В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо почти няма, на помощ идват класиките.

Corner.bg ви връща към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним.

Олимпийските игри са най-голямото спортно събитие в световен мащаб.

И вероятно няма спортист, който да не си мечтае да участва на състезание, но и да спечели медал - както за себе си, така и за страната си.

Спортисти по света - колкото искаш. Олимпийци - също хиляди. А после има и Майкъл Фелпс.

Американецът не се побира нито в едната, нито в другата категория. Просто защото са му тесни. И защото е най-успешният олимпиец за всички времена.

Още от Първите съвременни летни олимпийски игри през далечната 1896 година та чак до наши дни. И за доста време напред, защото няма изглед в скоро време някой да подобри нереалното постижение на Куршума от Балтимор.

28 олимпийски медала. Едва пет от тях не са златни, а огромна част от триумфите, изстреляли Фелпс към най-високото място на почетната стълбичка, идват в компанията на рекорди.

Дебютира на Олимпиада през 2000 година в Сидни, когато е едва 15-годишен. Успява да се класира на финал на 200 метра бътерфлай, завършвайки пети. В Австралия талантът е най-младият олимпиец за САЩ от 68 години насам. Най-доброто за него предстои.

Четири години след това, в Атина през 2004, Фелпс вече е на съвсем различно ниво. При първото си влизане в басейна в гръцката столица стига до златото, при това със световен рекорд на 400 метра съчетано плуване (4:08.26).

Ден по-късно пак е медалист, макар и бронзов - с щафетата 4х100 метра свободен стил. Третото му състезание завършва с трето място, този път на 200 метра свободен стил в старт, наречен от медиите "Състезанието на века". Отстъпва на Иън Торп (Австралия) и Питър ван ден Хогенбанд (Нидерландия).

Никога повече не се докосва до олимпийския бронз в кариерата си, а в Гърция прибира още пет златни отличия - на 100 и 200 метра бътерфлай, на 200 метра съчетано плуване, на 4х200 метра свободен стил и на 4х100 метра съчетано плуване, където обаче участва само в сериите. Три от тези плувания са придружени от олимпийски рекорди, а Фелпс може още да е тийнейджър, но остава на един медал от върховото до онзи момент постижение на Марк Шпиц от осем златни олимпийски медала в една Олимпиада.

Нещо, което ще се случи четири години по-късно - в Пекин през 2008. Олимпийски рекорд на 400 метра индивидуално съчетано плуване още в сериите дава заявка за вълнуващи дни край басейна в столицата на Китай. И се случва точно това.

В първите си четири състезания печели четири златни медала с четири световни рекорда. Превръща се в първият плувец, защитил олимпийската си титла на бътерфлай. Завършва участието си в Китай с осем златни медала, като в само един от случаите не поставя световен рекорд и трябва да се "задоволи" с олимпийски. 

"Епично. Той е най-добрият плувец на всички времена и най-добрият олимпиец в историята. Той е най-великият състезател, който някога е ходил по тази земя", кратък и ясен е Марк Шпиц по адрес на Фелпс след като Майкъл го измества от върха.

В Пекин грабва първите места на 100 метра бътерфлай, 200 метра бътерфлай, 200 метра свободен стил, 200 метра съчетано плуване, 400 метра съчетано плуване, 4х100 метра свободен стил, 4х200 метра свободен стил и 4х100 метра съчетано плуване.

"Рекордите се поставят, за да бъдат подобрявани. Всеки може да направи каквото поиска, стига да настрои съзнанието си правилно" - Майкъл Фелпс.

На Олимпиадата в Лондон 2012 се задоволява с четири златни и два сребърни медала. На 400 метра съчетано остава извън челната тройка, като завършва четвърти във финалното плуване. Не е оставал без медал от дебюта си в Сидни преди 12 години. Не стига до златото и на 200 метра бътерфлай, където отстъпва на Чад ле Кло (Южна Африка), както и в щафетата 4х100 свободен стил.

Останалите му четири финала завършват по познат начин - най-високо на стълбичката и със златен медал на гърдите. Това се случва в щафетите 4х100 съчетано плуване и 4х200 свободен стил, както и на 100 метра бътерфлай и 200 метра съчетано плуване индивидуално. На Игрите в Пекин първо изравнява съветската гимнастичка Лариса Латинина за най-много спечелени олимпийски медали. Отново в Китай излиза и еднолично начело. За трета поредна Олимпиада е най-успешният плувец, този път с 4 златни и 2 сребърни отличия.

 "Това беше. Приключих. Отказвам се. Това беше. Няма да плувам повече. Исках да приключа с плуването и да не се занимавам със спорт повече", обявява оттеглянето си той веднага след Пекин 2008.

 

22 олимпийски медала. 18 от тях са златни. Това ли е наистина краят? Не, разбира се. Две години по-късно Фелпс се завръща в басейна, а след още две години пак е олимпиец. Просто не може да се удържи да опита и на четвърти игри да бие всички наред.

В Рио де Жанейро през 2016 е знаменосец на САЩ на церемонията по откриването, а паралелно с това е избран за един от шестимата капитани на американската делегация в Бразилия.

Стартира с щафета 4х100 метра свободен стил. Завършекът е познат - злато за американците. Французите, които остават втори, определят Фелпс като "извънземно". На 200 метра бътерфлай пак пише история - като първият плувец, класирал се за пет олимпийски финала в една и съща дисциплина. Взима реванш от Чад ле Кло за случилото се четири години по-рано. Титлата пак е за Фелпс, а златото е под №20 за него. В същия ден стига върха и с щафетата 4х200 свободен стил.

На 31 години е най-възрастният шампион в олимпийското плуване, а американците триумфират в тази дисциплина за рекорден четвърти пореден път. По-бърз е от всички и на 200 метра съчетано, а с тринадесетия си златен медал в индивидуалните дисциплини покорява постижение на 2168 години! Древен олимпийски рекорд, поставен от Леонид Родоски с 12 златни медала. Последното индивидуално участие на Фелпс е на 100 метра бътерфлай, но не приключва с титла - остава със среброто. Олимпийската му кариера завършва на 13 август 2016 година, когато американците са първи на 4х100 съчетано плуване.

Злато №23 за Майкъл Фелпс. Олимпийски медал №28. И място в историята за вечни времена. След игрите в Рио идва и второто му, вече окончателно отказване от спорта.

Куршума от Балтимор няма какво да доказва. Историята не само в плуването е пренаписана, като е вероятно страниците с неговото име да пожълтеят, без никой да успее да ги докосне и да посегне към постиженията на Фелпс.

Те изглеждат от друга планета.