През първите две години след влизането на България и Румъния в съюза, или до края на 2008 г., достъпът на българи и румънци до пазара на труда на страните членки ще се регламентира от национални мерки, приети в тези страни, или от двустранни споразумения между новоприетите и страните от ЕС. Няма никакво изискване да бъдем уведомявани какво се предприема по тази линия, твърдят в Европейската комисия. Към изтичането на първите две години от членството на България и Румъния в ЕС, Европейската комисия планира да подготви специален доклад за Съвета на министрите на ЕС. В него ще се опише как и доколко пазарът на труда в съюза поема български и румънски работници. Същевременно страните членки ще трябва да уведомят Европейската комисия какво смятат да правят през следващите три години по отношение на желаещите за работят в тях български и румънски работници. Вариантите пред тях са два. Или да продължат да прилагат още три години националните разпоредби по отношение на българските и румънски работници, или да позволят неограниченото им навлизане на техните трудови пазари. По принцип, напълно свободното движение на българи и румънци на трудовия пазар ва ЕС може да започне след пет години или от 1 януари 2012 година. В документите на ЕС обаче е заложена възможността страните членки да могат да поискат от Европейската комисия разрешение да продължат да прилагат националните си мерки по отношение на българските и румънски работници още две години. Основание за подобно искане може да бъдат “сериозни проблеми на вътрешния пазар на труда“. При всяко положение такова или други искания за продължаване срока на действие на националните мерки по отношение на българските и румънски работници, ще трябва да бъдат много солидно обосновани, уверява Европейската комисия. На пълен достъп до трудовия пазар в ЕС, неограничен от документи или обстоятелства, българските и румънските работници, които искат да намерят работа в страни от съюза, ще имат право от 1 януари 2014 година.