Тристранният съвет се сблъска с "френската" безработица

Националният съвет за тристранно сътрудничество принципно подкрепи изменение на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица. АИКБ отново постави въпроса за източването на системата

16:57 | 24 април 2024 | Редактор : Виктор Стефанов 2 2181 Снимка: БТА

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на свое заседание в Министерския съвет, принципно подкрепи проект на постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, предаде БТА. Тристранният съвет беше председателстван от служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова.

Промените са обсъдени на заседание на Комисията по осигурителни отношения, проведено на 22 март, като не е постигнато съгласие от страна на членовете на комисията относно проекта, информира министър Петкова.

Проектът беше публикуван в портала за обществени обсъждания на 12 февруари 2024 г. В доклада към него се казва, че с промяната се въвежда изрична забрана на основание подзаконов нормативен акт да се изисква от гражданите да предоставят удостоверителни документи за доказване пред административен орган на факти и обстоятелства, които са налични в регистри. Административните органи следва да извършват служебна проверка в съответния регистър на необходимите за целите на административното обслужване данни, въз основа на съответното законово основание.

От социалните партньори, синдикати и работодатели, единствено Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви против предложените промени в наредбата. На заседанието на Тристранния съвет Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията, каза, че според представляваната от него организация, наредбата не решава един много наболял проблем в българската осигурителна система, какъвто е т.нар. френска безработица. По тази схема (по-рано наричана "испанска") българи работят фиктивно във Франция, след което връщат се в България, регистрират се в Бюрата по труда и по европейски регламент получават 1800 лева месечно възнаграждение за безработица.

Добрин Иванов бе категоричен, че в България съществува законово установена практика, която води до източване на осигурителната система през обезщетенията за безработица. Той каза, че АИКБ многократно е повдигала този въпрос, но според него държавата неглижира проблема и не предлага мерки за решаване на въпроса с ограничаване на злоупотребите с обезщетенията на безработните лица, които се връщат от работа в чужбина.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи пред социалните партньори проекта на постановление и каза, че предложените промени са свързани с необходимостта от синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на Закона за електронното управление.

В действащата Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е предвидена възможност при подаване на заявление за изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от наследници на починало правоимащо лице, те да представят удостоверение за наследници и само ако не са го представили, документът се изисква служебно от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Във връзка с това се предлага промяна в чл. 15, ал. 3 от наредбата, по силата на която само административният орган се задължава служебно да набави необходимата информация относно наследодателя и кръга на неговите наследници, информира за предлаганите промени служебният министър Ивайло Иванов.

Престой в чужбина за по-малко от 3 месеца

Според европейския регламент за прехвърляне на помощи за безработица, за да получавате обезщетения за безработица, трябва да живеете в страната, която ги изплаща. При определени условия обаче можете да отидете да търсите работа в друга страна от ЕС и да продължите да получавате обезщетенията си от страната, в която сте останали безработни.

Особености на българската безработица

Добрин Иванов (АИКБ) цитира официални данни на Националния статистически институт, според които злоупотребите с обезщетения за безработица в чужбина се оценяват на около 100 млн. лв. годишно. При бюджет на фонд "Безработица" около 500 млн. лв. годишно, това означава, че 100 млн. лв. или 20% от бюджета на фонд "Безработица" отива за плащане на дължими обезщетения, които са в максимален размер. Ефектът е не само източване на системата, но и рефлектира върху пропуски на българското и европейското законодателство, обясни Добрин Иванов. Проблемът рефлектира върху пазара на труда, като деморализира работниците и служителите, тъй като те не полагат труд и не търсят работа в продължение на около 12 месеца. Когато работодателите имат нужда от работници, такъв пропуск в законодателството, който допуска такива злоупотреби, е още по-болезнен, коментира Иванов. Той обяви, че за 2023 г. общо 5218 човека са получили максимално обезщетение за безработица, като 4663 от тях или 90% от получилите максимално обезщетение за безработица са хора, чиято последна работа е била в чужбина. Тоест това е масова практика, която се използва. Една трета от тези 4663 човека са базирани в област Благоевград, а другата област е Търговище, информира Иванов. По думите му двете области не са сред първенците по среден размер на трудовите възнаграждения, а точно обратното - те са в дъното на класацията. Там се взимат най-ниските възнаграждения, което предполага да се вземат и най-ниските обезщетения за безработица, каза Добрин Иванов.

Той съобщи, че статистиката показва точно обратното - областите Благоевград и Търговище, са първенци по размер на обезщетението за безработица, като то е средно 1742 лв. За 2023 г., което е близко до максималния размер на обезщетението за безработица. Това илюстрира тази практика и колко тя е широко разпространена в тези две области. Многократно сме поставяли въпроса и сме го обсъждали с Министерството на труда и социалната политика, с Националния осигурителен институт, подали сме сигнал до прокуратурата, която организира производство за проверка за данни за престъпление, каза още Добрин Иванов. Той настоя държавата да вземе спешни мерки за решаването на проблема.

На брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Людмила Петкова подкрепи разработването на мерки срещу злоупотреби със социалната система. Смятам, че за да бъде решен този проблем са необходими законодателни мерки. Само с промени в наредбата няма да бъде постигнат този ефект, посочи министър Петкова. Тя каза, че правителството се ангажира с разработване на необходимите мерки, които съответно да предложи на Народното събрание за приемане.

Другите работодателските организации - Българска стопанска камара, Българска търговскопромишлена палата, Съюз за стопанска инициатива, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, подкрепиха промените в наредбата и се съгласиха с аргументите на АИКБ, че правителството трябва да вземе спешни мерки по темата, за да се предотврати законовото източване на осигурителната система.

Ася Гонева от КНСБ каза, че за нея е било "абсолютно безсмислено да задържаме един документ, за който с години наред отсрещната страна се бори, защото не ни харесва - нещо, което се случва заради европейски регламент."

Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ "Подкрепа", изрази надежда заедно със социалните партньори да се вземе най-правилното решение.

ИЗБРАНО