Коментари - Програмистите отговориха на идеята на "Дума" да плащат допълнителен данък | Днес.dir.bg

То се коди макс 10 години, след това ставаш софтуерен архитект или мениджър зависи какво си избереш. Работата хич не е лесна, затова плащат много, а и доста от БГ-тата сме кадърни програмисти. Сектора е добре платен защото тези дето са в парламента просто нямат капацитета да се намесят. Всеки може да стане програмист, въпрос на избор,НО АКО ИСКАТЕ ДА СТАНЕТЕ ПРОГРАМИСТ ЗАРАДИ ПАРИТЕ, от сега ви казвам, НЯМА ДА СТАНЕ.

1. Ясно е, че хората с големи заплати в БГ (включително програмистите) ще са доволни от ниските данъци. 2. Ясно е, че всички искат (включително програмистите) в БГ децата им да получават образование и здравеопазване като в Калифорния (не че там са най-добрите, но понеже е рая за АЙТИ...). 3. На всички е ясно, че с тези малки данъци това няма как да стане, но и че и да са 20-30% данъците пак ще е същото дередже заради далаверите в държавата. 4. Всяка развита държава трябва да има начин да преразпределя богатство - дали чрез прогресивен данък, дали по друг начин. Това положение в БГ е социално - нестабилно. Ходиш по улиците и виждаш, че вече няма средно ниво - или са хора със сериозни финансови затруднения, или са хора, живеещи доста комфортно. Това не е ок.

И още до всички завистливи глупаци, които считат че несправедливо програмистите взимат високи доходи, заповядайте, станете и вие, в индустрията има брутален недостиг на кадри. Ама не можете нали? Чукча не читател, чукча писател. Чукча иска друг да плаща, а той да поръчва музиката...

До всички завистливи глупаци, които искат да вземат пари от джоба на хората, защото имали повече пари от тях... Защо и на вас да не ви вземат 20 до 30% от месечната заплата като данък, в полза на държавата? Все пак има хора на минимална работна заплата, вие що взимате повече?

Страшно много коментари. Само искам да го попитам господина,той със Моторола от 1987-ма ли е,или все още играе "Марио" на Правец????

IT-специалистите умират ли? Умират! Разболяват ли се? Разболяват се! Остаряват ли? Остаряват! Страдат от същите проблеми, от които страдат и всички останали. Ще дойде денят, когато евентуално IT-то ще доживее до пенсия. Дали тогава ще има кой да му плаща пенсията, дали ще има социална държава, която да се грижи за болното му и старо тяло, дали ще има изобщо здравеопазване? Все въпроси, чиито отговори можем да предположим, ако погледнем статистиките на Евростат, ООН и Световната банка. ООН например казват, че към 2050 в България ще живеят под 5 милиона души. Според НСИ, над 70% от днешните пенсии се изплащат от бюджета. Според Евростат, България е на първо място по смъртност в света, както и е назад със 6-10 години средна продължителност на живота от други държави в ЕС. И в този ден, когато IT-то разбере, че света не се върти около него, ще осъзнае своята роля в собствената си съдба, съдбата на единак, отритнат от обществото, от който никой не се интересува.

Песиите в Бг са ниски, но някой би ли се включил в митинг в тяхна подкрепа? Дано доживеем да видим гражданско общество в България. Къде е социалната ангажираност? Може би эадължителната казарма не е лоша идея, ще даде време на младежите да помислят за живота идвън нета.

В Европа има само остатъци от християнски ценности. Либерастията трови всичко. Нима не знаете... В Белгия вече е забранено да "индоктринираш" децата си! Забранено е да ги учиш, че злото е зло! Отнемат деца и вкарват в затвора вече! Да отварям ли дума за Норвегия и търговията с деца в Италия? Малоумието на социалните в Германия по повод отнетото бебе на наши сънародници! Тук виждам все още приличен брой нормални хора, реагиращи остро на подобни безумия. Топ университети! Кому е нужен топ университет? Все още имаме няколко гимназии на световно ниво! Университети с дистанционно обучение - бол, пък и без това виждам колко човек трябва да доучва при всички положения... Нещата вече опират най-вече до възпитание и правилно насочване при самообучението!

Някакъв взима 3000 лв и си мисли, че хванал Господ за шлифера. Мисли си, че той и онзи, дето взимал 500 лв били равни. Равни бяха само по времето на комунизма. Максимата на този, взимащ 3000 лв, е че всички са равни, когато става въпрос за плащане на данъци. Та, възможно ли е заради някаква група, която представлява едва 0.4% от населението, държавата да определя данъчната политика? Държавата трябва да взима пример от най-развитите и богати държави, които до една използват прогресивно данъчно облагане! Така правят разумните държави, а не се съобразяват с рева на разни андрешковци, дето искат да са равни с онези, които взимали например по 500-1000лв. Същите андрешковци са и тъй наречените десни в България. Толкова са десни горките, че използват всичката инфраструктура като комунисти, макар че нито е платена, нито построена от тях.

Комунягите пак се разлаяха. Танчо от в-к "Дума" се е изходил по теми, от които не разбира.

Така наречените програмисти категорично са новите комунисти. Никаква разлика между тях и техните другари след 1944 година.

Всички така наречени програмисти са пролетариат. Излезли са от нищото и искат много без покритие за кратко време. Повечето от тях са полуграмотни, за култура да не говорим. За три месеца всеки дебил на курс става програмист. И имат огромна арогантност, същата като техните предшественици след 1944 година. Нищо нова под слънцето.

Дали харесвате страната си, така както е устроена в момента? Само защото сте успели и получавате достатъчно пари за труда си, за да живеете добре, затова ли с такава агресия и вой се противопоставяте срещу едно мнение за увеличен данък. Страхувате се да не би стандарта на живот да бъде променен, да обеднеете! Вижда се, че получаването на много пари е като дрога и е вредно за човека. Да, сега сте стимулирани, може да си позволите много неща, но какво губите междувременно. Когато остареете в каква държава искате да сте, в България ли? Или бързате да натрупате пари и да ви няма! Защото ако искате да останете тук, по друг начин ще разсъждавате. Това важи за всеки друг висококвалифициран специалист.

