Светът на тениса изпрати първото, историческо издание на АТР Cup - новата отборна надпревара в този спорт.

Когато през лятото на 2018-а бившият шеф на професионалния тенис Крис Кермод обяви грандиозните планове, мнозина погледнаха доста скептично на идеята.

Та нали тенисът си има своята Купа "Дейвис", датираща още от 1900 г.? Да, но този турнир не е сред най-атрактивните, доста големи играчи дори го пропускат, а предприетите промени в него през 2019-а не бяха посрещнати особено добре.

Сега изглеждаше, че ще има просто още един отборен турнир и мнозина се опасяваха, че тенисистите ще играят на нова "постна" надпревара тип "Купа "Дейвис".

ГАЛЕРИЯ ОТ ТУРНИРА ВИЖТЕ ТУК >>>

Но една подробност, която скептиците пропуснаха бе, че новият турнир е под егидата на АТР. А това означаваше - точки за ранглистата и доста повече пари за асовете. Всичко това, примесено с жаждата за голям тенис в началото на сезона, както и шанса на играчите на представляват родината, роди един страхотен турнир. Такъв, който със сигурност има голямо бъдеще.

Няма кой да отрече, че дебютното издание на АТР Cup бе повече от успешно.

Мачовете се следяха из цял свят, дори и от страните, които не участваха или вече бяха отпаднали от турнира. Играха най-големите звезди (без Роджър Федерер), сблъскаха се пряко световните №1 и №2 на финала, повечето двубои бяха невероятно емоционални и оспорвани.

За всички бе видно, че когато тенисистите играят с флага на родината си на гърдите, емоциите са доста по-различни. Имаше го и отборният дух, който отсъства през цялата останала година. Все пак говорим за индивидуален спорт.

"Разликата с Купа "Дейвис" е, че отборното усещане е много силно - каза Новак Джокович, извел Сърбия до титлата. - Съотборниците си са до теб, в ъгъла на корта, а не някъде на трибуните. Обсъждате между геймовете, чуваш и усещаш как те подкрепят. Много истинско усещане!"

В доста моменти виждахме изблици на радост и ярост, които не са особено характерни за този джентълменски спорт. Неподправената емоция, нахувания на корта, окуражаващи крясъци от щабове и съотборници. Разбира се, и обстановката по трибуните, където непрестанно се вееха флагове, особено, когато играеха страни от Балканите.

Емоциите сграбчиха и България, защото страната се представи чудесно и определено над очакванията. Водените от Григор Димитров момчета ни дариха с доста положителни емоции, макар в крайна сметка да не преодоляха групата си. А го заслужаваха - спечелиха два от трите си мача и загубиха инфарктно третия. 

Критикуван, оплюван в анонимки из социалните мрежи или поощряван, фактите говорят, че родният мъжки тенис е №9 в целия свят. Кога сте виждали такава отборна емоция, такива празненства с трибагреника по корта, от повече от един състезател? Беше страхотно!

Все пак говорим за един от трите големи спорта като масова аудитория, а и мъжкият ни тенис нямаше никакви сериозни традиции на елитно ниво преди появата на Григор Димитров. В Сидни до него застанаха момчета със скромен опит и скромна визитка - Димитър Кузманов, Александър Лазаров, Адриан Андреев и Алекс Донски.

Победата над една от големите сили в тениса - Великобритания, бе пиковият момент в представянето. Говорим за най-богата федерация в света, която бе сломена от България.

А в мача на двойки световният №517 Алекс Лазаров направо шокира света.

Новината бе водеща в световния информационен обмен, а родната радост и сълзи в очите на играчите трогнаха всички фенове, които започнаха да симпатизират на Отбор България.

Съставът ни в дните преди турнира се появяваше с кадри от басейни, разходки и вечери, с което наистина изгради силен колектив.

В крайна сметка логиката в турнира възтържествува, защото до финалната четворка достигнаха четирите фаворита - Сърбия, Русия, Австралия и Испания. Във вчерашния сблъсък за титлата пък първите двама в световния тенис - Новак Джокович и Рафаел Надал, поведоха отборите си. Титлата бе за западните ни съседи.

Естествено, последваха празненства по балкански. Освен пеенето на български хит в сръбската съблекалня, което може би всички вече видяхте, победителите празнуваха и на корта, заедно с хилядите си сънародници.

Както вече споменахме, мачовете на България, Сърбия, Хърватия и Гърция създаваха една по-различна атмосфера на кортовете.

Горещата балканска кръв разведряваше традиционно консервативната тенис обстановка. Флагове, песни и оригинални тениски от балканската диаспора в Австралия украсяваше турнира. Разбира се, понякога всичко това изнерваше противниците им, дори и във финала, когато Рафаел Надал каза на сърбите: "Това не е футболен мач".

Никой обаче не може да отрече, че емоциите през последните 10 дни бяха с високи стойности. Страст, радост, сълзи и разбира се - тенис от най-високо ниво.

Видя се, че веднъж в годината светът на тениса има нужда от силна отборна надпревара. Някои играчи призоваха за обединение на "Дейвис" и АТР Cup, защото ще бъде трудно да съществуват заедно. Още никой не е признал директно, че предпочита новата надпревара, но качеството й, както отдадеността на тенисистите говореха сами.

Сега идва ред на далеч по-обичайната част от сезона, където всеки започва да играе сам за себе си, а някои от вчерашните съотборници, вече ще са противници на корта.

За завръщане в елита се готви и Григор, а за нас като фенове остава да се надяваме, че опитът от този турнир ще помогне и на останалите ни момчета да атакуват първите 100 в ранглистата.

ГАЛЕРИЯ ОТ ТУРНИРА ВИЖТЕ ТУК >>>