Комисията предлага създаването на нов параграф 12, в който да бъде записано, че "за лице, заемало и заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по член 1 по смисъла на този закон." Предлага се още един нов текст в закона, според който документите, които ще останат скрити, ще се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив, под прякото разпореждане на председателя на комисията. Председателят на вътрешната комисия Николай Свинаров каза, че оставя коментара си за пленарна зала. По-късно пред Дарик той заяви: "Става дума за шефове на отдели и сектори, които обаче се оказа, че са на оперативна работа в чужбина. Оттук нататък означаваше България, една значителна част от своето разузнаване в чужбина да го обяви поименно, което никоя нормална държава не би могла да приеме". Той допълни, че скрити ще засегне няколко десетки души. Депутати, банкери, кметове и други ще бъдат огласявани като свързани с бившата ДС в качеството им на публични личности, но няма да бъде оповестявано, ако те са били началници на отдели или сектори във военното разузнаване или в НРС, заемали или заемащи длъжността след 16 юли 1991 година. Това обясни зам.-председателят на комисията Татяна Дончева. По думите й – “спорният” член 32 (за архивния фонд - бел.ред.) остана подчинен на общия принцип: огласяват се лицата, но може да не се огласят документи. Въвеждат се допълнителни гаранции, които били “по-скоро за утеха на специалните служби”. Новите текстове в Закона за досиетата на практика го обезсмислят. Това каза председателят на ДСБ Иван Костов.