Уикенд в Солун, погледнат от високо Солун е най-близкото до София, Пловдив и много други български градове море, така че повечето хора си мислят, че го познават. Къде обикалят всички обаче? По кафенетата на крайбрежната улица и по търговските „Цимиски” и „Митрополеос”, които отдавна вече не представляват интерес, тъй като трудно се намира нещо по-различно от онова, което има в софийските магазини. Ние ви предлагаме друг поглед към Солун – от възможно най-високо, откъдето всичко изглежда красиво, губят се малките несъвършенства, които градът има, особено през последните години, когато кризата поизтърка стария му блясък. Ако успеете да стигнете например към 11 часа в града, известен още като „софийското море”, паркирайте колата си в някой от гаражите между крайбрежната и „Егнатия”. И не се бавете, преди да е станало много топло, да се качите горе на крепостта. Не, че тя е въздействаща като калетата над Лисабон или Хавана например, но мястото си заслужава, защото ще откриете един по-стар и по-истински Солун от онзи в центъра. В това число и чудесни ретро заведения на върха на града, където и салатата е като онази от едно време, и скарата си я бива. Когато слезете обратно в центъра, винаги можете да седнете на някое от многобройните кафенета на открито на Ларгото или покрай морето. Но можете също да се почувствате истински туристи – отидете например до черквата „Свети Димитър”, която оспорва на софийската ротонда „Св.Георги” коя е най-старата действаща в Европа. Тя е посветена на светеца – покровител на този град, който българската армия за малко изпуска да овладее трайно през Междусъюзническата война през юни преди 105 години. Та си оставаме само с легендата и надеждата веднъж „да пипнем солунската митница”, както ни бе завещал чрез безсмъртния си герой също безсмъртния Алеко. Сградата също би могла да влезе в един български маршрут в Солун – намира се в единия край на централния залив на града, докато друга основна забележителност – Бялата кула, която реално не е бяла, на лъскавата крайбрежна с гирлянда от кафенета по нея е на обратния. По-нататък в същата посока отвъд кулата е кварталът, който ви препоръчваме за вечеря. „Каламария” е мястото, където се яде добре в Солун. Трудно е да се препоръча конкретен ресторант, но е добре, дори само за питие преди или след хапване да се мине през „Шарк”, който повече от 15 години е класика в жанра или поне в махалата и в града. И най-добре, където и да сте, яжте риба, защото за разлика от положението в България, в Гърция и особено в Каламария ще намерите прясна и умеят да я приготвят вкусно и здравословно, което у нас, уви, не се случва. Ако можете да си го позволите, най-добре е да спите в хотел „Електра” в самото сърце на Солун – на Ларгото или площада, наречен на Аристотел. Освен, че хотелът е добре поддържан. Има стил за разлика от повечето грандове в България, макар стаите да не са нещо кой знае какво. Има и една страхотна екстра – най-красивата закуска в този красив град. Панорамната тераса на върха на петзвездния хотел е мястото с вероятно най-хубавата гледка към морето и залива, а към нещата за хапване, отлично приготвени, разбира се, има и пенливо вино за разкош и според категорията. Можете да останете там с часове. Даже и цял ден, ако времето е толкова добро, че да позволява да се натопите и в декоративния басейн. Оттам името на терасата „Хоризонти” звучи още по-точно. За обяд можете да свърнете вляво и да ядете нещо традиционно покрай живописния типично средиземноморски пазар или пък да завиете вдясно и да попаднете в по-елитния хъб от заведения в дъното на улица „Митрополеос” между нея и морето – на обратния й край е Солунската митрополия – също забележителност. Преди тръгване, за следобедна закуска след разходката покрай морето, която е задължителна за последни селфита и снимки и за слягане на храната, или пък за вкъщи можете да си вземете нещо типично гръцко от най-добрата сладкарница на града – намира се срещу „Електра” – на ъгъла на Ларгото и търговската улица „Цимиски”. Там всичко е представено и, ако трябва, се опакова достатъчно красиво, за да остане добър спомен на финала от този симпатичен град. А, както е казано от древните: „Краят увенчава делото”.