обир. Това в крайна сметка означава изправителен дом за младежа, а единственото нормално измъкване от там е с присъединяване към армията няколко години по-късно.

Докато е в изправителния дом Картър на няколко пъти опитва да избяга, като единият от опитите е успешен, поне за няколко дни. Побоищата и проблемите по време на престоя му пък са нещо обичайно.

Спасението идва в армията, а докато служи в Западна Германия през 50-те, Картър се отдава по-сериозно на бокса и бързо разбира, че всъщност го бива. Винаги се оказва победител в армейските турнири, а често натупва и момчета от по-тежка категория.

"Този тип буквално ни парализираше. Беше нахакан, често смърдеше на алкохол, но го биваше адски много. Някои от нас бяхме тренирали, а той имаше груб и неосъвършестван стил. Беше класически уличен боец, но със страшен талант и бързина", спомня си негов съперник от годините в Германия.

През 1956-а обаче той напуска армията, завръща се у дома, а с това се завръщат и проблемите. Само няколко дни по-късно Картър участва в сбиване, нанася тежки повреди на двама мъже и обвиненията не закъсняват. Той отнася присъда от 5 години затвор, която излежава кротко и с добро поведение.

Тя обаче преобръща живота му. Урагана излиза амбициран да преследва професионална кариера в бокса и да загърби всеки свой проблем. И всичко тръгва добре. Феновете на бокса в САЩ чуват за него, когато за 69 секунди просва на земята Флорентино Фернандес насред митичната зала "Медисън Скуер Гардън". Бързо се превръща в звезда, въпреки противоречивото си минало.

Зареждат се победа след победа и все по-важни мачове на хоризонта, за да се стигне и до мач за световната титла срещу Джоуи Джардело. Картър губи след съдийско решение, за което в биографията си твърди, че е спорно и плод на расова дискриминация. Нито един от съдиите не е афроамериканец, а те единодушно подкрепят белия му съперник. Поне това е гледната точка на Картър.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

От този мач кариерата му тръгва бързо надолу. Славата, парите и грешните избори са причината, за да дойде и принудителният край. Поне за него обаче Картър няма вина, поне такова е последното решение на съда.

Ако боксьорът си е мислил, че последните години на ринга са кошмар, то истинският Ад за него стартира в нощта на 17 юни 1966-а, когато двама мъже започват престрелка в бар в Ню Джърси, завършил с двама починали на място, един - няколко дни по-късно в болницата и тежко ранен четвърти мъж, който в крайна сметка губи едното си око.

На грешното място в грешния момент... Картър, братовчед му и спътникът им Джо Артис, с когото се е запознал дни по-рано, се прибират от нощен клуб и минават покрай мястото. Първоначално просто са проверени и пуснати, докато минути след това двама свидетели не казват, че са видели тъмнокожи да излизат от бара след престрелката и да се качват в бяла кола.

Единият от свидетелите всъщност е човек, който веднага след престрелката влиза, за да обере бара, без да помогне на пострадалите. Той се сблъсква с полицаите на излизане и сглобява показанията. Друга жена пък наистина вижда двамата тъмнокожи и бялата кола от апартамента си, но в следващите години на няколко пъти мени показанията си, постоянно прибавяйки детайли.

Като по поръчка за полицаите, Картър и Артис са оставили братовчеда на боксьора при дома му и преминават отново покрай бара с бялата си кола, което им осигурява арест и начало на всичките им проблеми. Те отговарят на описанието - двама тъмнокожи в бял автомобил.

В биографията си Картър разказва, че още при задържането полицаят му е казал, че "има нужда от двама негри", без значение какви.

Следва 17-часово задържане и разпит, които нямат особен ефект. В следващите четири месеца обаче полицията набързо събира нужните им за обвинение доказателства. А и не е особено трудно, предвид профила на Картър - тъмнокож стар познайник на полицията, със стаж в затвор и изправителен дом.

Оръжията от престрелката не са открити, показанията на свидетелите се разминават. Тези на обвиняемите пък не са взети особено сериозно и Рубин Картър получава доживотна присъда за три убийства. А доживотните присъди на Артис са три.

Двама от ключовите свидетели се оказват мъже, които първоначално не казват нищо на полицията, твърдейки, че не са видeли. По време на делото и двамата, които са познайници на органите на реда, вече са убедени и "ясно си спомнят", че са видели Картър и Артис да излизат от бара. Думите им решават цялото дело.

Заради откритото си несъгласие с присъдата, още при пристигането си във федералния затвор, Картър заявява, че никога няма да облече затворническа униформа, няма да работи нито ден, няма да се подчинява на надзирателите и няма да яде.

Естествено, това му осигурява сериозно ступване и доста тежки начални месеци зад решетките. Пратен е в така наречената "дупка" - стаичка с размери 2х3 метра, в която единствените предмети са дюшек и кофа.

