Темата с видео асистент реферите във футбола е повече от актуална и ще бъде такава, докато не се изяснят всички противоречия и полемики, които нововъведението създава. ВАР - това ново чудо, е замислено като решение на вечните дискусии за справедливи съдийски отсъждания в играта. Но решение ли е наистина? Или допълнение към проблема?
Не можем да си затворим очите - това си е абсолютна революция, която преди 30-40 години бе немислима за обикновения футболен човек. А и тогава е имало съдийски своеволия и откровени несправедливости, граничещи с "престъпления" срещу един или друг отбор в големи мачове.
Ставали сме свидетели на ситуации, които са променяли хода на цели футболни сюжети и истории - Божията ръка на Марадона срещу Англия, голът на Англия срещу Германия на Мондиал 1966, голът на Анри с ръка срещу Ейре в бараж за Световно. България също бе ощетена през 1994-а на полуфинала с Италия.
Умните хора казват, че в света има равновесие и такава несправедливост се обръща в обратната посока рано или късно. И вероятно са прави. Но в модерния свят, в който живеем ни се иска справедливостта да е налице тук и сега - в конкретната ситуация на футболния терен.
За да се печелят мачове само с тактика, късмет и талант. Без странични фактори.
Тази мечта (или илюзия) принуди ръководните фактори да въведат бавно, но смело системата за видео повторения (ВАР). Противоречива или не за нас - тези, които не можем да откъснем погледа си от спортното ежедневие, длъжни сме да я приемем.
Проблемът е, че тя вместо да се изяснява все повече, създава допълнителни противоречия. Влезе в четири големи европейски първенства - на Испания, Германия, Италия и Франция. В петото, най-комерсиално - Англия, ще бъде въведена за сезон 2019/20 г.
Точно Англия обаче даде добрия пример за въвеждането на технологията във футбола с раждането на системата, която отчита дали топката е преминала гол линията. Не бе създадена на Острова, но там официално дебютира. Това е най-ефективното нововъведение в света на футбола за последното десетилетие.
Справедливост, която за жалост няма как да бъде повторена на сто процента с ВАР. Поне за момента.
Проблем със съдийството е, че е трудно да си винаги точен при скоростта и динамиката на играта, но и понякога то е твърде субективно. В колкото и разнообразни ситуации ВАР да може да бъде използван, то две са най-често срещаните - при спорове за засади и нарушенията/симулациите за дузпа.
И ако приемем че първата е на 99% ясна (дали играч е в положение на засада) и видеото ще е почти винаги точно решение, то при дузпите всеки може да си тълкува ситуацията, както си поиска. Големият проблем е, че това важи и за самите съдии. А именно пак рефери са пред мониторите и помагат на колегите си, които са на терена. Гледната им точка често съвпада.
А още по-големият - че се нагледахме на такива примери в най-големите европейски първенства. Последната полемика за ВАР бе на срещата между Тотнъм и Челси (1:0) за Купата на Лигата. Мач, в който победният гол падна след видео разглеждане, но по преобладаващо мнение това бе удачен пример за добро използване на системата.
Хари Кейн бе изведен зад защитата и страничният съдия вдигна засада. Главният не даде сигнал и играта продължи. Кейн бе съборен от вратаря Кепа и последва чакането за ВАР.
Оливър, главният рефер, се вслуша в мнението на колегите му в съдийската стаичка, които казаха в слушалката, че няма засада и има безспорно нарушение в наказателното поле. Дузпа и 1:0 за Тотнъм. Проблемът дойде оттам, че страничният съдия държеше през цялото време високо флаг, а след мача Маурисио Сари твърдеше, че има засада. Мнения много, но отсъждането бе справедливо.
Треньорът на Тотнъм - Маурисио Почетино, за пореден път заяви, че е твърдо против ВАР, въпреки че системата помогна на отбора му: "Не харесвам ВАР. Днес ние изпитахме позитивите от него, но след като гледах Мондиал 2018, както и испанската Ла Лига, то не виждам да има някой щастлив от това нещо във футбола. Хубаво е да си облагодетелстван, но не искам да печелим мачовете си така".
И това е добрият пример за ВАР. Време е да си припомним лошите, които не са никак малко. Първо в същия мач - при две ситуации с полемики за дузпа за Челси, видеото не бе ползвано. Не поиска реферът, не му сигнализираха от стаичката с мониторите... Дори да бяха отхвърлени с ВАР, положенията поне трябваше да бъдат разгледани.
Помним и Световното първенство миналото лято. Там изключително смело (похвално) ФИФА приложи нововъведението в най-големия футболен форум. За да му направи реклама и да покаже на по-малко запознатите, които не гледат толкова мачове, но няма как да пропуснат Мондиала, какво е бъдещето на играта.