Пак ще напиша, че така наречените програмисти са новите комунисти. Ако не ме изтриете, ще продължа.

Иронията е, че тоя Гаргов, който не ядял компютърни програми, си изкарва хляба като си пише парцалчетата именно чрез компютърни програми.

И защо ме трите. Защото сме на 1001 място по свобода на словото. Правите свирки на програмисчетата.

г-н 1, Отде се взе тая ангажираност към обществото? Знаете ли колко мои колеги дават солидни суми за болни деца, плащат здравни осигуровки на свои бедни роднини! Знаете ли, че предимно ИТ хора се събират и освежават отделения на болници, боядисват огради на детски градини, дават най-големите суми при подобряване материалната база на улилища и детски градини! И всичко това става с директно плащане, а не с преразпределение през бюджета, от който цоцат хиляди кръвопийци! НЕ, няма да плащам прогресивни налози тук! Това е едно от малкото предимства на България и все още ми е изгодно да съм тук при тези налози. Станат ли прогресивни, веднага минавам или фриленс, или отивам на Запад да плащам там данък и да ми остават поне 1000 евро отгоре чисто (дори след като платя наем)! Даже и пенсия един ден ще взема от бяла държава.

СЪГЛАСЕН СЪМ С ДРУГАРИТЕ ОТ "ДУМА", НО СПИСЪКЪТ НА ОЛОЖЕНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДОПЪЛНЕН И С БЕЗПОЛЕЗНИТЕ ЖУРНЯЛЯ, КОИТО ОСВЕН ДА ПИШАТ ПРОСТОТИИ ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО ПРОИЗВЕЖДАТ Е ЛАЙНА, КОИТО ОСВЕН САМИТЕ ТЕ ЕДВА ЛИ НЯКОЙ ГИ ЯДЕ. ТА НА ВСЕКИ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ГЪЗ ДА СЕ МОНТИРА ПО ЕДИН ЛАЙНОМЕР И ДА СЕ ОБЛАГАТ.

Съгласен съм да плащам прогресивен данък, но в замяна да получа наистина безплатно здравеопазане. Безплатно раждане, нормална педиатрия и лечение за деца, а не събиране на капачки за кувьози. Медицински хеликоптери и нови линейки. Безплатен градски траанспорт, чист и топъл за деца и пенсионери. Поддържани градски улици и зелени площи. Магистрали без табели 90 км. част с набран асфалт и затворени тунели. ДДС 10% върху храни, книги и лекарства. Премахване на банкови такси за откриване на сметка, онлайн преводи и теглене от автомат. Нормални държавни пощенски услуги и ЖП транспорт. Всичко това го няма в България, а дори и да се вдигнат данъците, средствата ще отидат за нови мерцедеси, самолети и 15та заплата на властта. Затова не съм съгласен да плащам прогресивен данък, защото косвените разходи за живот в България са много високи за обикновения пролетарий, бил той и с висока заплата.

Ами да, тя и маймуната като види програма и банан ще предпочете банана, щото програмата не се яде. Тоя д-р явно живее около 30 петилетки назад във времето - някъде около 19 век. Що другарите от вестника не му помогнат да премине в 20 век поне. Така поне ще е само с 1 век назад.

само мухлясъл мозък на тъпунгер може да измъти подобна глупост. Ако такива като него плащат данък тъпотия сигурно в хазната ще постъпят много повече от предполагаемите от него постъпления

Аз работя много. Блъскам като невидял. И ми плащат много. Защо питам аз, защо някой трябва да ми взима прогресивен данък? Защо? Повече работя, повече получавам, повече ми остава. И като ми oстане достатъчно спирам да работя и си живея живота. Защо някой ще ми гледа заплатата и ще ми казва колко трябва да работя и колко трябва да имам? Защо някой е ми казва да не работя колкото мога, за да работя по-малко и да получавам по-малко и да плащам по-малки данъци? Каква е тази безмислица?

Още ли го дъвчете тоя пенсионер, дир-а ви манипулира и нали сте първосигнални, захапахте въдицата, набедените за интелигентни програмисти. Стига сте ревали, никой няма да ви вземе парите, несправедливостта никога няма да изчезне, защото човешкото его е много по-голямо от съзнанието и болшинството не може да си надскочи егото

Как ше стане тази да бъдем държава само от програмисти не знам и то почти всички концентрирани в 1-2 града, който знае да ми обясни, те и програмистите искат хубави жилища и урбанистична среда, а освен това и да се хранят с добра храна и дашат чист въздух, как да стане ако се развива едностранно само една сфера?

ами да, земат по 4000 ЛЕВА в българия; ако беха овреме се махнали от там щеха да земат по 4000 ДОЛАРА (че и повече)

Как пък един от подкрепящите червените го..на не си зададе въпроса "какво да направя за да живея по-добре", а всички се упражнавят по темата "От кого да вземе държавата, та да ни даде на нас, щото и ние искаме големи заплати, нищо, че сме неграмотни, мързеливи и некадърни". Ами ако вместо да седите и да мрънкате, вземете да се напънете и да научите нещо, да станете добри в него, и вие ще вземате големи заплати.

Инвеститорите търсят евтина работна ръка. Инвеститорите си имат достатъчно специалисти и в техните страни, на които обаче трябва да плащат 4-5 пъти по-глемите заплати, съответно и N пъти повече данъци и осигуровки. Държавите, които отпускат нисколихвени заеми на България, внасят много стоки в България, освен това държат голяма част от производствената база в страната. Те се възползват от евтината работна ръка, но в същото време изнасят с печалба и оборотите, които реализират благодарение на вноса и нисколихвените заеми. Сами разбирате, че България никога не може по доходи да достигне развита западна държава, защото България е евтина дестинация. Защо им е на инвеститорите да идват в България, ако ще плащат същите пари като в Германия например? От друга страна всички искат живота в България да се доближава до този в развитите западни държави, където данъците са прогресивни, без изключение, а социалните системи са много силни. Е, как да стане това, когато никой в България не иска да плаща/дава, а само да получава? Ролята на знаещите, можещите и по-заможните в едно общество е била и ще бъде винаги по-отговорна и по-тежка! Ако искате ви е широко около врата и да не плащате нищо, живейте като цигани. Защото истината е, че дори да емигрирате, в другата държава ще плащате като попове!

