Да постигнеш значими успехи и като футболист, и като треньор в играта, е призвание, с което малцина могат да се похвалят.

Такава доказателствена част гордо личи в биографията на днешния рожденик Юп Хайнкес, който днес навършва 75 години. Цели 64 от тях минаха плътно във футбола и оставиха голяма следа върху играта в Германия, но не само. Говорим за един от най-уважаваните футболни личности на 20-и и 21-и век.

Като играч Хайнкес участва общо в 396 мача от Бундеслигата, в които вкара 220 попадения. Към днешна дата той продължава да е четвъртият най-добър реализатор в страната след Герд Мюлер (365), Клаус Фишер (268) и Роберт Левандовски, който го задмина през този сезон.

Като треньор спечели веднъж требъл, след като изгради един от най-силните отбори на Байерн за всички времена. Освен това върна европейската титла на Реал (Мадрид) след 32-годишна суша. Бе достоен както в победите, така и в загубите. Изчервяваше се като домат при пораженията, защото не ги понасяше. А сега се е отдал на заслужена почивка.

Дълги години представляваше клуба, където е роден и израснал - Борусия (Мьонхенгладбах). Първоначално кариерата му като нападател се разви във Втора Бундеслига, но тимът спечели промоция за Бундеслигата през 1965-а, а  Хайнкес още в дебютния си сезон вкара 23 гола в 25 мача и бе ясно, че го чака значимо бъдеще.

С

Отбеляза 27 попадения в първите си два сезона в Бундеслигата преди да бъде привлечен от Хановер 96 през 1967-а. Там не му провървя толкова и вкара 25 пъти в 86 участия в първенството.

През 1970-а се върна в Мьонхенгладбах - едно от най-важните решения в кариерата му изобщо. Сезон по-рано тимът стана шампион за първи път в историята си, а с Хайнкес в редиците успя да стане първият отбор, който защитава трофея успешно. В онази триумфална година нападателят реализира 19 попадения.

В сезон 1971-72 г. Хайнкес вкара два пъти в епохалната победа над италианския шампион Интер със 7:1. Мачът обаче трябваше да бъде преигран заради хвърлени предмети по терена и германците отпаднаха от надпреварата. Едно от горчивите разочарования. Има ги и тях за тези шест десетилетия.

Година по-късно Гладбах стана първият германски отбор на финал за Купата на УЕФА. В първия мач на "Анфийлд" Ливърпул спечели с 3:0, като Хайнкес изпусна дузпа и не успя да донесе важен гол на чужд терен. На втория мач вкара две попадения за победата с 2:0, което не се оказа достатъчно. Мърсисайдци бяха шампиони в турнира.

Стана голмайсстор на надпреварата и спечели Купата на Германия с тима си. В следващия сезон Хайнкес беше в страхотна битка за голмайсторския приз на Бундеслигата с другата машина за попадения Герд Мюлер. Двамата завършиха с 30 попадения, а Гладбах остана втори зад Байерн. В Европа Хайнкес отново бе голмайстор с 12 попадения за КНК, като отборът му отпадна на полуфинал от Милан.

Злощастията в Бундеслигата бяха поправени сезон по-късно, когато Гладбах стана шампион за трети път след 27 нови гола на Юп. Тези в Европа на свой ред бяха забравени със спечелването на Купата на УЕФА - първи европейски трофей за клуба. След като пропусна първия финален мач с Твенте, на реванша Хайнкес вкара хеттрик за победата с 5:1. Неговите 23 гола в 21 мача го правят единственият играч в историята на турнира с поне по едно попадение средно на мач.

Тогавашният треньор на Гладбах Хенес Вайсвайлер напуска, след като приема предложение на Барселона и е заменен от Удо Латек, под чието ръководство започна треньорската кариера на Хайнкес. Преди това "жребците" спечелиха още две титли през 1976-а и 1977-а, но отново загубиха европейски финал от Ливърпул - този път в КЕШ след 1:3 на "Стадио Олимпико" в Рим. Пак разочарование...

