06:51 | 20.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Какво, защо и как се случва около нас? Проф. Мария Нейкова пред Dir.bg

От Ердоган, газа и битката за Истанбул до Гоце Делчев, България и Северна Македония

12:10 | 22 юни 2019 | Редактор : Криси Димитрова 16 7119

Мария Нейкова е гост-професор в Журналистическия факултет на СУ "Климент Охридски", дългогодишен преподавател по темите за Балканите в съвременните международни отношения, международна журналистика, теории за международните отношения. Потърсихме я за коментар около актуалните събития на Балканите, във връзка с напрежението в Косово, започването на преговорите на Северна Македония и Албания с ЕС, както и за влошените отношения между Турция и Гърция.

Балканите

- Сърбия предупреди, че може да премести войски към границата с Косово, заради подозиран терор върху сръбското население. Как, според Вас, ще реагира Западът - САЩ и ЕС, на подобни действия?

- Според мен е малко вероятно да се предприемат подобни действия. От друга страна, Сърбия няма как да не заеме тази позиция, там беше повишена степента на мобилизация и когато нейните лидери са заявили, че никога няма да признаят независимостта на Косово, това е естествена, предсказуема позиция.

Но както казвам, според мен е малко вероятно да се стигне до реално осъществяване на такива действия, тъй като Сърбия води преговори за членство в ЕС. Това е част от противопоставянето между Сърбия и Косово във връзка с непризнаването на независимостта на тази област, която се отцепи през 2008 година и това е един комплекс, в който има вътрешни фактори, външни фактори и как ще се реагира на подобно действие, което според мен не е възможно, няма смисъл да се предсказва.

Тук има и още нещо – напоследък има като че ли заявки от страна на САЩ, че имат желание да се намесят в решаването на проблема между Сърбия и Косово, което е едно интересно развитие.

- Защо биха искали?

- Искат да се намесят, защото това би довело до решение на един нецентрален за САЩ въпрос, който няма да отвлича вниманието и същевременно, може би основното е, да пресекат възможностите на Русия да оказва влияние най-вече чрез енергийните ресурси на политиката на държавите на Балканите. Така че проблемът между Косово и Сърбия трябва да го разглеждаме в много широкия контекст на това, което се случва в света.

Ако мога да кажа по най-опростения начин - в света се води борба за преразпределяне на силата и това е особено видно в икономическата сфера. Още в средата на януари, например, Владимир Путин посети Сърбия и можем поне две вероятни причини да изтъкнем за тази визита – едната е вътрешна – това са протестите срещу президента на Сърбия Александър Вучич, които започнаха в края на миналата година, и посещението е израз на подкрепата на Путин за него, така може да се тълкува. От друга страна, именно знаците, че САЩ ще се присъединят към водения от ЕС диалог между Белград и Прищина – би могло да бъде изтъкнато като другата, външната причина.

Русия има монопол върху енергийния сектор на Сърбия, чрез който може да влияе и влияе и върху съседни страни, не на последно място и върху България. От друга страна обаче, Сърбия не е страна от жизнено важен интерес за Русия, но е изключително символично важна във външната политика на президента Путин.

Ако потърсим реалните измерители на отношенията, можем да се спрем на данните за търговския обмен. На сайта на Министерството на външните работи на Република Сърбия е посочено, че през 2014 година търговията с ЕС е била 63,8% от цялата търговия на Сърбия. По-нови данни от 2016 година говорят за увеличение до 64,4%. Докато в същото време търговията с Русия е някъде около 6-7% от цялата търговия на Сърбия. Така че има обективни измерители, които определят тежестта на една или друга страна участник в този много сериозен спор.

Също така, според мен, трябва да се обърне внимание на това от какво беше предизвикана реакцията на Сърбия. Тя бе предизвикана от една полицейска акция. Искам да цитирам специалния представител на ЕС в Прищина – посланик Наталия Апостолова, която е българка. След тази полицейска операция, след извънредните местни избори в 4 общини в Северно Косово на 19 май, тя в ефира на програма „Хоризонт“ заяви следното:

„Във всеки един от докладите, които от няколко години наблюдавам в Косово - редовните доклади на Комисията, основният проблем, който ние поставяме пред Косово, е борбата с организираната престъпност, укрепването на правовата държава и върховенството на закона. Нашите основни усилия са насочени там, така че тази акция, която между другото беше планирана поне от 6 месеца предварително, беше една добра проява на това как косовската полиция може да извърши и на практика извършва действия за премахването на тези групи, които всички знаем, че в Северно Косово съществуват - групи за нелегална търговия на дрога, на оръжия, а дори и трафик на хора. Искам да подчертая, че полицията извърши тези арести на базата на съдебни решения, така че е това не е просто една акция, която са решили и направили. Тя е правно подкрепена. Тя не бе насочена само в четирите северни общини. Реално тя беше извършена и в южната част на Косово, дори в областта на Дрен. Също така тази акция може би ще продължи, защото това е процес. Много е важно да наричаме нещата с техните истински имена. “

Това, че акцията е планирана, се изгуби напълно в информационния поток и някакси се отиде в интерпретацията в подкрепа на тезата на Сърбия, че това е, видите ли, тип наказание, своеволие, хрумване. Така че аз съм по-склонна да се доверя на посланик Апостолова.