Заради нанесения му побой състоянието му не е добро, колкото и Картър да го отрича заради гордостта си. В крайна сметка той се пречупва заради отлепената си ретина и се подлага на операция. Ефект от нея няма, защото окото му остава сляпо до края на живота му.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Първият застъпил се за каузата на Картър е бившият му спаринг партньор от армията - Фред Хоугън. Той следи делото заради познанството им и започва свое паралелно разследване, в което един от основните свидетели - Алфред Бело (по това време вече затворник)  признава, че е бил принуден да свидетелства срещу Картър,

Впоследствие Хоугън започва да прекарва доста време с Урагана в затвора. Дори в един период нощува в една от свободните килии, за да си спестява пътуването. Проведенoто от него разследване пък вдъхновява Картър, който започва да пише своя автoбиография.  Първите записки са върху тоалетна хартия.

С помощ отвън биографията "The sixteenth round" (16-ият рунд), излиза на пазара през 1974-а, цели 12 години след влизането му в затвора. И се превръща в истински бестселър в Америка.

Случаят на Картър добива популярност, а зад него застава звезда от величината на Мохамед Али. Музикантът Боб Дилън пише песента "Hurricane" (Ураган). Дилън прави и скромен концерт в затвора, прекарва време с героя на вече набиращата известност песен.

Али, когото всъщност Картър не харесва, наричайки го "груб и арогантен", държи специална реч в защита на неправилно осъдения боксьор. Това се случва дни след "Трилъра в Манила" срещу Джо Фрейзър. Самият Фрейзър също защитава Урагана.

Това още повече мотивира усилията на Хоугън, който с помощта на адвокати и славата на Картър, успява да осигруи ново дело. В себе си той има и касета, на която свидетелят Бело разказва, че са му били обещани определени привилегии, ако обвини Урагана и Артис за убийствата.

Протести, позитивен медиен образ, нови показания и финансова подкрепа от Мохамед Али, осигуряват ново дело и свободата на Картър и Артис през 1975-а. Тя обаче продължава по-малко от година.

Вече далеч от затвора, всички забравят за Урагана, а той живее в бедност със своята съпруга, която забременява за втори път. Повратният момент настъпва, когато свидетелят Бело за трети път сменя показанията си, този път - отново срещу Картър. В същото време фотографката Каролин Кели, която месеци по-рано е сред основните му защитнички, го обвинява в побой. Изведнъж медиите пак се обръщат срещу него. Образува се ново дело за тройното убийство, където Урагана за втори път чува доживотна присъда.

Забравен от всички, предаден дори от своите, Картър се срива психически. Примирил се е, че ще прекара живота си зад решетките. Не вижда никого, дори жена си и децата. Отказва да общува с хора и изпада в тотална изолация в продължение на години.

Тогава от нищото се появява 15-годишният Лезра Мартин. Тъмнокожо хлапе, което нетрадиционно семейство от трима канадци (двама мъже и жена), осиновява и измъква от нюйоркското гето, предоставяйки му възможност за добър живот.

Биографията на Картър силно докосва младия Лезра и той пише прочувствено писмо, накарало дори изпадналия в дълбока изолация бивш боксьор да отговори. В следващите месеци двамата продължават кореспонденцията си и се сближават чрез доста писма, започват и да се виждат в затвора, докато новото семейство на Лезра не решава да помогне на Картър за казуса му.

Последният му е вписаният в конституцията на САЩ акт "Habeas Corpus". Той е част от правата на човека и дава шанс на всеки да докаже, че е задържан или осъден неправомерно, като преценката се извършва само от съдия във Върховния съд. Без дело и заседатели.

Новите канадски приятели на Картър издействат това изслушване и на база събрани данни от последните 19 години, подготвят доклад от 90 страници, който е предаден на съдия Лий Сарокин.

Той внимателно се запознава с детайлите по целия процес, в който има доста притеснителни неща. Едно от тях е заключение на съдията 19 години по-рано: "Негрите просто правят така". Освен това той е шокиран от огромните несъответствия в показанията на свидетелите, които постоянно се менят и разминават.

Така идва съдбоносният ден през 1985-а и последният шанс на Картър, когато съдия Сарокин, имал достатъчно време да се запознае с всеки детайл по случая, изрича:

"Този мъж е агресивен и с притеснително минало. Той ще остане опасен за обществото до края на живота си. Този мъж обаче бе обвинен в нещо, което не е извършил и задържан неправомерно преди 19 години. От днес вече той е свободен човек".

Урагана получава мечтаната свобода, а до края на живота си е край новите си канадски приятели в Отава и работи в помощ на неправилно обвинени затворници.

Историята е донякъде като в прочутата книга на Стивън Кинг, а и великият филм "Изкуплението Шоушенк". Рубин Картър лежа 19 години по скалъпени обвинения.

Е, за разлика от героя там, покойният вече боксьор има немалко грехове и провинения. Но със сигурност не бе убиец.

 

Снимка: Getty images/Gulliver photos