Преди 15-20 години завидяха на солените пари на моряците, НАП задърпа лошите богаташи - моряци, конфискува коли нов внос, гарсониерки и маломерни нивици. Бранша почти умря - вече няма кой да се качи на кораб, БМФ загина геройски, другите менингови компании наемат куцо-кьораво-сакато и започнаха да стават баш сакатлъци по корабите (израстнах в моряшко семейство). Сега завидяха на програмистите, искат да папкат от техните пари. Няма проблеми - хващам си жената и детето за ръчичка, продавам всичко и се местя в Румъния (примерно, защото където и да отида с 10 години стаж като програмист на няколко езика ще бъда добре дошъл).

Безумна идея на днешните социалисти,завидяха за ния 4000 лв или искат да прогонят децата ни,които останаха тук,работят по чуждите фирми и живеят добре.За съжаление,младите хора не знаят истината за социализма,всички еднакво бедни,равни,с еднакви жилища,мебели, затворени в границата на тая държава,2 канала на телевизията,петък-руска телевизия,може много да се говори,само на върхушката горе животът беше хубав,отворен,богат.Никога не искам това да се върне,младите трябва да разберат,че трябва и да гласуват,за да го има животът,такъв какъвто е,макар и труден.И нека останат тук,не да скитат немили-недраги по чужбина,макар,че ще могат да се справят,знаят,могат,научени са да се трудят.Не да ги наказваме,за да даваме на мързеливите,неучещи,но искащи пари,а срещу какво.

В страните с най-висок стандарт данъчната тежест е прогресивна. Пък и нека отбележим,че излиза ,според критиците на прогресивното облагане, че инвеститорите са тук заради ефтинджоса /ниските разходи/ а не качествените специалисти. Което автоматично е симптоматика на краткосрочен просперитет с последващи негативни тенденции в икономиката/ циклични мини кризи,които буквално е...ват май..та на като и да ок среда за 8-10 години/.

А Банкерите къде ги забравихте. Банки и Застрахователни изсмукват от Обществото МИЛЯРДИ. А Програмистите вкарват в БГ Милиарди, защото не работят за Българския пазар. Вдигнете данъците на ПАРАЗИТИТЕ а не ПЕЛИЧКИТе! Програмист може лесно да напусне БГ и после няма да има нищо!

Аре сега намерихме най-голямата тъпня да я коментираме. Реалистичната позиция е всеки да знае с колко е субсидирано образованието му и да му се удържат до 10% допълнителен данък, докато го плати. С получените пари да се даде възможност и на други да учат. И без специално отношение към програмисти или готвачи. Щом се продава по-скъпо, значи се цени повече. Само за животните а и очевидно някои отговорни другари каквото не се яде не заслужава внимание

И защо да се повиши данъка само за компютърните специалисти?! Ами адвокати, лекари и т.н.? Безумието е, че в държава-член на ЕС, има плоско данъчно облагане. Никакви данъчни привилегии за семейства, за деца. В Германия (не казвам, че е справедливо) има един минимален доход, който е освободен от данък общ доход, има данъчни облекчения за семейства с деца. Аз съм от потърпевшите, които плащам доста, доста повече от смешните 10 % в България. Как да се развива една държава, която сама се е отказала от данъчни постъплениия, която взема някакви смешно малки суми за социалните фондове. И после нямало пари за образование, за пенсии, за здравеопазване. Иначе, всеки очаква - и здравеопазване, и пенсии, и стабилна образователна система, но НИКОЙ не иска да плаща за това.

До тиквеника "Личи си" Вие сте поредния хрантутник, дето иска някой друг да му оправи живота. Единствената причина, поради която компютърните специалисти получават по-големи заплати е защото притежават редки умения, които са търсени в целия свят. Затова идват чужди компании и отварят офиси тук, не защото много ни харесват. Между другото - един куп други специалисти получават прилично възнаграждение - хирурзи, шеф готвачи, технолози по храните, архитекти и прочее. Повечето от тези хора никой не ги е " спуснал" с парашут на настоящата им работа. Учили са и са се доказвали дълги години. Ако не сте щастлив от живота си, борете се да го промените. Не можете да обвинявате другите за мизерното си съществуване. Ако не Ви харесва града/държавата или професията - сменете ги. Но не обвинявайте другите за собствения си мързел. И всеки си има проблеми , но се бориш ден, след ден. И не съм програмист - за Ваша информация.

От можещите и работливите и да се даде на тъпите и мързеливите, е основен принцип на болшевизма Защото на можещия и трудолюбив човек, Болшевишката партия не му е нужна, той трудно се контролира А тъпия и мързеливия, като му дадеш нещо което не е заслужил, ще бъде благодарен и верен Лошото е , че в един момент всички се демотивират, и системата се разпада Справка - СИВ 80те години. Венецуела наши дни Сев Корея е друга бира. Това не е държава а казарма с обожествяване на върховния маршал - Ким Чен Ун в момента

в БГ е крайно време да се въведе справедлив прогресивен данък. Изглежда в миналото комунистите в БСП отстояваха този данък (както и сегашните комунисти от ГЕРП) само поради факта, че умеят успешно да делят само на 10 (та да могат да си попълнят Декларацията за доход без комп. и ИТ "специалист").....