В сезон 1977-78 г. Хайнкес вкара още 18 попадения, включително и пет срещу Дортмунд за победа с 12:0 в последния кръг. Това обаче не бе достатъчно за четвърта поредна титла на отбора му, като шампион станаха "козлите" от Кьолн. Последва нова загуба от Ливърпул, този път на полуфинал. В кариерата си Хайнкес вкара 51 гола в 64 мача в европейските клубни турнири. С подобна ефективност може да се похвали само Герд Мюлер..

Кариерата на Юп като футболист приключи през 1978-а и още тогава той бе легенда на Бундеслигата, на Гладбах и на германската игра. Той бе част от звезден отбор на Гладбах с Алън Симонсен, Берти Фогтс, Херберт Вимер... Това, което предстоеше в треньорската кариера, трудно можеше да се предвиди. А тя започна с 8-годишен период в Гладбах като асистент и последствие старши треньор. Хайнкес наследи Удо Латек едва на 34-годишна възраст - рискован ход, който показва какво неизмеримо доверие ръководството имаше към този човек. Година по-късно Юп изведе Гладбах до нов финал за Купата на УЕФА, който беше загубен от сънародниците Айнтрахт (Франкфурт). Седмото място в шампионата бе разочарование.

Embed from Getty Images

Последваха три много слаби сезона, но въпреки това Юп бе оставен на поста. Чак през 1984-а Гладбах отново се намеси в битката за титлата, като завърши трети и загуби по голова разлика спрямо шампиона Щутгарт и подгласника Хамбургер. Освен това претърпя поражение на финала за Купата от Байерн.

През 1986-а Гладбах на Хайнкес постигна забележителна победа с 5:1 над Реал (Мадрид) в третия кръг за Купата на УЕФА, но на реванша загуби с 0:4 на "Сантяго Бернабеу" от бъдещия шампион. Треньорът описва това като "най-лошата вечер в кариерата си". Във финалния си сезон начело на "жребците", Хайнкес завърши трети в първенството и така и не успя да спечели трофей. Нарекоха го "шампионът без купа", който продължава да се радва на огромно уважение в град Мьонхенгладбах.

Последваха четири години начело на Байерн, който щеше да се окаже най-важният клуб за кариерата му като треньор. В този период Юп спечели първите си две титли като наставник и изведе тима си до два полуфинала в КЕШ, загубени от Милан и Цървена Звезда по еднакво драматичен начин - след продължения. Хайнкес бе уволнен на 4 октомври 1991-а след само четири победи в 12 мача от Бундеслигата през сезона. Решението за отстраняването му по-късно е определено от Ули Хьонес като "най-голямата му грешка", тъй като след него Байерн затъна още повече.

Embed from Getty Images

Година по-късно Хайнкес стана първият германски треньор, който води испански отбор, различен от Барселона, поемайки Атлетик Библао. Двугодишният му период там не бе запомнящ се и логично последва връщане в Германия, за да застане начело на Айнтрахт. Там влезе в конфликт със звездите на отбора Тони Йебоа Джей- Джей Окоча и Мауриси Гаудино, които не спазват дисциплината, с която Хайнкес се отличаваше през годините. Само че наставникът бързо след това си тръгна, за да се върне в Испания. Хайнкес пое отбора на Тенерифе през 1995-а и го изведе до съответно пета и девета позиция в шампионата. Истинският успех дойде в евротурнирите - полуфинал за Купата на УЕФА, който бе загубен от Шалке.

Позитивният престой в Тенерифе и легендарният статут, който вече Хайнкес си бе изградил, му донесоха предложение от Реал (Мадрид) през 1997-а и той наследи Фабио Капело. Там дойде един от най-големите успехи в треньорската кариера на Юп.

