Това заяви главният прокурор Борис Велчев, предаде БГНЕС. Депутатите за пръв път обсъждат доклада на прокуратурата и разследващите органи за дейността им през миналата година в съответствие с последните промени на Конституцията.
Велчев обясни, че този брой е резултат от дълго бездействие на редица административни ръководители в прокуратурата през годините, както и на разследващите органи. Давността по някои от делата е настъпила още преди много години, посочи Велчев.
Той допълни, че в отчетите, които е чел, има дела, давността по които е настъпила преди 1989 г. Цифрата е страшна, но тя не се отнася само за 2006 г., а за много дълъг период преди това, обясни Велчев. Въпреки това фактът сам по себе си е скандален, взели сме всички мерки за анализ на прекратените по давност дела особено последните години и там, когато законът позволява, ще бъдат предприети както дисциплинарни, така и наказателни мерки, увери главният прокурор.
"Разчитаме, че през 2008 г. на прокуратурата ще бъдат предоставени достатъчно средства, за да завършим компютърната информационна система, която ще позволи административните ръководители да предотвратяват неоправданото забавяне в работата по делата. През 2006 г. прокурорите в страната са работили по 430 000 преписки, над 90% от тях са решени в рамките на годината", отчете още Велчев. На прокуратурата са върнати над 8% от делата, има увеличение в сравнение с предходните години.
"Очевидно е, че трябва да се предприемат мерки за обучение на прокурорите. Тревожи ни фактът, че върнатите от съда дела често са по знакови дела, с голям обществен интерес. Това издава прибързаност при внасянето на обвинителни актове, за съжаление, често пъти поради твърде големите обществени очаквания и медиен натиск върху нас, но това е политика, която ние очевидно не можем да толерираме", каза още Велчев.
През 2006 г. са били осъдени около 90% от предадените на съд лица, което бележи увеличение в сравнение с последните 2 г. Окончателно са оправдани 1073 лица. Това е малко над 3% от предадените на съд лица, цифрата е тревожна за нас заради потенциалните искове за отговорност на държавата за вреди. Броят на оправдателните присъди е по-нисък отколкото в редица други страни.
"Ръководството на прокуратурата се опитва постепенно да внуши на прокурорите, че не се налага всяка оправдателна присъда да бъде протестирана непременно. Това трябва да стане само ако въпреки позицията на съда прокурорът продължава убедено да поддържа обвинителната теза, а не служебно, за да не се признае, че първоначалната позиция на прокуратурата не е била вярна", подчерта Велчев.