В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

Финалът на Шампионска лига през 1999-а, който се проведе на 26 май в Барселона, вероятно противопостави двата най-добри отбора в Европа по онова време.

Манчестър Юнайтед и Байерн (Мюнхен) сътвориха паметна нощ, за която феновете на "червените дяволи" не си и мечтаха да се развие по подобен начин.

Обратът на англичаните за 2:1 с две попадения в продължението на срещата им донесе исторически требъл, който ще бъде запомнен за десетилетия напред.

Юнайтед вече бе спечелил Всшата лига и Купата на ФА, а Байерн можеше да се похвали с титлата в Бундеслигата и предстоящ финал за Купата. Така че и там требълът бе заложен, макар че в последствие баварците загубиха и двата си финала.

Рой Кийн и Пол Скоулс пропуснаха финала за Юнайтед заради наказания. Така Сър Алекс Фъргюсън трябваше да изгради централна двойка от халфове с Дейвид Бекъм и Ники Бът. Райън Гигс започна на дясното крило, а Йеспер Бломквист на лявото. Петър Шмайхел бе капитан на отбора, а Оле Гунар Солскяр и Теди Шерингам останаха на пейката.

Байерн игра с тризъбец в атака - Марио Баслер, Карстен Янкер и Александър Циклер. Защитата бе изградена от Лотар Матеус, Щефан Ефенберг, Йенс Йеремис бе в центъра на терена. Легендарният Оливър Кан бе на вратата.

Мачът започна много силно за баварците и те бързо откриха. Още в шестата минута Марио Баслер центрира ниско от пряк свободен удар покрай стената. През първата част се видяха затрудненията на Юнайтед в атака, а отбраната на Байерн беше все така стабилна, като в същото време тимът бе опасен на контраатаки.

През втората част Баслер доказа, че е най-опасният играч на германците, като пропусна няколко изгодни шанса. Шмайхел направи няколко важни спасявания, а в един момент и гредата му помогна. Последва добър период за Юнайтед, който владееше топката продължително и в игра влезе Теди Шерингам.

10 минути преди края Фъргюсън вкара в игра настоящият наставник на "червените дяволи" Солскяр - убиеца с бебешко лице. В тези минути английските надежди умираха. В последните пет минути Солскяр и Шерингам принудиха Кан да прави спасявания.

Секунди, след като четвъртият съдия отсъди три минути добавено време, Юнайтед спечели корнер. Дори Шмайхел се включи в наказателното поле, като Юнайтед осъзнаваше, че вече няма какво да губи.

Времето изтичаше, Дейвид Бекъм центрира ниско, а Йорк отклони топката в купа от играчи на Байерн. Те не можаха да изчистят и пратиха кълбото в краката на Гигс, който опита нескопосан удар. Това обаче се превърна в пас за Шерингам, който не пропусна да вкара за 1:1.

Всички се готвеха за продължения, но само 30 секунди по-късно Юнайтед спечели още един корнер. Бекъм отново центрира прекрасно на пътя на Шерингам, който отклони с глава. Топката прелетя пред гол линията и стигна до Солскяр, който отклони във врата от близка дистанция. Останалото е история.

Това си остава един от най-великите обрати изобщо във футбола. Потвърждава го изказването на съдията Пиерлуиджи Колина: "Винаги ще помня този финал по различни прицини. Първо, реакцията на феновете на Юнайтед след втория гол. Шумът беше несравним, като рев на лъв. След това и реакцията на играчите на Байерн. Тяхното разочарование и падането на земята след гола. Тези контрастиращи реакции на радост и мъка, както и тъжните очи на Лотар Матеус, когато той погледна към трофея. Това е незабравимо".

Феновете на Юнайтед никога няма да забравят този мач, защото той определя ерата на Сър Алекс Фъргюсън. Това бе ера на атакуващия футбол, непримиримостта и късните голове.

Съставите на двата отбора:

Ман Юнайтед: Шмайхел (к), Невил, Йонсен, Стам, Ъруин, Бекъм, Бът, Бломквист (67 - Шерингъм), Гигс, Коул (81 - Солскяр), Йорк.

Байерн (Мюнхен): Кан (к), Матеус (80 - Финк), Бабел, Линке, Куфур, Тарнат, Ефенберг, Йеремис, Баслер (89 - Салихамиджич), Янкер, Циклер (70 - Шол).