Ако ще каните гост във футболно студио или си търсите компания, за да си побъбрите за любимата игра, задължително изберете някой, който да каже нещо интересно по темата. Ако имате избор, ще искате да е човек видял много, пътувал и да е добър разказвач.
Няма как да ви е скучно в такава компания, нали? Особено, ако освен футболни истории, той може да ви разкаже какво е да изкараш три месеца в сингапурски затвор, как се чувстваш, когато се събудиш в костюм на горила под мост в Албания или пък онази велика история с пингвина... За нея - почакайте, наистина си струва!
С две думи - ако можехте, бихте поканили Лутц Пфаненщийл.
Днес този Лутц е спортен директор на Фортуна Дюселдорф, а и чест гост на студия за футбол в Германия, редом с легенди като Матеус, Кан или Нетцер.
И хората го харесват как се представя пред камера, а в клуба му явно са доволни и от работата, която върши като глава на спортно-техническия щаб.
Той знае много за футбола, все пак е минал през всичко, което играта и животът могат да предложат като предизвикателства.
Хронологично историята започва през 1992-ра, когато Лутц е на 19.
Шансът на живота му се появява на прага на дома му в Цвайсел, недалеч от Мюнхен. Идват пратеници на Байерн, които искат тийнейджъра да заиграе за колоса.
По това време Пфаненщийл вече е в отбора на Германия до 17 и 18 г., сочат го за един от добрите млади вратари в страната. Байерн го бе забелязал и иска да си осигури подписа му с перспективата да развие качествата му.
"Можеше да подпиша с тях тогава - признава днес този ненадминат чешит. - Щях да съм втори вратар на Оли Кан, когото взеха месеци по-късно. Чакаха ме пет-шест години в Байерн, с по някой мач за купата на година, добра заплата, слава, чудесен живот и вероятно трансфер в отбор от Втора бундеслига за последните сезони от кариерата ми. Не съжалявам нито за секунда, че избрах друг път."
А пътят, който избира, е направо изумителен. На 20 години отива в Малайзия и играе за Пенанг. Тогава обаче среща онази тъмна страна на футбола, която го преследва и до днес - азиатските властелини на нелегалните залози и черно тото командват парада още по това време, през 1994-а. Днес твърди, че това е една от причините след само 12 мача да се върне в Европа. Спестява много неща от този период в разказите си, но през годините "тъмната страна" се явява още няколко пъти в живота му.
Друг голям фактор да се прибере на Стария континент обаче е, че го иска велик клуб. Уимбълдън. Лудата банда. Онзи тим, който в края на 80-те скандализира английския футбол със стила си на терена и извън него. Или, по-точно казано, с тоталната липса на стил. Непоколебими "ръгачи", агресивни като кръчмарска команда, но не отстъпващи нито педя дори на грандовете в страната.
През 1994-95 г. те не са вече силата от края на 80-те, но са част от Висшата лига. В състава "блестят" легендарни фигури като Вини Джоунс, Крис Пери, Ханс Зегерс и Нийл Ардли.
И днес Лутц не може да ви отговори със сигурност кой от тях измисли идеята да откраднат всичките му дрехи, докато се къпе след първата си тренировка. Излиза от душовете и няма какво да облече. Останалите също ги няма - те умират от смях пред старите съблекални на стадион "Плау Лейн". Не че на Пфаненщийл му пука особено, той си е тотално перде още тогава. Излиза по една кърпа и започва да търси какво да облече из помещенията на стадиона.
За щастие в онзи ден секретарката и няколкото жени, работещи в клуба, не виждат гневния полугол германец, който ръмжи нещо неразбираемо с баварския си акцент из стадиона. Поредната лудост на Лудата банда, където такъв тип шеги са ежедневие.
На 21 години Лутц вече е видял повече, отколкото някои футболисти успяват да преживеят за цялата си кариера. Отива и в Нотингам, след като в Уимбълдън няма шанс да пази - там Зегерс е несменяем, Нийл Съливън - резерва, а трети вратар - великият Питър Шилтън, вече на 45 години. Да тренира с този гигант оставя огромно впечатление у младока от Бавария.
