Франция пееше и танцуваше с Жюсто. Топката - също.
Само вратарите не бяха доволни от него, тъй като обичаше да ги прави да изглеждат не на място, дори леко смешни.
Той е един от забравените футболни идоли, за него се говори и пише рядко, а не бива. Не е играл във времето на социалните мрежи, няма последователи като Меси и Роналдо. Не е и Пеле, ни Марадона.
Но едно е сигурно - втори като Жюс Фонтен просто няма да има с постижението му, което изглежда абсолютно непоклатимо. Дори рекордът на Стефка Костадинова има изгледи да падне някой ден, че и този на Болт, макар и там да ни се вижда доста съмнително.
Но този на Фонтен вероятно е вечен.
През далечната 1958 г. Жюсто, както го нарича Франция с ударение на "о", се покри със слава. На летището в Париж при завръщането на отбора от Мондиала в Швеция, хората го понесоха на ръце, а той опитваше да държи високо горе над главите им един пакет - пушката, която получи от организаторите като награда за реализатор номер едно на турнира.
Да, това е същото световно, на което изгря Пеле, блестя Гаринча, шведското трио Гре-Но-Ли едва не заведе домакините до титлата, а Яшин изуми света. Голямата звезда би трябвало обаче да е Фонтен.
Той вкарва 13 гола! Нанизва ги в само в шестте мача от турнира, за да стане топголмайстор. Никога след това не се е случвало и - бъдете сигурни - няма да се случи.
Кой е той - Жюсто, забравеният идол?
Роден в Маракеш през август 1933 г., с родители французин и испанка, които търсят щастието си в Мароко. Таткото служи в армията там по време на войната, а след това остава и работи в тютюнева фабрика. На 16 години Жюс заиграва в Казабланка за тима на Унион Спортиф Марокан, а и завършва лицея "Льоти" в града.
Клубът плаща образованието му, а младежът е изумителен нападател - вкарва 62 гола в 48 мача, макар статистиките да не са напълно безспорни за онзи период в мароканския футбол. Става шампион, а по-нататък в кариерата му това се случва още няколко пъти.
На 19 го виждат скаутите на Ница, а и семейството решава, че е време да се върне във Франция.
Фонтен избуява пред публиката в родината на татко си, като печели Купата на страната още в първия си сезон, а също така за първи път е повикан в националния тим. Отбелязва дебюта си с хеттрик във вратата на Люксембург за разгрома с 8:0 на "Парк де Пренс". Разочарованието е, че не го викат за Мондиал 1954, опират се на по-опитни играчи.
Той отвръща с голове за Ница - 45 в три сезона, като носи и титлата в последната си година там (1956-а). Но и преживява голяма трагедия, която оставя отпечатък. Приятелят му Кристиан Лабале, който играе в Сошо, е вероятно най-близкият човек на Жюсто. Двамата често са заедно из кафенетата, пътуват и до Париж в свободни дни.
Една сутрин преди тренировка с Ница, Фонтен научава, че Лабале е застрелян в кафене от гангстери. Вероятно става дума за история около женско сърце, а Жюс е убеден и днес, че живее втори живот след онзи случай. Трябвало е да бъде с приятеля му навън в същата вечер, но пропуска излизането заради новото си гадже...
Скоро след това преминава в Реймс в най-голямата сделка на френския футбол след тази, с която Реал взима Раймон Копа същото лято. Двамата са големи приятели, но се разминават - Стад Реймс продава Копа на Реал за близо 15 милиона франка (нещо като 300 000 евро днес), а дава 10 от тях на Ница за Фонтен.
Заплатата му е 250 000 франка, което го прави трети най-скъпоплатен играч на планетата тогава след Копа и Ди Стефано, като е пред хора като Пушкаш и Ран.
"Бяхме най-големият клуб във Франция - спомня си нападателят. - Просто неудържими. Аз вкарвах голове на воля в този страхотен отбор и скоро бях национал отново."
Така е - за първи път го викат пак през 1956-а, три години след дебюта. И то - само за една контрола. Пак толкова играе и следващата година, а идва 1958-ма, която има Мондиал. Фонтен иска да играе, Копа и останалите лидери на Франция също го искат в отбора.
Взимат го в състава, но е предвиден за резерва. Рене Биляр обаче, с когото са в една стая на лагера в Швеция преди първенството, се контузва. Добрият му приятел му отваря място в състава, макар и не по начина, по който някой от тях двамата би искал това да се случи.
И се започва една...
Фонтен стартира световното в слънчевия ден на 8 юни, а Франция разпилява Парагвай със 7:3. Съставът с Вишниески, Пиантони и Копа, а и с Жюсто на върха на атаката, направо е грандиозен. Нападателят на Реймс е в стихията си и нанизва хеттрик.
Следва загуба с 2:3 от много силния тим на Югославия, а двата гола за "петлите" пак на са Фонтен. Той добавя и победно попадение над Шотландия в последния мач от групата - 2:1, което осигурява класиране на тима напред.
На четвъртфинала е ред на нов рецитал - 4:0 над коравите северноирландци, а два от головете са на Жюс, вкарани само за 6 минути. Франция е на полуфинал, където се задава сблъсък с Бразилия, която вече е гледана като някакъв диамант - златиста магия, изригнала на турнира със 17-годишното чудо Пеле и неуловимия Гаринча на крилото. Мачът е едно от украшенията на Мондиала, а стадион "Расунда" в Стокхолм аплодира горещо и двата тима.
Вава открива във втората минута, но само 7 по-късно Фонтен изравнява. Следва обаче лекция по футбол на това генийче Пеле, което вкарва три пъти, а Диди добавя още един гол за крайното 5:2. Мечтата на французите отлита. И все пак оставя една последна мисия, като мачът за третото място е срещу актуалния шампион Западна Германия.
