По обяснението на Министерството на външните работи допълнителни секции няма да се отварят, тъй като местните власти не са разрешили поставянето на урни извън сградите на дипломатическите мисии, предаде BPost.
Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова коментира по Нова телевизия, че както за сегашните, така и за предишните избори тези изисквания винаги са съществували.
«Специално за Германия писмен отговор от министерство на външните работи в Берлин от 1991 година гласи, че създаването на изборни секции в страната може да стане единствено в българските дипломатически представителства”, обясни от своя страна зам.-външният министър Милен Керемедчиев. От тогава ние постоянно питаме, имало е желание, имало е заявления, но няма промяна в решението от германска страна, допълни той.
Например в Щутгард тази година сънародниците ни няма да има къде да гласуват, за разлика от други години, защото там вече няма почетен консул.
По време на предаването се обадиха мнозина недоволни българи. Работеща на о-в Крит в Гърция например се оплака, че цяла вечер трябва да се пътува с кораб до Атина, за да може да упражни правото си на глас. Там са 2 от 3-те разкрити секции в южната ни съседка. Жената посочи, че само в града, в който живее се намират повече от 2000 българи, които имат желание да гласуват и допълни, че по преценка на консула се отваря секция, а той питал “за кого ще гласувате вие щом настоявате да имате изборна секция“.
«Категорично мога да кажа, че няма политически аспекти, не бих се съгласил, че има някакви влечения в дясно и в ляво”, констатира зам.-външният министър.
Още в края на миналата седмица българите живеещи в Германия поискаха обяснение от министерството на външните работи, защо няма да им бъде позволено да гласуват. Те поискаха да получат информация за цялостната процедура и действията на българската администрация.
«Българите в Германия отправят 10 въпроса до посланика в Берлин, от когото очакват да научат повече за аргументите, с които българската страна е обосновала искането си, за процедурите, които са следвани, за стъпките, предприети след отказа от германска страна, за сроковете, в които това е свършено. Инициативните комитети настояват да се запознаят и с пълната документация около искането на България и отказа на Берлин.
В писмо, подписано от 75-ма наши сънародници и цитирано от в-к Дневник, се подчертава обществено-политическото значение на този казус, “който би могъл практически да ограничи правата на глас на хиляди български граждани в Германия“.
"Изразяваме надежда, че това може да се дължи на всичко друго, но не и на липсата на достатъчна решителност от страна на българските институции за решаване на въпроса в полза на българската демокрация и настояваме да направите всичко възможно, за да бъдат открити секции и във градовете, в които няма дипломатически представителства“, призовават авторите на писмото. Според тях българското общество има право да е информирано по въпроси, отнасящи се до изконните демократични права на българските граждани, независимо от тяхното местоживеене.