Берлин, където емиграция няма

Как България участва в града на промяната

14:01 | 8 септември 2021 | Редактори : Даниел Ненчев, Милена Николова 26 5113 Снимка: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Днес, съвременен Берлин е огромен, космополитен град, който приема хора и изкуство от целия свят. Но и постоянно разказва и чрез различни нови изложби и представяния из града историята на зловещия нацизъм. За да не бъде повтарян никога.

TRENDY

3 466 164 души живеят в Берлин - най-населеният град в ЕС. Над 30 хиляди от тях са българи. Турците са близо 100 хиляди (близо 3 милиона в Германия). Турският и българският пример в Германия са добра възможност да се дискутира понятието емиграция.

Новият епизод на подкаста на Dir.bg "Trendy" е посветен на българската култура в Берлин.

Чуйте го!

Снимка: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

След втората световна война, при липсата на мъже и работна ръка, Германия привлича много турци, за да помогнат за възстановяването на страната. Днес, трето поколение хора с турски произход живеят там. (Например режисьорът носител на наградата "Златна мечка" Фатих Акин.) Въпросът е как те да бъдат наричани в страната на Хитлер, но и на Гьоте - емигранти, германци, свободни хора или европейци, при положение, че ЕС не иска Турция. От България за Германия пък в синхрон с началото на демократичните промени в Европа преди повече от 30 години заминава актьорът Самуел Финци. Днес той един от най-обичаните, уважаваните и награждаваните актьори в Германия, звезда в театъра и киното, водещ на фестивала Берлинале. Артист, гражданин на света, с български произход, еврейско име и германско местожителство. И човек, който може да пътува, когато си поиска за своята родина България или за Франция и Австрия, включително, за да се снима в киното и телевизията. В този смисъл, емиграцията, вече, е условно понятие.

Променена е и тежестта на понятието "емиграция" 32 години, след като стената, която разделя Източен от Западен Берлин и свободната от несвободната част на Европа е разрушена. Но друг важен въпрос, който остава е за стените в нас.

Можем ли, например, да обичаме и отстояваме своята идентичност без да влизаме в конфликт с другите хора?

За директора на Фестивала на светлините в Берлин Марин Петков, този въпрос е второстепенен. Защото основното му занимание в момента е да организира мащабни мапинг прожекции върху ключови сгради в центъра на немската столица.

Марин Петков от MP Studio, директор на Festival of Lights, Берлин 2021

За художниците Зара Александрова и Зоран Георгиев, които идват да живеят в Берлин преди 6 години, по-важният въпрос е как да показват своя оригинален визуален почерк. Също, как да интерпретират по-хумористичен начин елементи от българската народопсихология и бит пред международна публика. Правят го, като участват в различни изложби в Берлин и по света.

Художниците Зара Александрова и Зоран Георгиев и директорът на Българския културен институт в Берлин Борислав Петранов

В Българския културен институт може да се разгледа изложбата им с 80 акварелни рисунки, посветена на инфодемията от последните две години.

Там беше представена и книгата на Даниел Ненчев "Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България".

На 6 септември, денят на Съединението, България празнува, като участва чрез Българския културен институт и на събитието "Babylon Europe" с изпълнения на Balkan Spirit Ensemble в Берлин.

А Вавилонската кула, както знаем, е да ни напомня, че народите по света можем да говорим на различни езици, но има нещо по-важно, с което сме свързани. Проявленията на духа ни, като човешки същества.