Че програмистите са ги зомбирали. Те не виждат нищо друго освен цифри, кодове и каквото им зададат като задача за голямата заплата. Програмистите като всеки друг специалист живеят в общество от хора. Те са станали програмисти, благодарение на родителите си, учителите си, и данъците на държавата. За да имаш съзнание за твоето място в обществото и задълженията ти към него, трябва някой да ти го е предал. Оказва се че това е е направено нито от родителите, нито от учителите, нито от държавата. Това е само едно мнение на обикновен човек. И никой няма да се съобрази с него. Но във форума си личи какви са моралните качества на тези специалисти, превърнали са ги в умни роботи, чиято цел вероятно е да изработят хуманоидни роботи, и творението им да стане техния враг в бъдеще. Забелязвате ли, когато са под заплахата да и се отнеме заплащане, веднага започват да коментират големия брой държавни служители, олигарсите и други несправедливо облагодетелствани групи в обществото. Точно затова трябва да се вдигнат данъците на хората, с високи заплати. За да имат критично мислене и да правят така, че да няма корупция, разплута и фамилна държавна администрация, и безнаказани олигарси. А Дончев веднага да се възползва да се подмазва на бранша уж в защита, без да има нужда за такава. Ами по-добре да заминават и те в чужбина. Вече кой ли не избяга, никой не иска да се бори за страната си и правото си да бъде българин.

След 10-15 години социалният статус на днешните програмисти, ще е като на днешните автомонтьори. Може и по-рано да се случи това.

Я да питам аз сега комун_детата дали може така да направя: Сега взимам 3000 слагате ми данък 1000 щото взимам 3000. Аз сключвам нов договор да взимам 2000 и не си продавам 33% от знанията и уменията и времето и си гледам кефа. Кой губи ? Аз, работодателя или всички дето са ми сложили този данък и чака да си разоределят ? Да не мислите че ще се бъхтя да за 100 лева отгоре да ви изкарвам на вас 1000 да си ги разпределяте по комунарски. ще си почивам и аз а вие ще си стоите все така бедни. Другите 1000 може и на сива са ги взема да ви дойде акъла

Всички, които са против тоя данък от 1000 лева, дали са чули, че в много от прекрасните западни държави съществува именно такава данъчна политика. В Швеция например, за много големи доходи над някакъв праг данъкът е до 90%. Щом не сте съгласни на 1000 върху 4000, да жулнем 90% върху 4000. Умници !!!

Тегава тема....четиво за партиино обременени държавни чиновници! Никакъв шанс за разбиране! Все едно да обясняваш,че по бързо и качествено е резане на метал със лазер, а не да ръгаш цял ден с ножовката по това парче метал. Или да обясняваш какво се произвежда от матриалите добивани в Челопеч и изкарвани навън със вагони..... и във какъв вид се преработват ,продават по света / даже и у нас/ и на какви цени.Такава ни е държавицата- дай им да копат с багери, да се учат как се правят и ремонтират пътища, как се усвояват десетки милиони и как се прахосват по душици със разбити предници..... Кошмар! Няма мърдане! Както е казал Айнщайн за Вселената и човешката глупост...... Кофтито е,че дори и управляващите са му опоненти!

А бе ей тъпи задици що не вземат от на ония 240-те ,дебели карантии, високите заплати .. не взимат ли малко в повечко и те ?!?! А и каква е тая глупост - "никой не се е научил да яде програми" ?!?! Без тия програми нямаше да произвеждат толкова много храна колкото сега и щяхте да ни ядете дедвия ама разбира се вие сте неблагодарни лицемерни тъпи същества, които само търсят от къде да краднат.. А и другото, което искам да кажа, е че е голяма грешка това, което искате да направите, защото не знаете на какъв програмист ще попаднете и ще се разберат неща, за които не искате народа да разбира и ще стане много лошо... за вас.. 1337

Статията в Дума е написана от трол. Който да разпространява либертариански идеи сред програмистите. И да осмее идеите на социалистите за повишаване на данъците за "богатите" (тези със средна заплата).

Няма проблем ще се смени длъжностната характеристика от "Програмист" на оператор и така фирма от 20 програмиста ще се водят 5 останалите ще се водят оператори за 1200 лв Всички сме доволни нали ....

Простотията и глупостта нямат граници. За разлика от Вселената ... Само перифраза на мисъл на велик човек.

Аз мисля че е време да си говорим честно : 1. Прогресивния данък ще накара много да минат към сивия сектор или да написнат БГ. Говоря не само за програмисти 2. Мижавите приходи които това ще осигури са краткосрочно решение което е доста лошо. Дългосрочно ще накара цял един сектор да изчезни и да се отвори дупка от няколко милярда 3. Данък работна заплата не е проблема, проблема е корупция, кражби, не реформирани сектори и не на последно място корпоративен данък За пример ще дам Божков, които е укрил колосална сума от данъци в пъти по висока от това което може да се събере допълнително от работни заплати за определен сектор

Програмирането не е, както някои предполагат, свободно блуждаене из нета, иначе всички щяхме да сме програмисти при тия пари. Изисква няколко много дефицитни у нас качества: интелект и знания над средно ниво, здрава дисциплина и отговорност , няма от кой да препишеш и после да се правиш на умник, няма и кой да ти свърши работата,няма на кого хвърлиш вината, шикалкавенето не върви, трябва самостоятелност добра преценка на възможностите , а не празно самохвалство, защото изискванията са кристално ясни , сроковете притискат и ако програмата не работи си аут , а замазване и селски номера не вървят. Трябва да си як пич, точно обратното на всичко научено от другарите, затова и шумкарите ги мразят, изобличение са на всичките им пороци и привички.

Те социалистите са по преразпределението, не по изкарването на пари, това им е генно заложено, както и това, че някой трябва да работи, та да им даде на тях, щото са хем некадърни, хем мързеливи. За това най-големия проблем на социализма е когато свършат парите на другите.

Прогресивен данък се нарича ! Който печели повече,плаща повече, и му Остава много повече отколкото на този който изкарва малко. Солидарност ! Днес изкарваш добре ,утре може и да не можеш. Може Изкуствен интелект да Програмира вместо теб . Тогава ти ще разчиташ на другите които плащат данъци. Така работи прогресивният данък ... ..в над 90% от държавите по света.

