Ако попитате някой фактор в БФС защо продължава българското първенство по футбол в тази ненормална обстановка, отговорът ще е:

По наредба не можем да го спрем, ако няма над 10 заразени едновременно в поне пет клуба. И точка.

Нищо, че ситуацията е напълно ненормална и нова. Ние се придържаме към наредбите, тотално зачерквайки далеч по-важни от тях неща. Да не говорим, че тези нормативни документи са погазвани толкова пъти през годините, особено пък при това ръководство на БФС, че направо е смешно сега да ни ги размахват пред очите.

С две думи - футболът в България трябва да бъде спрян незабавно до след Нова година, защото това е единственото разумно и логично решение. Този уикенд ще има 2-3 мача, миналият имаше пак толкова, а за другия - един Господ знае.

Отложиха се един куп двубои, има отбори с по 12, 13, че и 17 карантинирани с ковид играчи. Треньори, щабове, служители.

Ситуацията в микрокосмоса на футбола у нас е също толкова ненормална е тежка, колкото във всяка друга сфера на ежедневието - пандемията не подминава никоя от тях.

Защо се играят мачове всъщност в България в момента? Посочете ни една логична причина?

Имаме постоянно отлагане, разбъркване на календар, който ще доведе до хаос. Освен това отбори са карани да играят след излизането от карантина на играчите им, но те няма как да са подготвени след 7, 10 или 14 дни без тренировка. Тази седмица е Левски, другата ще е ЦСКА. Беше Славия, сега е Берое, на 1 декември ще е друг отбор.

Защо продължаваме това подобие на футболен шампионат, в което клубовете - и те не са изцяло виновни за това - не могат да осигурят средата за играчите си, в която да се предпазят от заразата? В големите западни отбори е друго, ресурсът и подготовката за ситуацията са различни. Тук е така. Да се съобразим с това как е тук.

Да бяхме Англия, Италия или Германия, да можем да осигурим нужните нива на защита и изолация - и на стадиони, и в тренировъчни бази - ОК, нека си върви футболът. Но не сме. Да сме продали по 10-12 хиляди билета за всеки двубой и сега да разочароваме феновете с това решение - ОК. Но мачовете са без публика. Буквално се доиграват и е мъка за всички.

Разумното решение е футболът да спре до втория месец на 2021-ва. ЦСКА и Лудогорец ще си изиграят по три двубоя в следващите три седмици в Лига Европа и - толкова. Тъкмо ще имат време да се подготвят за тях. Национални отбори няма до март, останалите ги пускаме в почивка, изместват си по-рано подготовката и старт на чисто.

Прогнозите са за кратка и мека зима, което означава, че на 15-и или дори 10-и февруари мачове могат да се подновят. Отборите ще имат достатъчно време за почивка и подготовка. И ще започнат в пълен състав, а не - днес на тренировка ги няма 7, утре - 8, обаче други трима се връщат...

От средата на февруари до края на май има 17 уикенда. Махаме този, предвиден за националните отбори, и пак имаме достатъчно време да завършим сезона.

Съвсем постижимо е през февруари да бъдат разграфени отложените от есента мачове преди спирането, до изравняване на броя им за всички отбори, а се изиграят и осминафиналите за Купата на България. Това са по 2-3 двубоя за някои тимове, по 1 за други.

Така от 1 март ще стартираме реално полусезон, в който се целим да изиграем 17 или 18 кръга за 13 уикенда до края на месец май. Нищо особено с 4-5 междинни рунда.

Снимка: БТА

Да се помисли как да се прекрои формата за Купата, както се прави от всички в тази извънредна не само за футбола ситуация. Например - минитурнир от четвъртфинали, полуфинали (в един мач) и финал. Всичките в София на два стадиона, така и така са без публика. Нещо като "балоните" в тениса и в европейските турнири от края на миналия сезон.

Естествено, ако дотогава няма промяна в тази обстановка. Ако има и публика се допуска, нека са на клубните стадиони. Могат спокойно да се наместят тези 7 мача в 14 дни след края на първенството (30 май - 12 юни).

УЕФА ще има изискване шампионите да завършат до края на месец май, но турнирът за Купата не е засегнат от него. Никой отбор няма да е ощетен, защото представители на Евро 2020 от български клубове няма да има.

Варианти могат да се измислят и разработят. И ще са по-честни и приемливи за всички. В момента имаме хаос, футболът е мъка - не знаем този уикенд кои мачове ще се играят, кои играчи са тренирали, кои - не... Ще има контузии, за съжаление, от липса на подготовка. Ще има и странни резултати, защото отборите не са в пълен състав.

Защо е нужно всичко това?

Да не говорим, че се родиха теории на конспирацията (че как иначе, нали сме в България) за това наистина ли са заразени тези и тези, крият ли положителни тестове онези... И това никак не е приятно. И звучи гадно към всички онези хора, които са засегнати от пандемията и се сблъскват с най-грозното нейно лице. 

А ако пренесем въпроса на едно друго ниво: В цялата тази ситуация на напрежение, притеснение за здравето, бизнесите, работата на хората в условията на пандемия, толкова ли е важно да има мачове? Особено пък пред празни трибуни и с неяснота кой е здрав, кой е болен, кой е тренирал и кой не е.

Отговорът изглежда ясен за всеки разумен човек. По телевизията можем да си гледаме и срещите от Англия, Германия и Италия. Има и достатъчно друг спорт за тези, които искат да го гледат пред телевизора. За нашето си първенство е важно на първо място как да се направи така, че здравето на хората и нормалното провеждане на сезона да са приоритет.

Ясен е обаче и отговорът на хората, от които зависи спирането на сезона. "По наредба" първенството си върви.