Момчето си отива.

Такива са реакциите в Испания след вчерашната пресконференция, на която през сълзи Пау Гасол обяви оттеглянето си от професионалния баскетбол след повече от 20 години в спорта. И то какви само! 213-сантиметровият великан (а той е такъв във всеки възможен смисъл на думата) не успя да спечели единствено Евролигата и олимпийското злато от всички турнири, в които е участвал на ниво клубни и национални отбори.

За второто основна заслуга имаше най-добрият му приятел Коби Брайънт, но повече за това - след малко.

Каталунската кула Гасол каза "край" на 41-годишна възраст, след като в последния сезон от кариерата си успя да играе за любимия си клуб - родния Барселона. Нещо, което мечтаеше да направи заедно с Коби, който загина в катастрофа с хеликоптер преди почти две години... И както самият Пау каза вчера - "Животът е нечестен".

Как обаче едно момче, което преди всичко мечтае да е лекар и да помага на хората, става най-великият баскетболист в историята на страната си? Това е историята на Пау Гасол. Той се извисява до 213 сантиметра, а брат му Марк е 216! Ясно е, че и двамата ще бъдат високи, защото бащата Агусти е 191 сантиметра, а майка им Мариса - 185. Между другото в семейството има и трети брат, Адриа, който нямаше толкова успешна баскетболна кариера, но също бе гигант - 208 сантиметра.

Първоначално Пау играе ръгби, но любовта към баскетбола го праща в залата. Нещо, за което трябва да сме благодарни и днес. Мечтата му обаче не е да стане легенда в този спорт, а да бъде лекар и да помага на хората - нищо необичайно, при положение, че и двамата му родители са медицински лица.

Повратната точка за това е през 1991 година, когато Гасол е 11-годишно момче и чува по новините, че легендата на Лос Анджелис Лейкърс и световния спорт Меджик Джонсън е HIV-позитивен. Пау е категоричен - иска да стане лекар и да намери лекарство, което да излекува един от любимците му.

"Когато родителите ми ме питаха какъв искам да стана, отговарях "лекар". Исках да бъда учен. Винаги съм обичал науката, а в сънищата си спасявах и лекувах хора. Представях си много различни неща", връща се назад във времето той.

Всъщност докато е обещаващ талант в школата на Барселона и прави първите си крачки в професионалния баскетбол, в края на 90-те години, Гасол успоредно преследва и детската си мечта да бъде лекар. Учи медицина в университета в родния си град. Но в крайна сметка трябва да избере само едното, макар да е наистина добър и в двете. Редовно разделя двете тренировки с Барса, посещавайки лекциите си, но все пак избира оранжевата топка. Вече е висок над 210 сантиметра и докато състудентите му са на упражнения в лаборатории болници, той трябва да пътува за гостувания с отбора.

Любопитен факт - носи името Пау, защото е роден в болницата "Сант Пау" в каталунската столица. Избира играта, но винаги вярва, че някога може да се върне към медицината.

След това минава като истински ураган през европейския баскетбол. За трите години, които изкарва в мъжкия отбор на "блаугранас", печели две титли и една Купа на Испания, като в два от случаите е избран за "Най-полезен играч". На Стария континент вече му е тясно и логично идва следващата стъпка - НБА. Атланта го избира под №3 в Драфта, а след това го праща в Мемфис.

Още в първата си година е впечатляващ - 17.6 точки, 8.9 борби и 2.1 чадъра на мач, което е достатъчно да му отреди отличието за "Новобранец на сезона". Прекарва шест сезона и половина в състава на Гризлис, като четири пъти ги класира собственоръчно за плейофите, където отпада в първия кръг. Неизменно.

Голямата промяна идвa през 2008 година, когато е трансфериран в Лос Анджелис Лейкърс. Редом до Коби Брайънт и под ръководството на вездесъщия Фил Джексън, Гасол губи финалите срещу историческия съперник на "езерняците" Бостън след едва половин сезон в отбора. Но завързва невероятно приятелство с легендата Брайънт, а в последвалите два сезона Ел Ей неизменно триумфира с шампионския трофей, като Пау има огромна заслуга за това. Най-добрият след Коби.

"Големият ми брат", както испанската легенда го описва.

Остава в Калифорния до 2014 година, а след това изкарва два стабилни сезона в Чикаго, преминава през Сан Антонио и Милуоки, но в последните два отбора е преследван от контузии и решава да се върне в Европа, където има недовършена работа в Евролигата. С Барселона почти успява да сбъдне мечтата си, която е отнета от Анадолу Ефес във финалите на турнира. В сезон, който бе негов последен в големия спорт.

И в сезон, за който мечтаеше да играе с големия си брат, както двамата неведнъж са си говорили. Че би било страхотно да играят заедно за Барса в края на кариерите си. Коби Брайънт го няма вече близо две години, а според Пау Гасол, който прави всичко възможно да бъде липсващата бащинска фигура за семейството на Коби, това е наистина нечестно. Испанецът е изключително близък със съпругата на Коби Ванеса, както и с дъщерите му.

Всъщност първородната дъщеря на Пау и съпругата му Катрин носи името Елизабет Джиана Гасол в памет на Джиана Брайънт, която също загина в катастрофата, отнела живота и на легендарния и баща. Ванеса Брайънт пък е кръстница на малката Елизабет.

"Искаше ми се Коби да бъде тук с мен. Но понякога животът е много нечестен. Липсва ни, както ни липсва и дъщеря му Джиджи. Ужасно много. Той ме научи как да бъда по-добър лидер и по-добър състезател. Показа ми какво е да си победител. Винаги съм го считал за мой по-голям брат и той знаеше това. Благодаря ти, Коби", заяви вчера развълнуваният и треперещ 213-сантиметров идол на цяла Испания.

Връзката помежду им е изключителна, като дори и извън сезона те прекарват време заедно, а по време на мачове си говорят на... испански, за да не ги разбират съперниците им. След една от олимпийските титли на САЩ, при която американците побеждават Испания, Коби оставя в шкафчето на Гасол в "Стейпълс Сентър"... златния си олимпийски медал. За да го мотивира още повече.

През цялата си кариера той винаги намираше време да посещава болници и да помага на деца в нужда. Да говори с лекарите така, сякаш са колеги, както самите те разказват. Пау Гасол е посланик на УНИЦЕФ, както и радетел за множество други благотворителни каузи.

Освен блестящ баскетболист с над 1200 мача в НБА, в които има по 17.0 точки, 9.2 борби и 3.2 асистенции, двукратен шампион на Лигата, световен шампион с Испания, трикратен европейски първенец с родината си, Пау Гасол е преди всичко изключителен човек.

Нещо, което е точно толкова важно, колкото и това, че е най-великият баскетболист на страната си, една от най-големите фигури в европейския баскетбол, спечелил множество индивидуални отличия. И както сам заяви - "Тръгвам си изправен и готов за игра, а не на болнично легло с операции. Искам да бъда запомнен като човек, който е дал всичко от себе си".

А следващата спирка по пътя на Пау, който трябваше да бъде д-р Гасол е повече от ясна - Залата на славата.