Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле, съобщава БГНЕС. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
До голяма степен този празник произлиза от легендата за Свети Георги, в която той се преборва със страшна ламя заплашваща жителите на плахо градче. В замяна на собственият си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратът дошъл с появата на Свети Георги и неговата победа над злото същество.
Свети Георги Победоносец (275-281 г. - 23 април 303 г.) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва. Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
В памет на Свети Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, земеделието и животновъдството. Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници. Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне - всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци.
Имен ден празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.