Франция съвсем се разгръща, оставяйки настрана всички писания във вестниците в родината. А те, обяснимо само 13 години след края на Втората световна война, са свързани с политика, реваншизъм и т.н.
На терена се играе футбол, а основните виновници за това са "петлите" - 6:3 с четири гола на Фонтен! В този мач дори не играе със своите обувки, които са скъсани, а тогава няма изобилие от резервни. Взима тези на резервата Стефан Брю, а после двамата приятелски се разбират бутонките да останат за Жюсто - та те са исторически, вкарва четири на германците с тях!
Той завършва турнира с 13 попадения в шест мача. Изумително и за тогава, а и за цялата история на световните първенства. Четири години по-рано наказателната акция на унгарците на предишния Мондиал е донесла 11 гола на Шандор Кочиш, а в Мексико 1970 Герд Мюлер стига до 10. Това са двамата, които са най-близо до постижението на Жюсто. Никой друг не е минавал кота "9".
Фонтен се връща в родината като национален герой, носен на ръце на летището в Париж от посрещачите. Той вече е голяма звезда. Записва песни с музикални идоли по онова време като Жил Бернар. С него правят песента "Vas-y Justo" ("Давай, Жюсто"), която става огромен хит във Франция. С головете си той кара страната да пее и танцува, с шлагера му с Бернар правят същото.
В Реймс подновява със същото постоянство дейността си. Вкарва 123 пъти в 130 мача за клуба, печели три титли и една Купа на страната. През 1959-а играе и на финала за Купата на шампионите срещу Реал, като до него в атаката на отбора е и завърналият се от Мадрид негов приятел и съучастник Копа. Но не успяват... В турнира през онзи сезон Фонтен нанизва 10 гола и отново изумява Европа.
Във френския национален отбор това се оказва единственият му Мондиал. Тимът не се класира за Чили 1962, а и по това време нападателят вече се е отказал. Спира с футбола само на 28 години и 10 месеца в началото на същата 1962-ра, след като близо 2 години опитва да се отърси от тежка травма.
През март 1960-а Секу Туре от Сошо, друг много силен нападател във френското първенство в онзи момент, му чупи крака на две места. После отива в болницата при Жюсто и плаче до леглото му, напълно съсипан.
Последният му мач за Франция е срещу България през декември 1960-а на "Парк де Пренс", тъкмо завърнал се от травмата. Домакините печелят с 3:0, а в края на тези световни квалификации българите ги разплакват, като се класират за първенството в Чили. В този двубой Фонтен не вкарва, като това е един от едва петте мача с петела на гърдите, в които не се разписва. Общата му статистика за френския тим е потресаваща: 21 мача, 30 гола!
Два месеца след мача с България чупи крак отново, но и уврежда връзките на коляното. Опитва да се завърне в края на 1961-ва, но нищо не е същото. Не може да издържи и твърде рано спира.
Нататък животът му продължава с опити в треньорската професия, включително за два мача на френския национален тим, на Мароко, както и на ПСЖ, където феновете го обожават, но за три години не успява да постигне никакъв значим успех.
Странна птица е, не пие алкохол и дори не обича вино, което е твърде нитипично за един французин. Реймс е отбор, в който излизането из винарните след мачове е традиция, но на Жюс му лепват прякора Пингвина, защото пие само вода. И до днес е така, вече на 87 години.
Историите му са разказвани винаги с невероятно чувство за хумор, въпреки че интересът към него не е голям и интервютата му се броят на пръстите на едната ръка.
Твърде странно за играча, когото във Франция избраха за №1 на всички времена през 2003-а, пред Платини, Копа и Зидан.
"С Мароко се провалихме на квалификациите за Мондиал 1982 заради федерацията - казва в едно интервю. - Организирахме някаква безсмислена контрола преди решаващия мач с Камерун и след нея намерих един от моите играчи мъртъв в басейна на хотела. Беше се напил и беше паднал вътре. Всички се бяха напили... Оттам нататък отборът тотално изгуби концентрация и нямахме шансове срещу Камерун.
Спортният министър на страната опита да се меси в състава, а аз си хванах самолета за Франция и му написах телеграма: Сбогом, след като ръцете ми не са свободни!"
Култова е и историята за запознанството със съпругата му.
"На един мач с Реймс в Тулуза пред стадиона имаше някакви момичета, които поздравяваха и целуваха съотборниците ми. Брюнетката не ме интересуваше, но си харесах блондинката. Казах: Защо ме пропускате, и сам се подложих да ме целуне. Тя отвърна, че не ме познава... А аз бях голмайстор на отбора! Е, женени сме от над 50 години и имаме две деца..."
Днешният футбол не му харесва особено, въпреки че има играчи, които гледа с удоволствие.
"Обичам Меси и Барселона, но телевизията е смъртта на футбола. Вижте например Кристиано Роналдо, който все се съблича и си показва мускулите. Кого го интересува това? Аз искам да гледам футбол, по наше време нямаше мачове по телевизията и никой не се перчеше със съблечена фланелка!"
Странна птица, както вече ви казахме. А ще бъде ли бит някога неговият рекорд? Според нас, а и всеки мислещ човек - едва ли. Ето го и неговото мнение по темата.
"На този въпрос имам един отговор, под формата на анекдот.
1000 години след нашето време египтолози намерили саркофаг с мумия в една от пирамидите. Изведнъж виждат, че тя се мърда. Мумията извикала: "Падна ли рекордът на Жюс Фонтен?"
Ето това е моят отговор!".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}