Евтимова: Време е да признаем насилието и променим законите

Време е да признаем насилието и променим законодателството си. Истанбулската конвенция не противоречи на Конституцията ни.

13:00 | 4 февруари 2018 1305 1096 Павлин Даскалов, Dir.bg

Ратифицирането на Истанбулската конвенцията ще доведе до надграждане на българското законодателство чрез предприемане на необходимите законодателни мерки срещу насилието над жени и деца.

Това заяви адвокат Мариана Евтимова от фондация "П.У.Л.С", която работи с жертви на насилие в Югозападна България.

Да, имаме Закон за защита от домашно насилие, но самото домашно насилие не е криминализирано. Конвенцията изброява форми на насилие, които в момента не влизат в нашия Наказателен кодекс.
Ако бъде подписана Конвенцията, ще трябва да надградим както гражданското, така и на наказателното право, вкл. чрез осигуряване на компенсация на пострадалите; чрез криминализиране на физическото, психическото насилие и преследването, както и на сексуалното насилие, вкл. изнасилването в брака и в съпружески съжителстваща двойка.

Преследването е много тежка форма на психологическо насилие, което внушава страх и засяга важни ценности в човека. При изнасилването, засега в нашето законодателство, е скрепена само една форма - вагинална, а конвенцията разширява формата с анална и орална. Изнасилването в брака не е просто семеен проблем, то трябва да се преследва по общ наказателен ред, коментира Евтимова.

Самото изслушване на жертвите на насилие би трябвало да става в непряко отношение с насилника, чрез видеоконферентни връзки, чрез защитено пространство.

По отношение на превенцията трябва да се работи и с насилниците. Конвенцията предвижда двустепенна превенция - работа с извършители на насилие в частта на домашното насилие, както и със сексуални насилници. Тя ще се извършва в консултативни центрове. Нещо, което в нашето законодателство все още няма. Няма разкрити консултативни центрове, които да са финансирани от държавата за пострадали от насилие, твърди Евтимова.

Поне във всеки областен град трябва да има кризисен център за хора, пострадали от насилие, както и да има кризисни центрове за хора пострадали от сексуално насилие.

Много често, след нарушаване на заповед за защита, нещата стигат единствено до там, че евентуално се налага някаква глоба на насилника, каза Евтимова.

Конвенцията не застрашава Конституцията, тя е и в синхрон с нея.

В чл.6 на Конституцията е скрепено, че всички хора се раждат равни и имат право на достоен живот. Точно това е заложено и във философията на тази конвенция, че всички хора трябва да бъдат равнопоставени в социума. Оттук дойде изкривеното разбиране на понятието джендър социопол, ако биологически хората имат биологична даденост на мъж на жена, то в обществените отношения всички мъже и жени са равни. Това казва тази конвенция, това казва и нашата Конституция.

Конвенцията, за мен, е един широкообхватен международен инструмент, който е базиран на опита на Европейския съд по правата на човека, разглеждащ всички форми на защита на права на хората, пострадали от насилие. Международен инструмент, който стъпва на всички международни актове относими към правата на хората. И затова е толкова всеобхватен, че той е наречен като златен стандарт, който обхваща трите "П" - Превенция, Протекция и съдебно Преследване, скрепено с държавни политики.

Насилието е продукт на обществените отношения. За да може да се разпознае домашното насилие, е необходимо този пълен пакет от организиране на защитата, да има ясна държавна политика за превенция - първична, вторична и третична, която включва и обученията в училищата и обученията на професионалисти, на хората правозащитници, правоприлагащи, на лекари, на медици, които да разпознават насилието, поясни Евтимова.

Има много да се направи в нашата държава, за да достигнем онази защита на пострадалите от насилие, която да бъде ефективна.

Децата са тези, които повтарят модела на поведение в семейството. Тази конвенция не говори за нарушаване на някакви изконни християнски ценности в българското семейство, тя говори за онези ценности като равнопоставеност между хората, ненасилствено разрешаване на споровете, недискриминация в отношенията.

Домашното насилие трудно се доказва, защото всичко се случва между четирите стени, а психическото насилие, то дори не оставя и следи, разпознава се само физическото насилие, ако пострадалото лице има синини или счупване. Много са малко случаите, когато лице, срещу което е издадена заповед за защита и я наруши в действителност е осъдено, налага се някаква минимална глоба или пробация и до там стигаме.

Създава се впечатлението за безнаказуемост.

У нас няма разбирането, че пострадалите трябва да бъдат подкрепени. Това са хора, които са обичайно в изолация, безработни, които са обикновено с няколко деца и които се борят сами. Няма разбиране, не само от страна на обществото, а дори и от най-близките хора. Жертвите на насилие не могат да си позволят адекватна правна помощ, затова често жалбите им остават без движение, те не съответстват на изискванията на Гражданския процесуален кодекс. Жертвите не знаят какво да направят.

С разразилия се дебат отново казахме на жертвите на насилие мълчете, това всъщност не е обществен проблем, това си е ваш проблем, вие сте си виновни. Ако продължаваме в този ред на мисли да казваме - жертвите са си виновни, няма да има ден, в който 90% от новините да не са как някой някъде е извършил насилие. Деца убиват деца, деца насилват деца, агресия в училище, на улицата, срещу лекарите, в обществото. Това ли са ценностите, за които се борим в обществото. Време е да признаем насилието и да предприемем всички адекватни мерки, за да се спре агресията. Време е държавата да е на мястото си.

ИЗБРАНО