Американски политолози вече влязоха в спор за значението на документа за световната и европейска политика и енергетика, предаде РИА Новости, цитирана от БТА. "Енергийната сигурност е важна концепция, но "Русия не е призрак, който броди из Европа". Да се твърди, че Гърция и България са се огънали пред Кремъл и не са способни да отстояват своите интереси, означава да се пренебрегне основната геополитическа реалност", се посочва в статия, публикувана в сп. "Нешънъл интрист", чиито автори са старшият експерт по стратегически изследвания в Института "Никсън" Никълъс Гвоздев и заместник-главният редактор на списанието Никълъс Ксенакис. Двамата възразяват срещу аргументите на своите колеги Зейно Баран и Димитрис Апокис от института "Хъдсън". В своя статия в сп. "Нешънъл ривю" Баран и Апокис твърдят, че със съгласието да се присъедини към споразумението за петрололопровода Бургас-Александруполис Атина рискува не само своята енергийна сигурност, но и тази на ЕС. Двамата политолози са на мнение, че решението на Гърция да даде на Кремъл ключов отрязък от енергийната инфраструктура, може да доведе до влошаване на гръцко-турските отношения. Те смятат, че новият петролопровод ще укрепи отношенията между Гърция и Македония, ще позволи на страната да изравни енергийните си позиции с Турция и ще създаде преимущества в диалога й с ЕС. Петролопроводът Бургас-Александруполис ще допринесе за диверсифицирането на доставките на енергийни ресурси за Европа и на тяхното транспортирането. Това заяви вчера говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак, предаде ИТАР-ТАСС. "По отношение на споразумения от този род ние нямаме нищо против", каза Маккормак. Говорителят отбеляза, че съществуват редица други проекти за строителство на петролопроводи, при които е важно европейските страни и доставчиците на енергийни ресурси, в това число и Русия, да си сътрудничат и действат, като спазват пазарните принципи.