„Булгарлизинг“, или лизинговата приватизация от Bozhidar Denkov публикувано 18 септември 2019 https://corruptionbg.com/Bulgarlising-ili-lisingovata-privatizaciq Автор: Едвин Сугарев В представите на повечето българи процесът на приватизация се разгръща на два етапа в годините на прехода към демокрация: масовата приватизация по време на правителството на Жан Виденов (1994–1996) и касовата – при управлението на Обединените демократични сили (ОДС) (1997–2001). Малцина си спомнят, че преди това има и други едни приватизации – навремето ги наричаха тайни и/или незаконни. А тези, които си ги спомнят, намират само още едно потвърждение за това, че приватизацията като цяло е порочен, корумпиран и несправедлив акт. Редно е обаче да се запитаме – след като приватизационните процеси, спънати от заговора срещу правителството на Филип Димитров, закъсняха така фатално във времето, че за по-сериозна смяна на собствеността можем да говорим едва пет години след началото на прехода, то тогава откъде се вземат тези неизброими частни фирми, банки, холдинги и концерни, които реално изкупуват държавната собственост и играят еднакво нечестно в това изкупуване и при Виденов, и при Костов? Ако са учредени самостоятелно, без помощта на държавата, как придобиват нужната за двете приватизации финансова мощ[1] – с честен труд или по някакъв друг, скрит начин? Как прочее става така, че огромният комплекс от неявни фирми на Държавна сигурност (ДС) в чужбина и съвсем явните външнотърговски организации (ВТО) у нас някак си неусетно и полека се оказват в частни ръце (а тези, които остават в ръцете на държавата, са декапитализирани и изпразнени от съдържание)? Отговорът е достатъчно ясно очертан дори на фона на мътната история от първите години на българския преход: точно тогава се състоя една неявна и негласна приватизация на държавни предприятия, които с помощта на съзнателно оставените вратички в българското законодателство и бавенето на законови актове, които да регламентират дейността им в новите условия, са преминали от държавни в частни ръце. Това се случва най-вече с търговските банки, които са всъщност бивши клонове на Българска народна банка (БНБ)[2], но се случва и в различни сфери на българската икономика – особено в сферата на външната търговия. Основни мениджъри в този процес са фигури от средната стопанска номенклатура, които промените са заварили като директори или поне като заместник-директори на нарочените предприятия. Тези герои на нашето време погазват закона безогледно и със замах – и имат на разположение предостатъчно начини за придобиване на финансови средства, – ако не относително честни, то поне „законни“. Те са великите комбинатори, остапбендеровците на съвременна България. Със своята изобретателност някои от тях наистина провокират пределите на човешкото въображение. За търпението човешко, да не говорим. Няма да говорим и за търпението на институциите – то е доказано безгранично. Кое поражда тази нова номенклатурна прослойка, заменила с лекота марксизма-ленинизма с мафиотското верую, че произходът на първоначално натрупания капитал е винаги тъмен?[3] Ще изброя само няколко фактора: дупките в Закона за приватизация, в Закона за банките и кредитното дело и още няколко такива; агонизиращите в собствената си анемичност органи за държавен контрол; сладката патриархална дрямка на съда, следствието и прокуратурата; чу­довищният и неразчленим вече сплит от държавна, частна, смесе­на, публична и прочее собственост; и не на последно място – основната икономическа измишльотина на посткомунизма или може би на неокомунизма: хвърлянето на неясни по своя статус и форма на собственост юридически субекти в една пазарна само на думи среда. Последното си има своята стратегически обмислена формула, закодирана в Указ № 56, гласуван през 1988 г., който превръща държавните предприятия в акционерни дружества – въпреки че към този момент акционер може да бъде само самата държава. Две години по-късно обаче тъкмо тази метаморфоза сработва и се превръща в основен фактор за тайната приватизация – предприятията се пререгистрират като акционерни дружества по Търговския закон (ТЗ), увеличават уставния си капитал, често без да уведомят за това принципалите си, и пускат на пазара акции по номинал, които се изкупуват от частни лица. По този начин държавното участие в тях намалява и в един хубав ден частната собственост върху акциите им става доминираща – така довчерашните държавни дружества се оказват приватизирани далеч преди да бъде създадена законодателната рамка на самата приватизация. По този начин вчерашните директори, закърмени с вярност към партията с главно „П“, се оказват днешни милионери – и отново обслужват същата тази партия, – защото именно тя е създала този стратегически модел за незаконно забогатяване и именно тя ги е изстреляла в орбитата на новия стопански елит. Една от най-оригиналните фигури в тази неономенклатурна прослойка е Димитър Тадаръков, директор на „Булгарлизинг“ АД. В зората на демокрацията той успява да приватизира безпрепятствено държавно имущество за ми­лиарди левове пред очите на изпълнителната власт. Не можем да не признаем, че става дума за своеобразен талант, за истински изобретател на нови методи за прехвърляне на държавно имущество в частните джобове. Нему дължим патента за тайната приватизация чрез лизинг, с помощта на който той не само приватизира „Булргарлизинг“, но и поставя под зависимост десетки предприятия, натрупали дългове към лизинговото дружество в годините, през които цялата икономика бе дефакто на държавна издръжка, и никой не се притесняваше, че дължи някому нещо. „Булгарлизинг“ е лизингово дружество, създадено на 30 август 1985 г. с разпореждане № 31 на Министерския съвет (МС). Според чл. 1 от това разпореждане обаче се оказва, че дружеството има право само на представителна дейност. Не е ясно как тогава са сключвани сделките в чужбина и изобщо как дружеството е развивало своята търговска дейност. Според чл. 2 от разпореждането на отговорните по онова време министерства[4] се възлага задачата в тримесечен срок да внесат в МС проект за наредба, която да регламентира дейността на „Булгарлизинг“. Тази наредба обаче така и не е съставена – което създава неяснота около правата и задълженията на „Булгарлизинг“, – но също и