- Дали подобна стъпка на Сърбия би дала шанс за утвърждаване на сръбското и руското влияние на Балканите или ще се окаже предизвикателство, дори капан, за Русия?

- Както казах, за Русия Сърбия не е страна, която е от жизнено важен интерес, а е важна символично във външната политика на президента Путин. Защото на Балканите, които също не са от основен интерес за Русия, Русия има две опорни бази – едната е Сърбия, другата е Република Сръбска във Федерацията Босна и Херцеговина. Русия няма да се намеси по някакъв различен начин, освен чрез енергетика, чрез икономически проекти и няма друга възможност да го направи. Русия дотук е експлоатирала Косовския проблем. Тя го експлоатира още през есента на 2008 г. в Северна Осетия и Абхазия. Тя го експлоатира и когато през 2014 г. анексира Крим. Така че за нея е важен този проблем да се поддържа и оттам няма как тя да не продължи да подкрепя Сърбия. Това й дава възможност чрез Организацията на Обединените нации, също така, да утвърждава ролята си и претенциите си за велика сила.

- Виждате ли възможност за помирение и разбирателство между Сърбия и Косово или ще се тръгне в посока към създаване на Велика Албания?

- Как би могла да се създаде Велика Албания? Първо: трите най-големи албански общности на Балканския полуостров – в самата Албания, в Косово и в Македония, са се развивали по много различен начин и е много трудно да бъдат обединени. Разбира се, винаги с политически средства могат да бъдат разпалвани конфликти.

Албания е член на НАТО от 2009 година и си има достатъчно собствени проблеми. Тя би искала вече да започне преговори за членство в ЕС, нещо, което за нея и за Северна Македония бе оставено за октомври. Така че не смятам, че чрез един разпален наново конфликт би могла да се създаде Велика Албания. За мен това изглежда нереалистично. Двете страни - и Белград, и Прищина, ще продължат да търсят начини за излизане от тази криза и за намиране на общо решение. На декларативно ниво, символно, дипломатическо ниво какво се говори и какви връзки и контакти могат да имат действително, е много трудно да се каже.

В Косово, освен това, няма единство в ръководството. Косово много силно се противопоставя на успешните, да кажем, опити на Сърбия да пречи на признаването на косовската държава в световен мащаб. Преди няколко години Косово не успя да влезе в ЮНЕСКО, а през миналата година всъщност Русия попречи на Косово да влезе в Интерпол и именно това доведе до налагането през ноември 2018 г. на 100%-ните наказателни мита от Прищина за стоките, влизащи от Сърбия и Босна и Херцеговина в Косово. И това всъщност е основата на сегашния конфликт, който си има отдавнашни корени.

И когато бяха въведени тези мита, първата жертва станаха преговорите под егидата на ЕС за нормализиране на отношенията. Там, разбира се, имаме и тайните преговори между Вучич и президента на Косово Хашим Тачи за размяна на територии – нещо, което някакси аз не мога да разбера защо беше подкрепено от досегашния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността. Като споменаваме ЕС толкова пъти, не можем да не кажем, на мен ми се струва, че ЕС няма ресурс да се занимава в момента с Балканите изобщо.

Това е заради Брекзит, който е с неясен изход. Това е поради очевидно належащата необходимост самият съюз да се реформира, за да може да се управлява по-ефективно и да е по-ефикасен и за всички държави членки и във външнополитически план, така че в момента по-скоро ми се струва, че ясната перспектива за членство в ЕС се е размила. Трябва да се изчака началото на работата на Европейския парламент, виждаме колко тежко върви разговора за разпределянето на главните постове в ЕС, каква ще бъде новата Европейска комисия, с какви приоритети, с какви нагласи...

- Ще може ли ЕС да попречи на амбициите на Турция да търси въглеводороди (нефт и газ) в икономическата зона на Кипър? Ципрас настоява за европейски санкции. Какви биха могли да бъдат тези санкции и въобще могат ли да бъдат налагани от ЕС?