Във Форест също се появява в неподходящ момент. Отборът е силен, стига до промоция във Висшата лига, но си има трима отлични вратари - Марк Кросли, Марко Пасколо (страж на Швейцария) и Дейв Безант. Няма как Лутц да пази. А той това иска и отново поема на път. Ако му се седеше заради заплатата, щеше да е в Байерн, нали помните.
Заминава за Южна Африка и облича екипа на Орландо Пайрътс, като четирите месеца там го срещат с уникални места - обикаля всички възможни резервати наоколо, защото е влюбен в животните. Снима се с тигри, жирафи и какво ли още не.
Днес, повече от 20 години по-късно, снимките му с всякакви представители на фауната в страната, се появяват в профилите му в социалната мрежа. Правени са отдавна, но... тогава не е имало Facebook, Instagram и Twitter. Иначе - само помислете какъв хит щеше да е той в мрежата, въпреки че не играе за топ тим.
Следваща спирка - Финландия. Играе за TVP и гранда Хака, но тук за втори път в живота си се сблъсква с тото-мафията, като твърди, че е чул и видял как се уреждат мачове. Тръгва си и сякаш идва времето да се укроти, недалеч от родните земи - подписва с Вакер Бургхаузен в Бавария...
Край на приключенията? Никакъв шанс. Пътешествията тепърва започват!
Където и да отиде, случките около него са за историята. Събира ги в книга през 2002-ра, като я озаглавява "Неустойчивият - Приключенията ми като вратар на света". Има право и за двете съждения в заглавието. В Бавария се задържа кратко, твърде скучно му е.
Все пак говорим за човек, който се е събуждал под мост в Шкодра, Албания, облечен в костюм на горила. Не, не - не е снимана реклама с него. Просто предната вечер е била годишнината на клуба му тогава - Влазня, та Лутц се е впуснал в приключения. Не помни как се озовава под моста и не стига до хотела, където живее в онзи момент.
В книгата си описва и как е станал едновременно треньор, президент и вратар на Калгари Мустангс в Канада през 2006-а, за да разбере, че това не отнема почти никакво време. Клубът е напълно аматьорски, а той е единственият, който получава някакво заплащане. Просто трябва да намери средства (като президент), за да плаща на професионалния си вратар (себе си).
Същият този човек преследва няколко километра на спринт крадец, който е влязъл в дома му в Нова Зеландия и е откраднал портфейла му, докато се къпе. Взел е и нещо по-ценно един сак, в който Лутц пази фланелките на всички отбори, за които е играл дотогава. А те не са никак малко и вратарят ги носи навсякъде със себе си.
Крадецът е настигнат, респектиран от 187-сантиметровият здравеняк и предаден на органите на реда. Не подава жалба, че "респектирането" идва с няколко шута и юмрука...
Пак в Нова Зеландия този несравним футболен стопаджия Пфаненщийл прави и един от големите си хитове - отвлича пингвин!
"Всъщност, просто си взех един от плажа и го отнесох у дома - разказва случката. - Реших, че мога да го гледам в банята, имах огромна вана. Ден по-късно обаче го върнах при останалите, защото къщата миришеше на магазин за сурова риба. Много са симпатични, големи сладури, но никога не се затваряйте с тях на малки пространства."
Причината да го върне е и друга - разбира, че полицията издирва пингвина, а наказанието за такова престъпление е депортиране от страната. Разминава се дори без глоба, хората приемат цялата работа на майтап. И това го има в книгата, ако не вярвате... Тогава играе за местния Дънедин Техникал.
Лутц обича да пътува, както вече вероятно сте усетили. И ако миризмата на пингвина е успял да издържи малко повече от 24 часа, представете си как е понесъл 101 дни в сингапурски затвор. Защото и през това минава.