предпоставки за нерегламентиран износ на държавни капитали зад граница, което е твърде популярна дейност на външнотърговските дружества (ВТД) през следващите няколко години. Стопанското дружество „Булгарлизинг“ е съвместно дружество, учредено от 16 стопански организации – държавни обединения и комбинати. То е вписано във фирмения регистър с протоколно решение от 25 март 1986 г. на Благоевски районен съд – София. Дребна подробност, която става видна от една справка на министъра на икономиката Николай Василев през 2002 г., е, че това решение на съда липсва в съдебното досие на „Булгарлизинг“. Веднага след падането на режима на Тодор Живков фирменото отделение на Софийски градски съд (СГС) го преобразува – още на 13 февруари 1990 г., като дружествена фирма на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56. Реално внесеният капитал възлиза на 39 405 000 неденоминирани лева, 94,3 процента от него са собственост на 237 държавни предприятия, а 5,7 процента на АПК-та, ТПК-та и други обществени организации. Тази бърза трансформация на „Булгарлизинг“ едва ли е недомислица или случайност – по-скоро става дума за добре измислена схема за незаконно раздържавяване. По същия начин са пре­образувани още и „Машиноекспорт“, „Електроимпекс“, „Индустриалимпорт“ и други, ефективно разграбвани през 90-те години на ХХ в. ВТО-та. Решението на съда по фирмено дело № 1757/89 г. е незако­носъобразно, тъй като пререгистрацията като акционерна фирма с близо 40 млн. лева капитал е осъществена без решение на МС или оторизиран от него орган. Като търговско дружество с 82 процента участие на държавни предприятия и 18 процента на обществени и кооперативни организации „Булгарлизинг“ би следвало да се преобразува във фирма на основание на чл. 43, т. а от Указ № 56 и чл. 23 и 26 от Правилника за приложението му – само че тези законови изисквания са загърбени и забравени в хаоса на първите месеци след 10 ноември 1989 г. Предполага се, че метаморфозата е препоръчана от стратегическия център на Българската комунистическа партия (БКП) и спус­ната от него схема за преобразуване на най-важните външнотър­говски предприятия, осъществена от тогавашния генерален директор на „Булгарлизинг“ Славчо Първанов, известен номенклатурен кадър и щатен слу­жител на ДС. Същият е успял дори да получи разрешение от Министерство­то на финансите (МФ), управление „Държавен финансов и данъчен контрол“ за отпечатване на 5000 броя акции на приносител и 55 000 поименни акции с номинал 1000 лева, което личи от писмо № 36-00-91 от 26 юни 1990 г. Общият брой на акциите надхвърля законно разрешените с 20 000 броя, така че са отпеча­тани акции за 20 млн. лева в повече от регистрирания капитал в нарушение на чл. 3, т. 2 и чл. 37, т.. 4 от Указ № 56. Отпечатване­то им дава възможност на „Булгарлизинг“ да започне незабавна разпродажба на излишните акции, като те се продават на физически лица, с което се слага началото на скритата приватизация на това мощно външнотърговско дружество. След Славчо Първанов общото събрание на акционерите изби­ра за изпълнителен директор на „Булгарлизинг“ Димитър Тадаръков, който успява веднага след влизането в сила на ТЗ да пререгистрира дружеството като акционерно съгласно новите законови изисквания, което става с решение на СГС от 16 март 1992 г. Паралелно с това той продължава скритата приватизация, разпродавайки акции и увеличавайки капитала, без да се интересува от законите или изискванията на изпълнителната власт. Всъщност не само изпълнителната, но и съдебната власт се правят на ни чул, ни видял – почти винаги, когато стане дума за „Булгарлизинг“. Към края на 1992 г. държавното участие спада от 82 процента на 47 процента и дружеството е на практика приватизирано. Единственият опит за обуздаване на това незаконно разграбва­не на държавната собственост е Решение № 1140 на МС на правителството на Филип Димитров, с което се постановява смяна на съвета на директо­рите, съгласно чл. 221, т. 4 от ТЗ. Малко след това обаче правителството е свалено от власт и Димитър Тадаръков веднага обжалва решението като незаконосъобразно, като се позовава именно на незаконната пререгистрация с решение на СГС от 16 март 1992 г., съгласно която „Булгарлизинг“ не е еднолично дружество със 100 процента държавно участие, а акционерно дружество, регистрирано по ТЗ и следователно дружество с недържавна форма на собственост и с опосредствано държавно участие в капитала му (за огромното и изцяло държавно имущество в материални активи тук и оттук нататък изобщо не става дума).[5] С решение на СГС от 11 декември 1992 г. капиталът на дружеството е увеличен от 40 на 50 млн. лева. С това държавното участие отново намалява, като Димитър Тадаръков, необезпокояван от никого, продължава да продава на вторичния пазар акции на държавни предприятия в „Булгарлизинг“ по номинал 1000 лева на частни лица, без да се извърши изискуемата по глава V от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) процедура за оценка и приватиза­ция на държавното участие в търговското дружество. Опит за спиране на тази нелегална приватизация е писмо № 12-00-0004 от 22 януари 1993 г. на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Александър Божков, изпратено до МФ и до прокуратурата (отдел „Гражданско-съдебен надзор“). Двете институции се сезират за извършена незаконна продажба на акции на държавни предприятия по номинал на частни лица. Сред най-едрите акционери са Лора Видинлиева – една твърде известна в престъпния свят дама[6], която чрез своето акционерно участие с акции на номинална стойност 15 млн. лева е и реален собственик на „Булгарлизинг“, управляван про­форма от Димитър Тадаръков. Други видни акционери са Александър Садовски с акции за 3 млн. лева, Стефан Колев, притежател на акции на обща стойност 760 000 лева, и др. Реакция от сезираните институции, разбира се, няма. Нека не забравяме, че по това време на власт е правителство с мандата на Движението за права и свободи (ДПС), а Тадаръков твърде бързо успява да се пласира като близка до Ахмед Доган фигура. Според Александър Божков най-често използваният метод за тази специфична „лизингова“ приватизация е някои от акционерите – държавни предприятия, да упълномощят „Булгарлизинг“ да продаде част от техните акции по номинал (а понякога и всичките такива), като