- Позицията на Турция може да бъде тълкувана от няколко гледни точки. Тя защитава или поне твърди, че защитава интересите на Севернокипърската турска република, която е провъзгласена миналия век – 1983 г. И досега е международно призната само от Турция. Позицията на Турция най-общо е, че жителите на тази република също трябва да могат да се възползват от природните ресурси – въглеводородите, както ги наричаме, които се намират в икономическата зона на острова. Тъй като няма решение за самия Кипърски проблем, това е един спорен въпрос доколко това е допустимо и дали Турция зад паравана на грижата за жителите в северната част на острова може да се възползва от тези предимства. Едва ли можем да претендираме, че знаем всичко, защото в средата на май една гръцка медия съобщи, че се водят тайни преговори между премиера на Гърция Алексис Ципрас и президента на Турция Реджеп Ердоган за обединяването на Кипър и енергийните проекти. Интересно е, че правителството в Атина нито потвърди, нито отрече тази медийна публикация.

Какво може да се направи? В момента се водят преговори между Турция и ЕС за осъвременяване на митническия съюз между тях. И вероятно забавянето и отлагането на завършването на тези преговори и постигането на някакви по-добри условия би могло да бъде една от тези мерки. Иначе на фона на ролята, която Турция действително играе за спиране на бежанския поток към ЕС на мен ми се струва, че е малко вероятно да бъдат приложени каквито и да било санкции към нея. Между другото Гърция разчита на основния принцип, на който се гради ЕС – солидарността. Но то друга страна, както в исторически план е наблюдавано неведнъж, Гърция надценява съюзнически отношения било то със САЩ в рамките на НАТО, било сега с ЕС спрямо Турция, защото Турция е в пъти по-голяма и като територия, и като население, и като военни възможности, така че това са все фактори, които натежават при преценката да се вземе едно или друго решение, да се предприеме едно или друго действие.

- Може ли Ердоган да си позволи да изгуби Истанбул? Какво би загубил той и партията му, ако не спечели изборите. Колко голям е залогът "Истанбул"?

- Ердоган много отдавна е заявил, че през 2023 г., когато ще се отбележи 100-годишнината от официалното създаване на Турската република, което стана през 1923 г., той има намерение да бъде на власт. От друга страна, често особено напоследък е цитиран с неговите думи, казани също доста отдавна, че който държи Истанбул, държи и Турция. Истанбул е най-големият турски град. На фона на тези две неща ми се вижда малко вероятно той да се предаде без бой. Според мен ще се направи всичко възможно тези избори да бъдат спечелени. Самият акт на отменянето на резултата на изборите в Истанбул е показателен за това. За Турция бих искала да кажа още нещо, което обяснява защо смятам, че по-скоро Ердоган ще направи всичко възможно Партията на справедливостта и развитието да спечели Истанбул.

Само преди пет години Турция беше икономически просперираща страна при една сравнително стабилна демокрация, която се движеше, макар и с много бавни темпове, към членство в ЕС и поддържаше здрави отношения с традиционните си западни съюзници и партньори. В началото на тази година, 2019 г., ние имаме една доста различна държава, която се бори както да поддържа реда вътре в своите граници, която е почти пред прекъсване на преговорите за членство с ЕС, в международен план в отношенията с традиционните западни партньори и съюзници изглежда изолирана, това е годината на най-слабото представяне на Турция в областта на икономиката. Така че това е изключително трудно време за Турция и аз действително смятам, че президентът, който консолидира властта в страната почти напълно в своите ръце, ще направи всичко възможно да спечели Истанбул.

Да, в Турция има и опозиция, и разделение в населението, но при условие, че има такава консолидация на властта, включително върху медиите, опозицията също е в трудна ситуация. Изобщо ако можем да направим една градация за целия регион, сега на 23-и юни е повторното гласуване в Истанбул, на 7-ми юли са предсрочните избори в Гърция, след това предстоят разговори между Хашим Тачи и Александър Вучич, организирани от Германия и Франция, среща на 1-ви юли, за която Вучич заплаши, че може да не се състои*, след това предстои на 4-ти и 5-и юли среща на високо равнище на Берлинския процес – изобщо предстоят две-три много интензивни седмици, наситени с много срещи и събития, свързани с Балканите, но те ще останат по-скоро в сянката на основното решение – разпределянето на петте най-важни поста в ЕС.

- Какво очаква Гърция след идването на власт отново на Нова Демокрация на предсрочните избори?

