Не толкова далечната 2017-a бе една от най-успешните години за футбола на Англия. Националният отбор до 20 години успя да спечели Световното първенство, тимът до 19-годишна възраст вдигна трофея на Европейското, а юношеският състав до 17 години също се превърна в световен шампион.
Всички предричат бляскаво бъдеще на младите футболисти, като дори тези момчета някой ден могат да изкачат световния футболен връх.
Английски футболист, който да играе извън Острова, е рядко явление. Успешните престои на такива играчи в силните първенства на Европа се броят на пръсти. В новото време подобни примери са престоите на Дейвид Бекъм и Стийв Макманаман в Реал Мадрид, както и Гари Линекер в Барселона (за три години с "каталунците" печели Купата на краля и Купата на носителите на купи).
Нa базата на неособено големи успехи на свои сънародници в чужбина, защо, как и кои младежи от "златното поколение" на Англия решиха да потърсят късмета си извън границите на Острова? Защото тази тенденция се наблюдава съвсем отчетливо в последните 18 месеца.
Адемола Лукман (крило)
Адемола Лукман е младокът, който "построи" пътя за таланти от Висшата лига до Бундеслигата. След това неговия пример последваха и други. В последния ден на зимния трансферен прозорец на сезон 2017/2018 г. англичанинът се присъедини под наем от Евертън към РБ Лайпциг - отбор, който е препълнен с млади и талантливи футболисти. Или с други думи - идеалното място за един 20-годишен играч, който иска да се развива и да играе редовно.
До края на сезона той успя да се разпише 5 пъти и да направи три голови паса, като е участвал в 11 мача в Бундеслигата. След доброто му представяне в Германия, родният клуб Евертън реши да си го върне за настоящата кампания, въпреки че немският отбор искаше да го задържи за постоянно.
Изявите му за "карамелите" пак не са много - едва 489 минути до този момент. Дали Лукман няма да иска отново да потърси късмета си извън пределите на Острова, за да прави това, което е най-важно за един млад футболист - да играе често...?
Джейдън Санчо (крило)
Джейдън Санчо е може би най-актуалното име в момента, и то не само в английския футбол. 18-годишният техничар изумява света с представянето си с екипа на Борусия (Дортмунд). През този сезон в Бундеслигата младокът отбеляза 6 гола, като записа и 3 асистенции в 18 мача. Той е една от причините "жълто-черните" да са лидери в класирането.
През 2017 г. става световен шампион за юноши до 17 г. През лятото на същата година Санчо преминава от Манчестър Сити в Борусия за сумата от 8 млн. евро. Фурорът, който прави младият техничар, е доказателство за английските таланти, че могат да пробият в голям отбор извън родината си.
Силното му представяне му спечели и повиквателна за мъжкия национален отбор на "трите лъва" през 2018-а, на 4 октомври той дебютира срещу Хърватия в турнира Лига на нациите.
Рийс Нелсън (нападател)
Големият талант на Арсенал Рийс Нелсън изкара обещаваща лятна подготовка с "топчиите" под ръководството на новия мениджър Унай Емери. В крайна сметка обаче лондончанинът избра превръщащия се в тенденция за младите играчи от Острова път към Бундеслигата. 18-годишният талант разкри, че една от причините да се присъедини към Хофенхайм под наем, е философията на мениджъра Юлиан Нагелсман да залага на млади и обещаващи футболисти.
Още в дебюта си Рийс се отблагодари подобаващо на младия немски специалист за оказаното доверие. 14 минути след появата му в игра, младото крило успя да отбележи и първия си гол в професионалния футбол. По този начин сякаш Рийс се обърна към мениджърите във Висшата лига и извика "Вижте ни, ние можем!". През този сезон англичанинът успя да се разпише 6 пъти и да направи 1 асистенция в 13 срещи.
Джонатан Панзо (защитник)
Роден в южната част на Лондон, син на котдивоарски родители. На 9-годишна възраст той се присъединява към школата на Челси, където прави огромно впечатление. В последния си сезон за "сините" 18-годишният Панзо печели 5 купи, като е и част от талантливия англиийски отбор до 17 години, който печели Световното първенство през 2017-а. За разлика от своите колеги, които отиват в Бундеслигата, той поема по друг път- френската Лига 1. През юли 2018 г. младият защитник преминава в Монако за сумата от 2,7 млн. евро, но няма проблем с приспособяването, тъй като знае френски - това е езикът на неговите родители. Панзо е неизменна част от втория отбор на "монегаските" през този сезон, записа и двубои за първия тим.
Основната мотивация за решенията на тези млади таланти е ясна - искат повече игрово време.
Това е нещо, което английските клубове не са склонни да им дадат, задъхани в преследването на трофеи, място в топ 4 и други цели.За разлика от тях, отбори като Борусия (Дортмунд), Монако, РБ (Лайпциг) и редица други тимове, смело дават път на младите. Особено, когато са добри.
В Англия футболът вече е бизнес, в който печалбите са равни като значимост с резултатите, а те пък са търсени сега и веднага. Всеки клуб от Висшата лига може да си позволи играч, който ще донесе нужните победи. Типичен пример за това е решението на Челси да закупи Кристиан Пулишич за 58 млн. лири от Борусия Дортмунд през януари. А не да изпозлва един от най-обещаващите си таланти Калъм Хъдсън-Одой, който играе на същия пост и има - според експерти - не по-малко потенциални заложби от американеца. Неслучайно за подписа на младия англичанин се бори Байерн (Мюнхен), който предлага 35 млн. лири.
Златните момчета на Англия може да се разбягат по примера на Санчо, Лукман и Нелсън. За националния тим това също може да е добра новина. Елитът на Висшата лига обаче трябва да се замисли за подхода си към тях.
Ако му остане време, в това задъхано и непрестанно преследване на още печалби, трофеи, глобална стойност и влияние в социалните мрежи.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}