получената сума погасява техния дълг към дружеството, най-често свързан с лизингови договори. С това се нарушава чл. 27 от ЗППДОП, съгласно който първоначалната продажна цена на акциите се определя след оценка. Наред с това решение за продажба на акциите на държавни предприятия може да вземе единствено съответният на предприятието акционерен орган по чл. 3 от ЗППДОП – Агенцията за приватизация или ресорното министерство. Нарушена е и разпоредбата на параграф 10 от Преходните и заключителните разпо­редби на ЗППДОП, тъй като държавното участие в „Булгарлизинг“ е намалено без съгласието на споменатите органи по чл. 3. В нарушение на същата разпоредба про­дажбите не се предхождат от оценки по реда на Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, които трябва да се извършват от лицензирани оценители. Също така продажба­та на дълготрайни активи от държавни предприятия до 5 процента от общия им размер става само с търг или с конкурс, а в случая няма нищо подобно. Като заключение в писмото на Александър Божков се подчертава, че всички трансфери на акции са незаконни и придобитите по този начин държавни активи трябва да бъдат присъдени в полза на държавата. Тъй като на основание чл. 18, ал. 3 и чл. 27, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) МФ и прокуратурата са в правото си да вземат отношение с цел опазване на държавните интереси, писмото е изпратено на 18 януари 1993 г. до двете институции. И както е изпратено, така и е оставено без ни­какви последствия. Резултатът от това е ново намаление на държавното участие в „Булгарлизинг“, официално доведено още същата година до 36,8 процента. На практика „Булгарлизинг“ притежава материални активи за милиарди левове държавно имущество, което се управлява от пет човека, съставляващи управителния съвет (УС). Негов председа­тел е Лидия Каракашева, която до 10 ноември 1989 г. завежда Център за следдипломна квалификация на външнотъргов­ски кадри и е близка сътрудничка на печално известния заместник-министър Георги Нанев Вутев[7]. Като председател тя има единственото задължение да подписва безбройните заповеди за задгра­нични командировки на Димитър Тадаръков. Срещу това задължение нейният зет е изпратен като представител на „Булгарлизинг“ в Москва със заплата в долари, два пъти по-голяма от заплатата на руски министър. Другият член на УС, Димо Гугучков, е известен номенклатурен кадър – той е бивш директор на „Строймонтаж“ към „Кремиковци“, а по-късно оглавява строителна фирма, чийто председател на УС е пак Димитър Тадаръков.Член на УС като притежател на акции за 15 млн. лева е и Лора Видинлиева, а също и Стефан Колев, който в зората на демокрацията е управител, а по-късно и собственик на „Руен“ ЕООД – бивше поделение на „Индустриалимпорт“, с акции на „Булгарлизинг“ на стойност 760 000 лева, незнайно как оценени при приватизацията. Изобщо този УС е нагледен пример за това как на базата на Указ № 56 и ТЗ имуществото на държавата се откъсва от нея, като с решение на шепа хора безконтролно се прехвърля в частни ръце. Дори приемането на Решение № 1117 на МС за образуване на еднолично дружество с ограничено отговорност „Консолид Комерс“ ЕООД[8] не успява да спре скритата приватизация на „Булгарлизинг“. Съгласно т. 3 от решението на МС капиталът на дружеството включва акциите на държавните предприятия, акционери в акционерни дружества по списъка в Приложение 2, между които е и „Булгарлизинг“. То­ва разпореждане създава опасност държавата да надникне в сделките на Димитър Тадаръков, във финансово-счетоводната документация и отразяването на валутните приходи и разходи на дружеството. Ето защо създаването на „Консолид Комерс“ многократно е обжалвано по съдебен ред, като в битката срещу държав­ните интереси активно се включва и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Нейният председател Стефан Нешев защитава пред медиите абсурдната теза, че консолидирането на държавното участие чрез събирането на акциите на държавните предприятия, акционери в саморегистрирали се акционерни дружества, създава монопол във външнотърговската дейност. Явно не е било по силите на Нешев да направи разлика между разпореждането с акции за недвижима собственост, извършването на даден вид външнотърговска дейност и нейното монополизиране от държа­вата. През това време Димитър Тадаръков продължава да продава акциите на държавните предприятия, акционери в „Булгарлизинг“ , които вместо в „Консолид Комерс“ отиват в частни ръце. Според специалисти към началото на 1994 г. държавното участие вече е намаляло на около 20 процента. Неговият отказ да предаде акциите на предприятията, акционери в „Булгарлизинг“, на „Консолид Комерс“ отново остава несанкциониран от изпълнителната власт, въпреки че „Консолид Комерс“ се води на ресорно подчинение към МС. Общото събрание на акционерите за финансовите 1993 и 1994 г. вземат решение да се раздават преференциални креди­ти на акционери до размера на акционерното им участие с годишна лихва само от 10 процента.[9] От тази привилегия се ползват единствено частните акционери в „Булгарлизинг“, които по този начин печелят от акциите си суми, равни на лихвите от депозитен влог. Раздаването на преференциалните кредити се определя лично от Димитър Тадаръков, поощряващ само частните акционери, способствали с изкупуването на акции за скритата приватизация на „Булгарлизинг“. Не е ясно кой и с какви средства изплаща разликата между преференциалния лихвен процент и нормалния за страната лихвен процент. Очевидно това става за сметка на печалбата на дружеството, с което още повече се ощетява бюджетът и се накърняват интересите на държавните предприятия акционери. И наистина, посочената за 1994 г. печалба от 12 млн. лева е повече от скромна за мащабите и активите на това предприя­тие. Запознати с неговата дейност твърдят, че тя е формирана от изплатена просрочена лизингова вноска от държавно предприятие в размер на 800 000 германски марки. Логично, тъй като към този момент „Булгарлизинг“ се занимава единствено със събиране на просро­чени лизингови вноски от предприятията в страната по извършен преди години внос на машини на лизинг на стойност 100 млн. щатски долара. Главните кредитори по тази сделка са Сосиете Женерал Банк – Франция, Дойче Банк – Германия и други френски, немски и австрийски банки. Този кредит е откупен с незнайно чие разрешение от Димитър Тадаръков за 23 млн. долара, взети със заем от Стопанска банка през 1993 г.