Английската легенда Питър Шилтън е вратарят, срещу когото Диего Марадона вкара двата си най-емблематични гола в кариерата.

На Мондиал 86 Шилтън първо бе прехвърлен от "Божията ръка", а след това бе един от многото англичани, елиминиран от Марадона за онзи фамозен гол, в който аржентинецът тръгна от собствената си половина и заобикаляше противниците сякаш са конуси.

Макар и доста успешна, кариерата на Шилтън винаги ще е белязана от сянката на Марадона, като спокойно може да кажем, че английският страж не бе сред най-големите фенове на Диего.

Английският страж бе потърсен от "DailyMail" след смъртта на Марадона, като той отново засегна липсата на спортсменство в аржентинеца.

"Животът ми винаги ще е свързан с този човек, но не по начин, по който ми се искаше. Натъжих се от новината за смъртта му, той безспорно е най-добрият футболист, срещу когото съм се изправял.

През 1986-а си мислехме, че сме готови за Марадона. Това бе най-големият мач в кариерите ни, а срещу нас бе най-великият играч. Нямаше специален план за Диего. Когато вземеше топката, просто най-близкият до него трябваше да се заеме, спирайки го с цената на всичко.

За около час това сработи, но никой не очакваше това, което последва. Той скочи срещу мен и знаеше, че няма как да достигне топката, именно заради това я отклони с ръка. Очевидна измама.

Докато тичаше и празнуваше, той на два пъти се завъртя да погледне съдията, чакаше сигнала. Диего напълно осъзнаваше какво е сторил, всеки осъзнаваше, освен съдията и двамата му помощници.

Не ми пука какво казват хората, но този гол донесе победата на Аржентина. Да, след това той отбеляза феноменален гол, но все още бяхме под влияние на случилото се с ръката.

Изпуснахме го веднъж и той ни направи за смях. Но без фалшивия първи гол, никога нямаше да има втори.

Няма да крия, че този гол ме тормозеше през годините. Някои хора твърдят, че е трябвало да изчистя топката, че съм позволил на доста по-дребен човек да ме надскочи. Той не ме надскочи, а използва измама.

Това, което не мога да приема е, че той никога не се извини. В нито един миг той не призна измамата, която целия свят видя. Вместо това намеси Бог в цялата ситуация. Постъпката му не бе правилна.

Няма как да споря за футболната му гениалност и качествата, които имаше, но със сигурност в него нямаше и капка спортсменство.

През годините доста пъти опитваха да ни съберат в една стая. Аз няма нищо против, стига да чуех извинение от негова страна. Щях да стисна ръката му, но никога не получих гаранции, че той ще се извини.

Мисля, че всичките ми съотборници от 86-а се чувстват по подобен начин. Не бях само аз измаменият, а целият отбор, цялата ни страна.

Няма да забравя мълчанието в съблекалнята след мача. Сър Боби Робсън просто влезе и попита: "Той игра с ръка, нали момчета, кажете ми, че беше ръка".

Потвърдихме, а той просто се завъртя и изхвърча от стаята.

Все още мисля, че ако някой от нашия тим бе вкарал такъв гол, щеше поне в годините след това да си признае и да се изивни на света.

Жалко, че за много хора Марадона ще остане човекът, вкарал този гол. Пак ще се повторя, той беше най-великият футболист, респект към таланта му".