Това съобщи БТА, като се позова на пресцентъра на Европейския парламент. По повечето промени разликата при гласуването им беше много малка, а с вотът си по окончателната резолюция депутатите отхвърлиха изменения текст със 198 гласа “за“, 355 “против“ и 39 “въздържали се“. Правилникът на ЕП гласи, че при това положение, докладът автоматично се връща в отговорната за това законодателство Комисия по икономическите и парични въпроси. Докладчикът - депутатката от Люксембург Астрид Лулинг от Европейската народна партия, предложи премахване на минималните акцизни ставки за алкохолните напитки. Вместо тях тя предложи държавите членки да приемат кодекс на поведение, за да бъдат определени средни ставки за ЕС. Лулинг беше силно подкрепена от евродепутата Мартин Димитров (СДС). Групата на Партията на европейските социалисти предложи изменения към текста, приет в парламентарната комисия, които подкрепят минималните ставки, но в сравнение с предложеното от Европейската комисия те искат по-малко увеличение, което взима предвид разширяването на ЕС. Специално за България социалистите предложиха изменение 20, което гласи: “Република България може да прилага нулева акцизна ставка за напитки от етилов алкохол, произведени от малки дестилационни инсталации на производители на плодове, при условие че не се осъществява продажба.“ Тъй като става въпрос за данъчна политика, то ролята на ЕП е само консултативна и за всяко решение дали да се увеличат, намалят или премахнат минималните ставки е необходимо единодушно споразумение между държавите членки в Съвета. "Решихме да подадем сигнал на всички останали групи да съборим цялата директива. И така и направихме", заяви евродепутатът Антония Първанова (НДСВ), цитирана от Фокус. Тя разкритикува предложенията на ЕНП и ПЕС, съответно на Димитров и на Кристиян Вигенин (БСП). Първанова обясни, че поправките сега ще се върнат при еврокомисаря по данъчната политика Ласло Ковач, който нямало да може да прокара тези две поправки поне през следващите две години.