[10] Специално създадена за целта дирекция към „Булгарлизинг“ събира дължимите лизингови вноски от държавните предприятия в размер от 100 процента заедно с лихвите за просрочие, като разликата от над 70 процента влиза в дружеството като чиста печалба. Това обяснява и факта, че „Булгарлизинг“ не си плаща погасителните вноски към Стопанска банка, където се натрупват голям размер лихви за просрочие, което ощетява банката, но няма кой да потърси сметка от Димитър Тадаръков, превърнал се в едноличен собственик на дружеството. Няма как обаче да бъде обяснена ситуацията, при която Стопанска банка е пред фалит, но въпреки това не предприема предоставените й от закона мерки за обявяване на „Булгарлизинг“ в несъстоятелност.[11] Дългът за цели 23 млн. долара е просрочван в течение на години, но вместо да бъде потърсена отговорност на „Булгарлизинг“ от страна на Стопанска бан­ка, се търсят други пътища за нейното спасяване – например Българска народна банка (БНБ) да я санира чрез държавни средства, т.е. отново да бръкне в джоба на данъкоплатците, за да прехвърли част от парите им в ръцете на хора като Тадаръков, увеличавайки неговото и без това порядъчно набъбнало благосъстояние. Най-странното обаче е, че при този казус става дума за факти, които не само че имат широка публичност, но са и дискутирани в залата на НС, което обаче не се оказва причина той да попадне в полезрението на органите, призвани да предотвратяват подобни престъпления. През 2002 г. Николай Василев, министър в правителството на Симеон Сакскобургготски, отговаря пред парламента на зададен му актуален въпрос, третиращ законността на приватизацията на „Булгарлизинг“. Той посочва, че „през периода след 1992 г. започва процес на разпродаване на държавното участие в „Булгарлизинг“ на частни физически и юридически лица. Преди това обаче отделните държавни търговски дружества по силата на разделителни протоколи при закриването на стопанските организации, съществували до 10 ноември 1989 г., наследяват задължения по лизингови договори, сключени с „Булгарлизинг“. Акционерите – държавни предприятия, имащи задължения към лизинговата фирма, я упълномощават да продаде част или всичките им акции и с получените суми да се намали дългът им към „Булгарлизинг“. Оставащата част от непогасените вноски са основата на множеството съдебни искове за несъстоятелност срещу десетки предприятия от сферата на промишлеността“. Министърът подчертава, че именно това наследство от лизингови задължения на държавните предприятия дава основания на Димитър Тадаръков да иска фалита на десетки държавни дружествна. Според Николай Василев „при тези продажби са допуснати редица нарушения на тогавашния приватизационен закон, за които Министерството на търговията още през 1994 г. е сезирало МС. В съхраняваното досие на „Булгарлизинг“ има акт от финансова ревизия, извършена през 1995 г. от тогавашното Столично управление „Държавен финансов и данъчен контрол“. В акта подробно се посочват редица факти по продажбата на акциите на „Булгарлизинг“, от които е видно, че са накърнени държавните интереси“. При това положение няма как да не се запитаме как става така, че въпреки незаконните действия на Димитър Тадаръков и въпреки че исканите от него фалити засягат в най-голяма степен военнопромишления комплекс – а оттам представляват и заплаха за националната ни сигурност, и въпреки че в тази лизингова приватизация вземат дейно участие лица и фирми от престъпния свят (например Застрахователно дружество (ЗД) „Корона Инс“ на Иво Карамански), той докрай си остава „свещена крава” за следствените органи и прокуратурата. Отговорът просто се налага от само себе си: става дума за политическа корупция на най-високо равнище. Тадаръков оцелява, защото е изключително близък с Ахмед Доган, чието влияние върху съдебната система е повече от очевидно още на този относително ранен етап от българския преход. По-нататъшната кариера на Димитър Тадаръков показва, че публичните му дитирамби за лидера на ДПС не са били напразни. През септември 2001 г. той напуска ръководството на „Булгарлизинг“ и в началото на 2002 г. е избран за член на УС на Насърчителна банка с преките протекции на Ахмед Доган, чиято предизборна кампания според някои източници е получила неговата финансова подкрепа. Лизинговото дружество обаче не е оставено на произвола на съдбата – на позицията на Димитър Тадаръков е избран родният му брат Димо Тадаръков. Следва да отбележим, че изборът му в УС на държавната банка се реализира въпреки факта, че „Булгарлизинг“ заема едно от челните места в списъка на кредитните милионери, публикуван през 1998 г. През юни 2007 г. Сергей Станишев го назначава за директор на Държавен фонд „Земеделие“ – отново по искане на ДПС, – и то на мястото на Асен Друмев, също протеже на ДПС, който е отстранен по искане на съда, тъй като е разследван за сключени неизгодни договори за наем за офиси. Едно от обещанията, с които Димитър Тадаръков заема този пост, е „нулева толерантност към корупцията“. За съжаление, реалността бързо го опровергава – именно по време на неговия мандат се развихрят някои от най-фрапантните скандали в Специалната програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони (САПАРД)[12], които довеждат до нови блокирания на плащанията на фонда и България губи стотици милиони евро. В крайна сметка Тадаръков сам подава оставка на 2 юли 2008 г., а плащанията по САПАРД са подновени едва след изтичането на мандата на Тройната коалиция. След което Димитър Тадаръков продължава битието си на успешен бизнесмен и очевидно отново си търси политически покровители, което личи от неговото присъствие при представянето на проекта „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ). Това обаче не е толкова важно. По-важното е, че нито действията, нито имущественото му състояние е попадало в полезрението на институциите, призвани да се борят с престъпността и да осигуряват справедливостта в България. Банковите му сметки са проверявани само веднъж – но не за да се види каква част от милиардните активи на „Булгарлизинг“ е изтекла през тях, а във връзка с бракоразводното му дело с журналистката Светослава Рудолф, бившаТадаръкова.