Той върна Европейската купа на шампионите на "Сантяго Бернабеу" след 32-годишна пауза. За целта на финала бе победен Ювентус - 1:0 на "Амстердам Арена". Неуспехите в първенството обаче, белязаха края му начело на Реал. В този клуб една купа на сезон явно не стига, дори да е тази с големите уши...

Последваха кратки авантюри с Бенфика и Билбао преди Хайнкес отново да се завърне в Бундеслигата през 2003-а. Пое Шалке, където имаше слаб период и бе уволнен година по-късно. Последното завръщане в Гладбах се осъществи през 2006-а, когато легендата отново пое клуба. Престоят бе кошмарен, а феновете се обърнаха срещу него, тъй като последва изпадане във Втора Бундеслига след 5 победи в 21 мача.

Хайнкес логично се насочи към приключване на кариерата си и повече от две години бе извън футбола между 2007-а и 2009-а. Тогава обаче дойде предложение от Байерн за временен пост след уволнението на Юрген Клинсман. Авторитетът на Юп помогна на баварците да се класират на второ място и за Шампионска лига - нещо, което далеч не бе сигурно преди назначението му.

Апетитът идва с яденето и Хайнкес се завърна окончателно с 2-годишен договор начело на Байер (Леверкузен). "Аспирините" стартираха с рекордна серия от 24 мача без загуба и влязоха в борбата за титлата с Байерн. В крайна сметка обаче последва лош период и тимът трябваше да се задоволи с четвъртото място. През следващия сезон нещата си дойдоха на мястото с второ място и класиране в Шампионска лига.

Embed from Getty Images

Въпреки успешния период, Хайнкес реши да не удължава договора си с Леверкузен и през 2011-а получи предложение от Байерн отново да застане начело. Така на 66, той се превърна в най-възрастният треньор в Бундеслигата. Баварците загубиха първенството и Купата от Борусия (Дортмунд), но стигнаха финала на Шампионска лига, който щеше да се проведе на "Алианц Арена". Загубата с дузпи от Челси бе болезнена за всички сързани с клуба, тъй като клубът остана втори във всички турнири, в които участва през сезон 2011-12 г.

Сезон по-късно Хайнкес бе в стихията си, въпреки че ръководството обяви, че ще го смени с Пеп Гуардиола. Байерн постигна рекорд, като спечели шампионата още на 6 април. Постигна куп върхови постижения: 91 точки, 25 точки спрямо втория, 29 победи, 14 поредни успеха в хода на сезона, 21 чисти мрежи, най-добрата голова разлика (+80) и най-малко допуснати голове (18).

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кулминацията в треньорската кариера на Хайнкес дойде точно в онзи сезон. Той разби фаворита Барселона с общо резултат 7:0 в полуфиналите на Шампионска лига, а в последствие би Дортмунд с 2:1 на финала. Така стана едва четвъртият треньор, който печели турнира с два различни отбора. Завоюван бе и финалът за Купата срещу Щутгарт и така Байерн на Хайнкес стана първият германски отбор с требъл. Франц Бекенбауер нарече това "най-силният отбор на Байерн за всички времена" - нещо, с което мнозина специалисти и феновете се съгласиха. Предварителната договорка с Гуардиола означаваше, че Хайнкес е отстранен от отбора си и в двата случая, в които печели Шампионска клуба.

След звучните успехи Юп се отдаде на заслужена почивка преди да бъде повикан отново на пожар от Байерн през октомври 2017-а. Постигна 12 поредни победи в Шампионска лига и счупи рекорда на Луис Ван Гаал. Отново направи Байерн шампион и закова статистиката си на 1262 мача като треньор в три различни първенства. Спечели общо 13 трофея, като два от тях бяха в Шампионска лига.

"Не се чувствам стар като цяло. Гледам да съм активен и да не мисля, че съм на 75. Възрастта е просто число, но погледнато ретроспективно, се чудя как отмина толкова време", заяви големият рожденик днес пред "Кикер".