И се връщаме към мача между Сърбия и Швейцария. Германският съдия Феликс Брих не отсъди очевидна дузпа за нарушение срещу Александър Митрович, който бе смачкан в сандвич от двама швейцарски защитници. Решението отврати футболния свят и се оказа решаващо за крайния резултат.
Проблемът е, че главният съдия трябва да избере дали да гледа ситуацията. Той е предупреден от колегите си, че е направил грешка, но взима важното решение да не подложи отсъждането си на съмнение. И това при положение, че имаше куп излишни видео разглеждания в хода на цялото първенство. Но по-добре да ги има и да се потвърди справедливостта, отколкото да ги няма и да се "реже главата" на даден отбор. Въпрос на гледна точка.
Що се отнася до големите европейски клубни първенства, тъмна сянка върху ВАР има заради куп спорни отсъждания, въпреки наличието на системата. Последното, което породи сериозна полемика, бе на мача между Реал Мадрид и Реал Сосиедад (0:2 в неделя).
При резултат 1:0 за баските, бразилският нападател Винисиус бе съборен от вратаря без да има игра с топката. Дузпа, та дузпа. Съдията не искаше и да чуе за ВАР и бе категоричен, че действията на стража са чисти - нещо, което повторенията категорично опровергаха. Тук не говорим за тенденция срещу Реал. Тимът е се е облагодетелствал много пъти в първенството и в Шампионската лига от съдийски решения в последните няколко години. Същото важи и за Барселона, както и другите големи европейски клубове. Въпросът е принципен, а не за кого или против кого е спорното решение.
Не би трябвало да се стига дотам, при наличието на ВАР, изключително спорно положение за дузпа (в случая - стопроцентова) поне да не се разглежда за втори път от главния съдия. Това при положение, че колегите в стаичката му са длъжни да му кажат, че решението е минимум "спорно". За "грешно" нека сам да си преценява. Все пак дузпата си остава субективна футболна ситуация.
Случаят на "Бернабеу" не е изолиран.
През август в Бундеслигата бе отсъдена несериозна дузпа за Байерн (Мюнхен), който поведе с 2:1 на Хофенхайм, за да победи с крайното 3:1. В 82-та минута Франк Рибери се хвърли като риба на сухо пред защитник, който скочи на шпагат. Контакт нямаше, но съдията категорично посочи бялата точка. Без съмнения. Без видео разглеждане.
— Billy (@TheWeiglRole) 24 август 2018 г.
Байерн е друг голям клуб, който често бива облагодетелстван по другия начин. Същото важи и за Ювентус.
"Бианконерите" през този сезон са непобедими в Италия, но имаха няколко случая, в които бяха притиснати до стената. Пресният пример е мачът със Сампдория в Торино на 29 декември, когато домакините водеха с 2:1 и получиха във вратата си фантастичен гол на Сапонара за 2:2 в края.
Само че докато всички играчи на Самп се радваха, от нищото дойде решение за видео разглеждане. Главният съдия отсъди засада за ситуация, която се случи осем секунди по-рано. Топка се отклони към Сапонара, който бе в засада. Въпросът е, че на повторението не се вижда категорично, че това става след контакт с играч на Сампдория (в случая Дефрел).
Решението бе крайна мярка и се избегна втора поредна издънка на Юве в шампионата, а в хода на същия двубой бе отсъдена и спорна дузпа за гранда. Но да не навлизаме в конспиративни теории, защото важни са фактите. А те сочат, че ВАР се използва избирателно. Това в най-голяма степен важи за италианското първенство.
"Вече гледам единствено Висшата лига на Англия, тъй като у нас Ювентус винаги побеждава и печели всичко. Това е защото от клуба са обсебили и ВАР. Нещата излизат извън границите на нормалното. Контролират всички видео-рефери. Много е дразнещо", заяви новият генерален директор на телевизионния канал RAI 2 Карло Фрекеро.
Надяваме се в думите му да няма капка истина, защото противното би означавало нелицеприятен парадокс. Не може системата, която е създадена за триумф на справедливостта да бъде манипулирана по какъвто и да е начин. Това я обезсмисля и я прави досадно накъсващо времето допълнение, което само измества фокуса от същинската идея на футбола.
ВАР ще бъде приет напълно радушно, само когато има ясно изградени правила кога трябва да бъде използван и кой съдия избира дали това да се случи. Най-важното е при случаи на явна грешка на главния арбитър, той да бъде длъжен да преразгледа ситуацията или директно да промени решението си спрямо съобщеното му от колегите във видео стаята.
Системата има своето позитивно бъдеще, но е важно да не бъде използвана избирателно. Самото й въвеждане подсказва, че се цели значително намаляване на напрежението върху съдийската бригада.
Засега обаче неяснотите при прилагането водят до точно обратното.
И остава да виси питането - ВАР решение ли е на проблема или още едно допълнение към него?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}