На социалните матрици, на кино поредицата, на очакването и на една лична история с Киану Рийвс е посветен новият епизод на аудио подкаста на Dir.bg "Trendy".

След първите три филма "Матрицата", "Матрицата: Презареждане" и "Матрицата: Революции" идва ред на "Матрицата: Възкресения". От 22 декември 2021 ще можем да гледаме новата част на филма, който изкачи ново стъпало в киното и промени начина, по който гледаме на света. Или поне на някои от нас. Така например, певицата, актриса и водещ на подкаста "Trendy" - Милена Николова-Миленита, откровено признава, че заради този филм е заминала за Америка. Там, успява да се види със суперзвездата Киану Рийвс. По-долу публикуваме нейната история от тази среща.

Чуйте и аудиото на подкаста, в което Милена и Даниел, заедно с Димитър Дринов, обсъждат онова, което вече се знае за продължението на "Матрицата", онова, което се предполага и посоките за размисъл, които новия филм дава.

Така, например факт е, че режисьорка на филма е Лана Уашовски, едната от двете сестри режисьорки на поредицата, които са родени като биологични мъже. Интересен е фактът защо режисьорката е сама в новия проект, който събеседниците обсъждат в подкаста.

Даниел пък изразява възгледа, че "Матрицата" е провиденчески филм, който идва като предзнаменование на новия век, в който физическите ни тела стават аватари на нашите дигитални същества.

Ето и историята на Милена:

"Точно преди 18 години този човек засече погледа ми в едно гето в Чикаго. Пушеше в една от почивките на тъпичък филм, в който беше в ролята на треньор на детски отбор по бейзбол. Аз бях сред зяпачите. Усмихна ми се първи.

Поговорихме си, съвсем накратко, обикновени въпроси, откога си тук, с какво се занимаваш, колко време ще останеш. Като усети, че не разбирам последния въпрос го повтори, съвсем бавно. Казах, че си заминавам на следващата сутрин. Ако тогавашният ми английски беше малко по-разбираем, може би щяхме да си поговорим и повече.

Направихме си снимка. Предложи да направим и втора, "just in case". Гледах тая снимка години наред, до момента в който разбрах, че чакам дете. Тогава спрях да изпитвам потребност да я гледам и тя потъна някъде в къщата на майка ми. От тогава не съм я виждала, ама си я спомням идеално. Покачена съм на обувки с платформи, каквито се носеха тогава, сега недоумявам как сме обували тая гротеска. Ама пак му стигам до раменете. Също така бях с черна къса коса и прическа подобна на неговата, и с черни дрехи, с каквито беше облечен и той, така че до него бих могла да мина и за обсебен фен. 

Хич не харесвам думата "фен". Единствените плакати в стаята ми като тийнейджърка бяха на тигри. Никога не съм изпитвала увлечение към никого, когото не съм познавала лично. С едно единствено изключение.

Извикаха го. Върнах се при зяпачите и поседях още известно време там, докато по някакъв мегафон казаха, че пречим и трябва да си ходим. Тогава, както си говореше с някакъв човек, се обърна и ме потърси с поглед. Проследи ме докато ходех и точно преди да се обръна ми изпрати въздушна целувка. Въздушна целувка. Смешно мило.

Това е. Наскоро един от малкото хора, на които бях споделяла тая случка, ми каза пренебрежително, че вероятно е продължила едва няколко минути и няма кво да й отдавам кой знае какво значение.

Точно така, продължила е едва няколко минути. И се усмихвам размазано през цялото време докато я пиша. Смешно мило ми е. ( :"

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Anchor - Breaker - Pocket Casts - RadioPublic