Вкарват го зад решетките през 2001 г., когато играе за Гейланг Юнайтед, по обвинение за участие в нелегалните залози и уреждане на мачове. Обвинението е сериозно - че е взел три пъти суми за залози на собствения му отбор. Всъщност, оказва се, че няма закон за това провинение в страната по това време и не успяват да го осъдят. Според него е напълно невинен и други са се измъкнали, натопявайки него.
"Беше най-тежкият период в живота ми - разказва за престоя в затвора. - Плаках в някои вечери, защото видях и чух ужасни неща. Имаше и сбивания, но поне не съм някой дребосък, иначе вероятно щеше да ми е доста трудно."
Списъкът с континентите, на които е играл, е пълен. Лутц е играл за 27 отбора (за два - по два пъти) в период от 21 години. Стъпил е с бутонките си в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка, както и в Океания. Няма материк със съществуваща футболна система, призната от ФИФА, в който да не е вписан. И няма друг играч в историята като него в това отношение.
Животът му е хвърлил много предизвикателства, но вероятно най-тежкото е на 26 декември 2002 г., когато играе за Брадфорд Парк Авеню в пета английска дивизия. Тогава вижда смъртта в очите. Сблъсква се с огромния трикрилен гардероб, кръстен Клейтън Доналдсън, който в тази вечер играе ролята на централен нападател на Хароугейт. Двамата тръгват към висока топка и не отстъпват.
"Клейтън не направи нищо лошо, просто се сблъскахме - разкрива Лутц. - Не помня нищо след това."
Докторът на Брадфорд Парк му прави дишане уста в уста, а в болницата се борят за живота му часове, в които е в кома. Нервната му система отказва да работи. В клинична смърт е, а съиграчите му дори не си отиват до дома, седят там цяла нощ по бутонки и екипи. Мачът е прекратен веднага след инцидента. Връща се от оня свят, като седмица по-късно отново е на вратата противно на всякакви лекарски предупреждения да не го прави.
Изобщо - луд човек, пътешественик, футболен стопаджия, за който няма граници.
След като спира с футбола през 2011-а, когато играе за Рамблърс в Намибия, германският вратар решава да направи нещо благотворително, използвайки огромните си контакти във всяка точка от планетата.
Основава Глобал Юнайтед - отбор, в който се включват в различни моменти Карлос Валдерама, Зинедин Зидан, Зико и Лотар Матеус. Пътуват, играят мачове в различни кътчета на света, а парите отиват за добри каузи. Основната - подпомагане на кампании срещу глобалното затопляне.
Какъв по-подходящ отбор за този тип от състав с име Глобал Юнайтед?
Бил е в една съблекалня с Вини Джоунс и Питър Шилтън. Делил е една баня с пингвин. И една килия със закоравели азиатски бандити. Изобщо - какво може да стресне Лутц Пфаненщийл?
Сигурно мисълта, че трябва да си остане у дома за дълго време. Но ето, че в последните 6-7 години го прави. В Германия е, бе анализатор на телевизионни канали, после скаут на Хофенхайм.
Именно той е човекът, довел в Европа Роберто Фирмино, днес звезда на Ливърпул. И тази история си я бива - забелязва, че е доста добър и много евтин нападател на играта Football Manager, свързва се със свои хора в Бразилия и разпитва за почти неизвестния тогава играч. После го довежда в Хофе и ... останалото е история.
След това отваря главата в Дюселдорф, където от близо 3 години е спортен директор и се справя добре. Изглежда се е кротнал.
Но не залагайте голяма сума на това.
Все пак в неговата кръв пътешественикът никога няма да умре. Пътеводителят на най-големия футболен стопаджия може и още да не е довършен.
***
27 отбора, 15 държави, 6 континента
Играе в отбори от Германия, Англия, Норвегия, Белгия, Финландия, Албания и Армения (Европа); в Сингапур и Малайзия (Азия); в Нова Зеландия (Океания); в Намибия и Южна Африка (Африка); в Бразилия (Южна Америка); Канада и САЩ (Северна Америка).
Като треньор е близо година наставник на вратарите в националния тим на Куба, а освен това работи в Намибия, Норвегия и Нова Зеландия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}