- Първо, трябва да видим какъв ще е изходът от изборите. Според мен тези избори са "заслуженото наказание", което Ципрас трябва да понесе заради изваждането на Гърция от икономическата криза, което се случи официално миналата година, заради Преспанското споразумение с Македония. Това развитие беше очаквано преди насрочването на изборите, през хода на вотовете за доверие и разпускането на парламента. Неговото правителството направи също символични, но и популистки ходове с облекчаването на икономическото положение на някои слоеве от обществото. Казвам това, защото това, което със сигурност не очаквам, е евентуално правителство на Нова Демокрация да отмени тези мерки. Смятам, че това би било много лош избор от негова страна. Принципно е трудно да прогнозирам друго поведение в други сфери, но във вътрешнополитическо – Нова Демокрация би се възползвала от част от наследството на СИРИЗА като управляваща сила.

- Готова ли е Северна Македония за старт на преговорите с ЕС? Разделението в ЕС по въпроса е голямо. Какви според вас са аргументите на противниците?

- Аз бих искала да започна с привържениците. Според тях започването на преговорите със Северна Македония и с Албания, макар че има възможност двете страни да бъдат разделени, ще означава, че ЕС по този начин ще запази силното си влияние върху своя югоизточен фланг, защото там се породиха много конкуренти за влияние, големи като Русия, Китай и Турция, но също така и държавите от Персийския залив и Иран. Това е основният довод на привържениците.

Противниците са водени от Франция и Холандия конкретно за започването на преговорите с Албания и със Северна Македония, те бяха подкрепени от Дания, след това и от Германия, затова и решението за начало ще бъде взето през октомври. Те - противниците или скептиците, смятат, че не трябва да се мисли за разширяване докато самият ЕС не се реформира, за да управлява сам себе си по-ефективно. Освен това те подчертават корупцията, организираната престъпност, бедността, от която страдат държавите от Западните Балкани.

Но дали е готова Северна Македония за начало на преговори? За да отговоря, ще цитирам думите от началото на юни на външния министър на Холандия Стеф Блок, който беше на първо посещение в България. Той заяви, че страната ни трябва да се справи с корупцията и с проблемите в правосъдната система, за да получи евентуално подкрепата на Холандия за присъединяване към Шенген. И тогава той каза, ние „трябва да бъдем много честни и стриктни в оценката си, мисля, че все още има място за прогрес по отношение на корупцията и подсилването на съдебната система. Това са основните предизвикателства“. И това са основните предизвикателства за всички страни от Западните Балкани редом с бедността, високата безработица, разделение в обществото, това, че най-големите привърженици за присъединяването на Северна Македония и към НАТО, и към ЕС е голямото албанско малцинство в страната, а не самите македонци. Така че ние, щом сме членове от 2007 година, и ни остава да се справяме с тези проблеми, какво да говорим за държави, които преминаха през катаклизмите на войни, военно противопоставяне, каквото имаше в Бивша югославска република Македония през 2001 г., малки пазари, изолирани, минали през огромен спор с Гърция от 1991 г.

Не можем да имаме големи очаквания и няма как това да се случи. Ние някак си забравяме някакви фундаментални неща. Специално бих искала да бърна внимание на настоящата година – през сегашната година се навършват 30 години от символичното завръщане на Източния блок в Европа. Това включва всички бивши социалистически държави на Балканите. Навършиха се 20 години от бомбардировките на НАТО над Югославия. Като се замислим през какви периоди на своето развитие са преминали всички тези държави, няма как да очакваме,че те за една нощ или за няколко години ще осъмнат с ръководство и население, осъзнало и възприело европейските ценности. Изведнъж да са готови за пълноправно членство.

- Трябва ли да реагира България на изопачаването на някои исторически факти, визирам последният такъв скандал с Гоце Делчев, който се разви?

- България реагира незабавно, остро и категорично и това беше направено от външния министър и вицепремиер Екатерина Захариева и ние всички сме свидетели на това. Аз, както и по-големи специалисти историци, споделям мнението, че проблемът с датата на честването на Гоце Делчев би могъл да бъде преодолян, но това ще се окажат по-малките проблеми, спрямо проблемите, които предстоят да бъдат решени – за времето на Втората световна война.

Аз искам да дам само един пример. Преди доста вече години Франция и Германия успяха да напишат една обща история на двете държави, съвместно. Само че тази обща история се занимава с периода след края на Втората световна война. И оттогава не сме чули нито за предходните векове - 17, 18, 19-и век нещо да е написано, нито за 20-и век обща история, така че това са проблеми, които са изключително трудни за разрешаване не само между България и Северна Македония. Но между България и Северна Македония наистина предстои много по-сложният период от Втората световна война.

* В късния следобед на петък стана ясно, че срещата на лидерите на Косово и Сърбия, планирана на 1 юли в Париж, се отлага, потвърдиха и от кабинета на френския президент

ИЗБРАНО