Футболът - най-обичаната игра в света, и то във всяка нейна форма и ниво.

Единствен този спорт сякаш не оставя непокорено всяко кътче на земното кълбо. Независимо в какви условия и на каква повърхност, деца и младежи от най-студените до най-горещите точки на планетата се забавляват с футбола. Знаете ли поне едно място, където не го играят?

Разбира се, далеч от огромните стадиони, блясъка и играчите за десетки милиони, футболът е също толкова важен, макар и с далеч по-скромни стандарти.

Изключение в случая не прави и ФК Ерискай - гордостта на едноименния остров.

Вероятно първият въпрос, който изниква в съзнанието ви е: Къде, по дяволите, е този остров!?

Той е най-малката населена част от Западните шотландски острови, намиращи се в най-северозападния край на Великобритания. И до днес те са останали едно от най-слабо засегнатите от модерния начин на живот места в Европа.

Суров климат и сурови хора, почти всеки от които се занимава с животновъдство - това са Западните острови. Любопитен факт е, че това е и последното място на което се говори на древния шотландски келтски диалект, като за около 70% от населението той все още е първи език и част от ежедневието.

Цели 143-ма от тези хора, по последни данни, живеят на малкото островче Ерискай с форма на почти перфектен правоъгълник и размери около 4х2,5 километра.

Нищо не спира тези хора да имат своята футболна любов в лицето на ФК Ерискай, а наскоро ФИФА представи острова с репортаж като едно от най-невероятните места, на които се играе организиран футбол.

От само себе си се разбира, че става въпрос за напълно аматьорски тим от долните дивизии на шотландската футболна система. Повече момчета изкарват прехраната си в местните ферми или с риболов в Атлантическия океан. Играещият треньор Шон Макинън споделя, че е адски щастлив, когато събере 13-14 момчета преди мач, а за колоритният терен на ФК Ерискай казва с усмивка:

"Не съм сигурен, че и Меси би се справил тук. Всъщност съм убеден, че ако Барса ни гостува, ще ги принизим до нашето ниво и може би ще победим".

И той е част от колоритните местни типове. Преди наскоро получената заради медийни репортажи слава от отбора, Ерискай бе част от британския фолклор заради случка от 1941-а, когато корабът "СС Политишън" акостира принудително на пристанището. Докато моряците търсят помощ, местните набързо изземат няколко хиляди бутилки от малцовото уиски, което корабът превозва.

Както споменахме, колоритният им терен няма нищо общо с арените, които гледаме по телевизията всеки уикенд. Това обаче в никакъв случай не го прави по-малко атрактивен. Това е игрище, на което наистина бихме искали да видим някоя световна суперзвезда като Меси или Роналдо. И най-вече - изражението на лицето му, когато стъпи върху тревата в Ерискай.

Непосредствено до брега, атакуван с нестихващ целогодишен вятър, с доста ясно забележим наклон, както и възвишение около единия корнер. Това са само част от характеристиките на местния "Хемпдън Парк", както със самоирония, но и гордост някои хора на островчето го наричат (б.а. - на името на националния стадион на Шотландия в Глазгоу).

Тревното покритие в винаги в перфектен зелен цвят, но пък през по-голяма част от годината почвата е замръзнала, а тревата се доближава до истинско игрище само ... на цвят. Не можем да говорим за добро косене, валиране или каквато и да е професионална поддръжка. Край терена има камънаци, някои от които са току до страничните и аутлиниите.

Отборът обаче си има цял екип, отговарящ за косенето. Това са кравите от близката ферма, шегува се отново Шон Макинън.

"Противниците ни винаги се оплакват. Все нещо им пречи, но така е на остров Ерискай - трябва да са готови.

Дали ще е вятърът, липсата на съблекални, бабуните или животните, които понякога трудно гоним от игрището преди мач... Често се опитват да хитруват и да изпълняват корнер от по-близко място заради започващия хълм, но ние винаги хващаме измамата.

Често животните използват стадиона ни за тоалетна. Това също пречи на противника, но проблемът изобщо не е наш.

След филма на ФИФА в наша чест обаче, виждаме доста туристи, които хващат ферибота от Шотландия, за да дойдат тук. Снимат се, групи момчета дори изпълняват дузпи. Имам чувството, че привличаме повече туристи от стадионите в Глазгоу.

Колкото до играчите ни. Ами какво да ви кажа, ако си роден в Ерискай, просто трябва в даден етап да играеш за ФК Ерискай", отново в шеговит стил разказва играещият треньор.

Той споделя, че един ден, когато се оттегли, не иска да бъде съден по титлите и победи (а те не са никак много), а по приноса за местния футбол.

Макар да няма бюджет, а местната общност със собствени средства да финансира гостуванията на тима, ФК Ерискай се включи в благотворителна акция по време на пандемията.

Клубът имаше автограф от бранителят на Арсенал - шотландеца Киърън Тиърни, върху свой екип. Играчите решиха да пуснат сувенира на търг, като дариха парите в помощ на здравните власти в борбата с пандемията.

Със сигурност няма да видим ФК Ерискай с трофей или изобщо в професионалния футбол. Това просто няма как да се случи. Вероятно в следващите 50 години няма да останат изобщо жители на острова, но пък днес гордите местни прославят родната футболна гордост, облечени със зелено-бели екипи. 

Те ни показват, че любимата игра е много повече от Шампионска лига, "Златна топка", или милиони в банковата сметка на даден играч. Футболът е любов, две врати и една топка, независимо колко криво и замръзнало е игрището. Независимо, че всеки по-силен шут може да прати кълбото във водите на океана. Дори ако го бие Кристиано.

Кривото игрище на Ерискай бе определено от ФИФА, като едно от най-уникалните на цялото земно кълбо. И местните си го обичат.

Противниците... Е, те винаги ще намерят оправдание за загубата си, нали?